[book review]"Златото на Кивира" - Престън и Чайлд
Заглавие: "Златото на Кивира"
Автор: Дъглас Престън и Линкълн Чайлд
Поредица: самостоятелна, но дели герои с "Пендъргаст"
Издателство: Бард
Жанр: приключенски, трилър,
Топчеста оценка: 3 звезди
От време на време ви напомням за любовта си към агент Пендъргаст. Един чест член в антуража му е Бил Смитбек, нахаканият журналист. В една от книгите той цъфна гаджосан за готината археоложка Нора Кели, и в ума ми не се събираше как е станало това :D Споменаваше се и някакво тяхно съвместно приключение, което реших да издиря и да прочета. Ето го и него.
Археоложката Нора Кели намира писмо от отдавна загиналия ѝ баща, което и дава възможност да проследи последната му експедиция. Тя води към Кивира - древен град на анасазите, който може би крие повече богатства и от Ел Дорадо. Набързо организиран екип тръгва по стъпките
на д-р Кели, но изглежда, те не са единствените, които искат да стигнат Кивира... или да попречат на други да го намерят.
Е, разбрах как са се срещнали и как са се харесали Бил и Нора. :D Макар че, естествено, в началото се издразниха на макс един на друг. :D С Бил и Нора се знаех от преди, така че не се изненадах на динамиката между тях. Но и другите герои в книгата бяха интересни - и самостоятелно, и помежду си. Екипът им беше доста разнороден, с остри, изпъкващи характери - т.е., едвам стана екип. Е, добре, че не привързах много към никого... но язък за кончетата :D
"Златото на Кивира" хронологически се намества между втора и трета книга, ако не греша, но може да се чете самостоятелно. Съвсем в стила на "Пендъргаст", тя си играе между логиката и мистиката, само че сега вместо на Алоишъс, на Бил и Нора се пада тежката задача да разкрият загадката на древното зло. Тези части винаги са ми любимите от нещата на Престън и Чайлд. Тук, освен тръпка, ми дадоха и доста нова информация. Дадох си сметка, че на практика не знам нищо за тези коренни народи на Америка и много се зарибих по описаните теории. Обичам археологически загадки (препоръки?) и се вълнувах при влизането във всяка от сградите, при всяка находка и откритие. Дори не ми достигнаха. И крайното разкритие за преследвачите, и легендите свързани с тях... някак не стигнаха нивото на мистиката от града. Ако ме разбирате (едва ли) :D
Ако сте фенове на Престън и Чайлд, и особено на Пендъргаст, или ако сте просто фен на приключенските археологически романи малко а ла Индиана Джоунс, "Златото на Кивира" лесно може да намери място в читателския ви план. Без да е задължителна и без да е шедьовър на жанра, поне на мен ми беше много приятна - и сама по себе си като книжка, и като допълнение на историята на любима поредица.
Автор: Дъглас Престън и Линкълн Чайлд
Поредица: самостоятелна, но дели герои с "Пендъргаст"
Издателство: Бард
Жанр: приключенски, трилър,
Топчеста оценка: 3 звезди
От време на време ви напомням за любовта си към агент Пендъргаст. Един чест член в антуража му е Бил Смитбек, нахаканият журналист. В една от книгите той цъфна гаджосан за готината археоложка Нора Кели, и в ума ми не се събираше как е станало това :D Споменаваше се и някакво тяхно съвместно приключение, което реших да издиря и да прочета. Ето го и него.
Археоложката Нора Кели намира писмо от отдавна загиналия ѝ баща, което и дава възможност да проследи последната му експедиция. Тя води към Кивира - древен град на анасазите, който може би крие повече богатства и от Ел Дорадо. Набързо организиран екип тръгва по стъпките
на д-р Кели, но изглежда, те не са единствените, които искат да стигнат Кивира... или да попречат на други да го намерят.
Е, разбрах как са се срещнали и как са се харесали Бил и Нора. :D Макар че, естествено, в началото се издразниха на макс един на друг. :D С Бил и Нора се знаех от преди, така че не се изненадах на динамиката между тях. Но и другите герои в книгата бяха интересни - и самостоятелно, и помежду си. Екипът им беше доста разнороден, с остри, изпъкващи характери - т.е., едвам стана екип. Е, добре, че не привързах много към никого... но язък за кончетата :D
"Златото на Кивира" хронологически се намества между втора и трета книга, ако не греша, но може да се чете самостоятелно. Съвсем в стила на "Пендъргаст", тя си играе между логиката и мистиката, само че сега вместо на Алоишъс, на Бил и Нора се пада тежката задача да разкрият загадката на древното зло. Тези части винаги са ми любимите от нещата на Престън и Чайлд. Тук, освен тръпка, ми дадоха и доста нова информация. Дадох си сметка, че на практика не знам нищо за тези коренни народи на Америка и много се зарибих по описаните теории. Обичам археологически загадки (препоръки?) и се вълнувах при влизането във всяка от сградите, при всяка находка и откритие. Дори не ми достигнаха. И крайното разкритие за преследвачите, и легендите свързани с тях... някак не стигнаха нивото на мистиката от града. Ако ме разбирате (едва ли) :D
Ако сте фенове на Престън и Чайлд, и особено на Пендъргаст, или ако сте просто фен на приключенските археологически романи малко а ла Индиана Джоунс, "Златото на Кивира" лесно може да намери място в читателския ви план. Без да е задължителна и без да е шедьовър на жанра, поне на мен ми беше много приятна - и сама по себе си като книжка, и като допълнение на историята на любима поредица.
Коментари
Публикуване на коментар