[book review]"Кутия за птици" - Джош Малерман
Автор:Джош Малерман
Издателство:Deja Book
Жанр:трилър, хорър, дистопия, фантастика, психологически
Топчеста оценка:4 звезди
Топчо пише за актуални книги! Понякога :D
"Кутия за птици" беше доста нашумяла напоследък. Не крия, че привлече и моя интерес (гениална корица, бтв). Сигурно обаче нямаше да я прочета толкова скоро ако А) Дийдра не ми беше подарила другото книжле на автора и Б)имаше я в библиотеката.
В едно недалечно бъдеще Земята е сполетяна от странен и ужасяващ апокалипсис - неконтролируема, самоубийствена ярост обзема всеки, който види Нещо. Никой не знае какво, защото види ли го - полудява и не може да сподели. Всичко се затваря в един тъмен омагьосан кръг. За да се спасят от този звяр незнаен, хората залостват вратите, затулват прозорците,. Затварят очи. И насред този сляп свят, където преди е имало ужас, а сега тишина, са Малори, Момчето и Момичето, и едно решение, което чака да бъде взето.
"Кутия за птици" е роман, който има две страни - една психологическа, изследваща героите, и една, да речем, фантастична, която се отнася до причината. Дали и доколко ще ви хареса книгата, според мен зависи много от това какво точно търсите.
Ако разгледаме книгата от първата перспектива, ако основното са хората и техните мисли, чувства и постъпки в тази извънредна ситуация, а фантастичният елемент е само фон, спусъкът, който е направил това възможно - с ръка на сърцето признавам, че "Кутия за птици" е брилянтна. Обхваща толкова широк диапазон от - не знам как да ги нарека - настроения, отговори на ситуации, синдроми, чувства, мисли - и описва как реагират хората на тях - и доброто, и лошото. Като се започне от началото - паника, неверие, параноя, хаос. После през събирането на нашата малка дружинка, организацията, доверието и недоверието между напълно непознати хора, връзките, които се изграждат между тях. "Кабинната треска", лудостта, която ги преследва и тази, която са внесли сами със себе си. Ужасът от това доброволно да затвориш очи, неустоимото желание да надникнеш, безпомощността, в която те поставя тази ситуация. И накрая - страхът, че си останал съвсем сам срещу страха, че нещо те дебне. Джош Малерман е предал всичко това великолепно. Както се сещате, "Кутия за птици" не е лека книга, но той не е утежнил допълнително атмосферата с начина си на писане. Въпреки че по принцип не съм фен на изказ като неговия, попих книгата в рамките на два (работни!) дни.
В аналите на това дистопично бъдеще обаче не виждаме само смърт и разруха. В този роман имаше толкова много, което да ме накара да заобичам хората. Хора, които оцеляват, които търсят начини и отговори, които се борят и обичат; деца, които се раждат в този ужасен нов свят, но ти знаеш, че ще се справят, защото са по-добри от нас. В "Кутия за птици" имаше много болка, но и любов и надежда; и топлината, с която Малори мислеше за съквартирантите си за мен бе едно от най-прекрасните и силни неща в тази книга.
И така, ако обичате дистопии заради атмосферата, героите, хаоса вътре в душите им, то ще оцените "Кутия за птици" и Човека вътре в нея.
Но.
Ако сте вземи книгата заради завръзката, тръпнещи да узнаете тайната зад тази сила, която отнема хорския разсъдък... Ами... може да останете разочаровани. Аз се разочаровах.
Джош Малерман въвежда извънредно интересен елемент - НЕЩО, което вкарва в самоубийствена лудост всеки, който го ВИДИ, но решава да не го разработи в дълбочина. Единствената - съмнителна - среща с този провокатор беше изключително незадоволителна. Книгата завърши много отворено в това отношение. Обикновено съм върл защитник на отворените краища. Не смятам, че една история трябва да завърши с точка. Един отворен край може да носи тръпка, опасност, обещание за още приключения, надежда. Но понякога го тълкувам като слабост - неспособност или несигурност на автора, че ще съумее да развие по достойнство една страхотна идея.
На 90% съм убедена, че тук това решение се дължи на желанието на автора да постави акцента върху преживяванията на хората и това, което се случва в главите им. Но аз за себе си исках повече и дори и да го получа под формата на продължение, няма да е същото. А продължение вече има - "Малори". И да, няма да е същото... но скоро сигурно ще посегна към него :)
Когато преди няколко дни коментирах книгата, казах, че я харесвам, но просто я харесвам. По-точно би било да кажа, че някои неща оценям много високо, а от други се разочаровах.Сумарно обаче това се отразява с 4 звезди.
