[book review] "Думи в тъмносиньо" - Кат Кроули [book club]

Заглавие: "Думи в тъмносиньо"
Автор: Кат Кроули

Жанр: YA, романтика, slice-of-life
Издателство: Orange books
Топчеста оценка: 5 звезди

Бележка: четена за клуб Орбита

След семейна трагедия, която разтърсва света ѝ, Рейчъл се опитва да избяга от спомените, като се връща още по-назад - в града, който е напуснала преди няколко години. Там обаче съдбата веднага я сблъсква с  Хенри - нейният бивш най-добър приятел и първата ѝ, несподелена любов. Хенри си е малко вятърничав и много романтичен, и погълнат от собствените си проблеми - нестабилната си връзка с Ейми и съдбата на семейната книжарница. А тя е скрила между лавиците си безброй истории, писма, любови и раздели. Дали бележките, изписани в тъмносиньо мастило по полетата на напечатаните книги ще им помогнат да се намерят отново?
"Думи в тъмносиньо" е любовна история. Няма как да си помислите друго, щом вземете много симпатично оформеното издание на Ориндж в ръце, защото то си го пише там, на корицата. Но категорично не е само любовна история - или поне не е само един вид любовна история.

Двамата ни млади неориентирани - Рейчъл и Хенри - са главните герои в тази история. И двамата - очарователни до мозъка на костите с Не можах да се идентифицирам с никой от тях (това беше един от клубните въпроси) - Хенри така го вееше вятъра на бял кон, а Рейчъл - ех, не разбрах някои нейни литературни и поетични мнения.Симпатизирах обаче така силно и двамата - дори не можех да взема страна; чаках само най-накрая да се намерят и осъзнаят и да.натрият.носа.на.онази... Ейми. Третият основен герой в книгата е Книжарницата - това надали е изненада за читателите. И най-вече чрез своята Библиотека за писма, в която звучат безброй гласове. Благодарение на тези трима герои, се развива още една любовна история - тази на по-малката сестра на Хенри. Няма да споделям как и с кого, та дори самата Джордж не знае това повечето време. Но искам да кажа колко сгряващи бяха семейните, и особено братско-сестринските отношения в книгата. Затова и Хенри и Рейчъл много ми изпъкнаха като типажи - те не бяха възрастните, но не бяха и децата, опитваха се да балансират между ролите и бяха най-точното олицетворение на YA герой, който съм виждала напоследък.

 Предвид героите, това очевидно е и история за книги. Освен самата идея за книжарничката и за нейната библиотека, където всеки може да оставя бележки и писма, било то до герои, до любими хора, или просто за да остави частица от себе си, изпъкват и много реални заглавия. Книгата рисува един живот- понякога малко труден, понякога мъничко самотен - който е изпълнен с книги. Семейства и любови, обградени от книги. И тази картина беше прекрасна, и ми легна на сърцето много повече от настоящата книжарска книга, която чета. Ако прочетете "Думи в тъмносиньо" в началото на годината, спокойно може да си набележите достатъчно книги, та да ви изкара до средата, ако не и до края на 2019. Мен най-много ме привлече разказът на Брейдбъри, който всъщност играе доста голяма роля в историята. Дори си мислех, че съм го чела в сборника "Складът на световете" (ревю скоро), но се оказа друг. Амбицирана съм да поправя тази грешка скоро и да направя една по-солидна среща с творчеството на Бредбъри.
"Думи в тъмносиньо" разказва и за болката, загубата, и какво идва след това. Рейчъл със сигурност най-горещо иска брат ѝ да не беше се удавил. Лола до последно се е надявала групата да не се разпадне. Аз лично бях в шок, че не сасиха книжарницата, защото до последно мислех, че ще се случи някакво чудо. Но не стана, и това, което съумяха да направят героите след това, ще е споменът, който ще си запазя от книгата.  Те плакаха, тъгуваха, но направиха един грандиозен финален концерт, съхраниха историите на книгите и ги пуснаха към нови собственици, които с изненада да открият, че светът зад кориците им е в пъти по-вълнуващ от това, което са очаквали. Запазиха спомените и пуснаха болката в морето.
"Думи в тъмносиньо" е книга за романтиката, книгите, загубата и завръщането. Така че, да, може да се обобщи, че това е любовна история.