[book review] "Царството на злото" - Клифърд Саймък

Заглавие: "Царството на злото"
Автор: Клифърд Саймък

Издателство: Бард
Жанр: фентъзи, приключенски
Топчеста оценка: 3 звезди

Когато прочетох "Резерватът на таласъмите", останах очарована от Саймък. Не просто очарована - дълбоко впечатлена от книгата, от смесването на герои от фентъзи и и на атмосфера от фантастика и от научно-фантастичната идея, на която се базираше сюжета. "Царството на злото" бе книжка, която мина много тежка селекция, за да ми отговаря на всички предизвикателствени изисквания - да е фентъзи, "някой да търси нещо", и да почва с Ц (съответно България чете, месечното читателско във форума и Азбучното).

На пръв поглед, сюжетът тук е класически фентъзи епос - в една земя, подобна на нашата, но където Римската империя е оцеляла, броди неназовано Зло, напиращо на талази. При последната атака загиват много, изчезва и една смела девойка - любима на главния ни герой Чарлс. Когато чичо му донася вести от Пустите земи, където се е оттеглило Злото, у него се заражда надежда, че ще я намери. Заедно с Чарлс тръгва абат Гай - амбициран да открие призмата на Лазандра, в която е затворена душата на светец. Към тях присъединяват и други - Нъли, верен приятел, който не е съвсем човек, и Йоланда - девойка с дарба да вае дърво и сякаш привързана към Пустите земи.

Звучи наистина класическо, нали? Но след като започнах да чета, и продължавах нататък, започнах да се чувствам все по-... странно, може би? До края не можех да се отърся, че тази книга е била някак... експериментална за автора, но не се наканих да направя проверка. Просто бяха струпани много елементи на куп, които поотделно ми харесваха, но заедно ме озадачаваха. Прекръстосваха по разни начини, докато накрая се стигна до хем очаквана, хем неочаквана развръзка.

Много се зарибих по римския елемент - дори и изобщо да няма разхождащи се центуриони - как би изглеждал светът, ако не се бе разтурила Римската империя ми е неочаквано слабо място. Тук атмосферата ми напомни и на "Кодексът Алера" на Джим Бъчър. Светът на Саймък обаче е стигнал горе-долу до средновековно ниво, защото светът е застигнат от някакво безименно Зло. Това Зло изглежда не отговаря на християнската представа за злото и дявола не е споменат никъде, въпреки че за Църквата се говори често - за Бог, светци, Константинопол, който си искате аспект на църквата. Злото винаги е изписвано с главна буква, и когато говорят за него, звучи някак удохотворено, като едно общо съзнание. Но в пустите земи се сблъскваме с различните въплъщения на Злото - огри, тролове, гулове (много ми е странен този превод, какво ще кажете плътояди?), които, макар и определено неприятни, са просто лоши, но не изглеждаха подчинени на обща цел. Освен това, има и някакво още по-голямо зло, древно и Лъвкрафтово, което чака света да се свърши, за да изпълзи.
Сложно, а?

Спътниците на Чарлс ставаха все по-странни с всеки следващ, присъединил се към групата. Не можех да се ориентирам за отношението си към тях, но май и другите герои не можеха. В книжката се намираха и доста забавни моменти - имаме отдаден на бог папагал, трол-самоубиец, и множество словесни двубои между Нъли и Гай. Интересното е, че комичните епизоди си намериха място във финалната развръзка, което не мога да кажа за други неща. Например един пич на финала - идея си нямам кой беше, защо беше и какво свърши.

От положителната страна на книжката - имаме все така приятния разказ на Саймък, интересни фантастични същества - отново се възхитих на това как работи с тях, битки и интересна магия, лек, забавен диалог, и дори комични елементи.

От не съвсем положителната, останах объркана от само скицираната история и развитие на героите, от това, че се натрупаха доста герои и елементи, които сякаш не успяха да се развият, и от някои елементи на фона. Светът на "Царството на злото" би могъл да се превърне в уютно местенце за фентъзи поредица, но в този обем не ми стигна.

Все пак, можех да случа на по-лошо Цъ :D Беше ми наистина интересно, просто донякъде озадачаващо.  Ако обаче вие имате остра нужда от Цъ, или дори от "Царство на злото" - препоръчвам Скълдешкото "Царство на злото" (просто не вървеше сега изведнъж да я подхвана). Ако имате нужда от Саймък - препоръчвам "Резерватът".

И да се похваля пак.... изпълних Азбучното предизвикателство!!! :D Така че, благодаря ти, Царство!