"Кутия за птици" беше доста нашумяла напоследък. Не крия, че привлече и моя интерес (гениална корица, бтв). Сигурно обаче нямаше да я прочета толкова скоро ако А) Дийдра не ми беше подарила другото книжле на автора и Б)имаше я в библиотеката.
В едно недалечно бъдеще Земята е сполетяна от странен и ужасяващ апокалипсис - неконтролируема, самоубийствена ярост обзема всеки, който види Нещо. Никой не знае какво, защото види ли го - полудява и не може да сподели. Всичко се затваря в един тъмен омагьосан кръг. За да се спасят от този звяр незнаен, хората залостват вратите, затулват прозорците,. Затварят очи. И насред този сляп свят, където преди е имало ужас, а сега тишина, са Малори, Момчето и Момичето, и едно решение, което чака да бъде взето.
"Кутия за птици" е роман, който има две страни - една психологическа, изследваща героите, и една, да речем, фантастична, която се отнася до причината. Дали и доколко ще ви хареса книгата, според мен зависи много от това какво точно търсите.
Ако разгледаме книгата от първата перспектива, ако основното са хората и техните мисли, чувства и постъпки в тази извънредна ситуация, а фантастичният елемент е само фон, спусъкът, който е направил това възможно - с ръка на сърцето признавам, че "Кутия за птици" е брилянтна. Обхваща толкова широк диапазон от - не знам как да ги нарека - настроения, отговори на ситуации, синдроми, чувства, мисли - и описва как реагират хората на тях - и доброто, и лошото. Като се започне от началото - паника, неверие, параноя, хаос. После през събирането на нашата малка дружинка, организацията, доверието и недоверието между напълно непознати хора, връзките, които се изграждат между тях. "Кабинната треска", лудостта, която ги преследва и тази, която са внесли сами със себе си. Ужасът от това доброволно да затвориш очи, неустоимото желание да надникнеш, безпомощността, в която те поставя тази ситуация. И накрая - страхът, че си останал съвсем сам срещу страха, че нещо те дебне. Джош Малерман е предал всичко това великолепно. Както се сещате, "Кутия за птици" не е лека книга, но той не е утежнил допълнително атмосферата с начина си на писане. Въпреки че по принцип не съм фен на изказ като неговия, попих книгата в рамките на два (работни!) дни.
В аналите на това дистопично бъдеще обаче не виждаме само смърт и разруха. В този роман имаше толкова много, което да ме накара да заобичам хората. Хора, които оцеляват, които търсят начини и отговори, които се борят и обичат; деца, които се раждат в този ужасен нов свят, но ти знаеш, че ще се справят, защото са по-добри от нас. В "Кутия за птици" имаше много болка, но и любов и надежда; и топлината, с която Малори мислеше за съквартирантите си за мен бе едно от най-прекрасните и силни неща в тази книга.
И така, ако обичате дистопии заради атмосферата, героите, хаоса вътре в душите им, то ще оцените "Кутия за птици" и Човека вътре в нея.
Но.
Ако сте вземи книгата заради завръзката, тръпнещи да узнаете тайната зад тази сила, която отнема хорския разсъдък... Ами... може да останете разочаровани. Аз се разочаровах.
Джош Малерман въвежда извънредно интересен елемент - НЕЩО, което вкарва в самоубийствена лудост всеки, който го ВИДИ, но решава да не го разработи в дълбочина. Единствената - съмнителна - среща с този провокатор беше изключително незадоволителна. Книгата завърши много отворено в това отношение. Обикновено съм върл защитник на отворените краища. Не смятам, че една история трябва да завърши с точка. Един отворен край може да носи тръпка, опасност, обещание за още приключения, надежда. Но понякога го тълкувам като слабост - неспособност или несигурност на автора, че ще съумее да развие по достойнство една страхотна идея.
На 90% съм убедена, че тук това решение се дължи на желанието на автора да постави акцента върху преживяванията на хората и това, което се случва в главите им. Но аз за себе си исках повече и дори и да го получа под формата на продължение, няма да е същото. А продължение вече има - "Малори". И да, няма да е същото... но скоро сигурно ще посегна към него :)
Когато преди няколко дни коментирах книгата, казах, че я харесвам, но просто я харесвам. По-точно би било да кажа, че някои неща оценям много високо, а от други се разочаровах.Сумарно обаче това се отразява с 4 звезди.
Ако тепърва ще се посягате към може би най-известната книга на Малерман, може да го сторите с помощта на книжарница "Загадката" - ЕТО ТУК: "Кутия за птици" и ЕТО ТУК: "Малори". Ако случайно решите да закупите книгата през линка, Топчо ще получи малък процент, който сигурно в крайна сметка ще изхарчи за книги. Във всеки случай, надникнете, защото те редовно предлагат най-новите заглавия с едни хубави -20% ;)
Коментари
Публикуване на коментар