[book review]"Коледни пожелания и бисквитени целувки - Джени Хейл

Заглавие: "Коледни желания и бисквитени целувки"
Автор: Джени Хейл

Издателство: Хермес
Жанр:любовен, съвременен
Топчеста оценка: 4,5 звезди

За сладките романтични романи сезон няма! Но и като четене, и като ревю, успявам да се вместя в "приемливото" време... само че книгата бе първата, която прочетох в началото на 2018, а ревюто - сами виждате кога излиза.
Това е историята на Аби, която всъщност няма никакви други желания за Коледа, освен да осигури на сина си Макс и на семейството си всичко нужно за празника. Работата ѝ като частна медицинска сестра ѝ стига... но едва. Тази Коледа обаче ѝ се предлага уникална възможност - не само да осигури идеалния празник, но и да сбъдне отдавнашна своя мечта - да се пробва като интериорен дизайнер. Това предложение идва от Ник - внукът на настоящата ѝ работодателка, затворен човек и заклет работохолик. Той иска къщата му да бъде украсена за празника заради идващите гости, но при едно условие - да не бъде безпокоен. Щом Аби прекрачва прага на огромното имение, у нея се заражда желание да превърне тази пуста къща в дом за празниците.. и може би да накара Ник да се почувства у дома, предоставяйки му най-важната коледна украса - уют и семейство.

Много обичам любовните романи без излишна драма - т.е. без изкуствено насадена драма - когато по средата на книгата наложат на героите някакъв глупав конфликт, само за да ги раздели и да създаде напрежение. А аз понякога имам нужда от спокойна история с нормални човешки същества.
"Коледни пожелания и бисквитени целувки" е точно такава. Аби и Ник са наистина просто обикновени хора, които се опитват да се справят - всеки със своите си проблеми в живота. В оригиналната анотация Ник е обрисуван с доста по-тъмни краски, на ръба да е едва ли не избухлив антисоциален психопат, лутащ се и ръмжащ из празното си имение като Звяра от приказката. В действителност единственото обвинение, което може да му се повдигне, е в работохолизъм, а иначе си е съвсем читаво момче. Не е "лошото момче", в което главната героиня да хлътне безпричинно и безпаметно. Връзката им, макар че се разви малко бързо, следваше доста естествен ход. Отношенията, жестовете и разговорите им бяха много мили и сладки, и беше просто... успокояващо да ги чета. Когато на сцената излезе и останалата част от семейството на Ник - сестра му със съпруга ѝ и детето ѝ - се уплаших малко. Притесних се да не би те в крайна сметка да се окажат източника на напрежение - например да са сноби и да не харесат Аби и Макс. Но за мое огромно щастие, и те се оказаха също толкова свестни.
Е, не се мина съвсем без драма. Имаше момент на раздяла, когато героите трябваше да осмислят очакванията, ценностите и желанията си. Имаше лека психологическа травма от миналото и преоткриване на истинското аз. Но в съвсем разумни граници.

И така - ако си търсите cozy read, или на чист български - уютно и сгряващо душата четиво, по възможност докато си сгрявате останалата част от съществото с топли чорапи и горещи напитки, книжката на Джени Хейл е много добър кандидат.