[book review] "Спящата и вретеното" - Нийл Геймън
Автор: Нийл Геймън, с илюстрации от Крис Ридъл
Издателство: Артлайн Студиос
Жанр: фентъзи, приказка
Последно време има много книги, които изпъкват с разкошно оформление и илюстрации, но от прочетените тази година книги, "Спящата и вретеното" без съмнение е най-яркото бижу на лавиците ми. Дори ярко може би не е най-точният термин - това е много по-деликатно и изтънчено съкровище, за да използвам този епитет. О не, изобщо не пренебрегвам разказваческия талант на Нийл Геймън, като започвам с илюстрациите. Но оформлението е първото, което привлича вниманието към "Спящата и вретеното". Нежната подвързия от полупрозрачна оризова хартия е досущ като було - или може би паяжина - върху лицето на девойката. Стилът на автора е много ярък и отличителен, и още щом човек погледне тази графика, му става ясно, че това няма да бъде просто преразказ на една красива приказка, а ще има нещо по-мрачно и тайнствено. И като добавим тези златни акценти - как да не се влюбим? Както винаги, Артлайн са майстори във визуалното представяне на книгите.
Направо да забравиш каква е историята, докато гледаш рисунките, нали? А историята е приказна. Разказана по иначе. За Спящата красавица - може би. Тази книга не се товари излишно с имена. Но със сигурност е история за кралици, за принцеси, за спасение, и за дълбок, дълбок сън.
А сега, нека отметнем малко воала на мистиката настрана. Исках само да изтъкна действието, което Нийл Геймън има върху мен. Все пак, не бих нарекла "Спящата и вретеното" страшна, дори бих я препоръчала на не съвсем малките, но и не съвсем пораснали читатели, защото е приказка от типа "принцесата се спасява сама". "Спящата и вретеното" комбинира всъщност две приказки, похват, който много обичам. Няма да издавам много от сюжета. Приказките вие си ги знаете сами, разковничето е как ги е извъртял Геймън. На мен ми хареса как се преплетоха нещата, харесаха ми героите. Не съм на 100% сигурна, че ми хареса финалната развръзка и разкрития, но Геймън пише така хубаво, че съм склонна да му прощавам, ако нещо не ми е съвсем присърце или не успея да вникна напълно. Тук краят че остави с един копнеж и нужда да разбера какво става, но не толкова с героя по пътя ѝ нататък, а с нещата и хората, които оставя зад гърба си.
Мисля, че това е един от знаците на хубавата книга - чувството за копнеж и нежеланието да напуснеш света зад кориците.
"Спящата и вретеното" е приказка за решенията и пътищата, които избираме сами, а умението да чуваме собствения си вътрешен глас във вихъра от чужди е важно - както за малки принцеси, така и за малки принцове. За пораснали също.
Лирическо отклонение тук - искам да препоръчам и "Наръчник на героя за спасяване на кралството" - по-лека, по-забавна, също с избягали от статуквото приказни герои, също супер картинки. Много радва.
Коментари
Публикуване на коментар