[book review] "Чумавият двор" и "Убийство в зоопарка"

декември 04, 2018

Заглавие : "Чумавият двор" и "Убийство в зоопарка"
Автор: Джон Диксън Кар
Поредица: Хенри Меривейл

Жанр:криминален
Издателство: Труд

В гимназията бях голям фен на Джон Диксън Кар. Изчетох каквото имаше негово в библиотеката, и го слагах доста високо в личната си детективска класация - неговите герои ми харесваха повече от Мегре на Сименон, може би и от Поаро. Шерлок си е категория сам по себе си, него не го обсъждаме. Ясен спомен ми е останал само от "Златокосата вещица", затова и покрай 24 май не устоях на изкушението.

"Чумавият двор" е имение с мрачна слава - тук е убит садистичен помощник-екзекутор на име Луис Плейдж. Сега, някой разбунва повторно духовете - кинжалът на Плейдж е откраднат от музея, а шарлатанин планира спектакъл пред впечатлителната си публика. Планът му обаче се обръща срещу него, когато е намерен убит зад затворени врати, а заподозрени са останалите участници в спиритическия сеанс.

"Убийство в зоопарка" отново изправя чепатия любител-детектив пред загадка със заключена отвътре стая. Този път жертвата е филантроп - любител на рептилии, а на сцената излизат и други артисти - този път фокусници. Наследниците на два видни магьоснически рода обединяват сили, за да помогнат за разкриване на загадката.

Убийства в заключена стая! Една от класиките на криминалния жанр!

Първата книга ме увлече от анотацията с тази свръхестествена нишка и легендата за Чумавия двор до последно си остана любимата ми част от книгата. Беше много живо пресъздадена чрез старите писма и буквално можех да видя страховития Луис Плейдж, понесъл чувала с котешки трупове и покритите му с чумави язви ръце. Беше блазнеща и допълнителната загадка. От обвиняемите всички са били заедно по време на убийството. Кой би могъл да се измъкне незабелязано от другите и да навести за последен път измамника Даруърт?
Това бяха две много силни части от сюжета, и като че ли малко бързо им отнеха от чара - нямаше много призрачни мистификации и лесно свалиха подозрението от доста хора, без да го извъртят по интересен начин. Все пак, разследването не беше лошо, особено във втората част на книгата, когато най-стене се намесва сър Хенри Меривейл. Той е, ако не сте наясно, дежурният детектив любител на Кар. тук е представен с реверанс към Холмс и брат му Майкрофт, от който останах дълбоко очарована, въпреки че самият Х.М. не одобрява. (И беше в пъти по- елегантно отколкото подигравката, която намерих в "Арсен Люпен". )
Краят... ми се стори малко излишно усложнен. Затова въпреки че книгата ми беше приятна, малко ме загложди дали годините не са потушили симпатиите ми към Кар.

"Убийство в зоопарка" беше по-лекичка като история, и да си призная, страшно ме забавляваше. И то със змии! :D Като се почне от очарователното оригинално заглавие He wouldn't kill Patience до многобройните срещи със симпатични, но подценени студенокръвни. И разбира се, фобии и възклицания от рода на "Държиш змията от грешния край!". Антуражът на Меривейл също ме забавляваше - двамата млади фокусници, които бяха като въплъщение на Бенедикт и Беатриче (които обожавам ). Затова и съм склонна да им простя известната им неадекватност.

Финалът тук ми хареса повече, макар че се оказа (без да е истинска изненада), че най-големият фокусник от всички е Меривейл, със заключенията си за начина, по който е извършено убийството. Искам да вмъкна едно обвинение към корицата обаче. И не, не е, че тази на "Чумавият двор" е съвсем неадекватна с тази японска маска.

И така, като заключение - Кар все още ми харесва, макар да не ме обхвана тази еуфория от ученическите години. Купила съм си още няколко негови книжки, и ще изгризкам и тях. Препоръчвам на почитателите на класическите криминални етюди и с препоръка - включително и към себе си - просто да се отпусна и да се насладя на историята. А и доколкото видях, на сайта на Труд книжките са по 2 лева. Идва Коледа, какво друго да ви кажа.