[book review] "Преследвана от сенки" - Алън Брадли
Заглавие: "Преследвана от сенки"
Автор: Алън Брадли
Поредица: Мистериите на Флавия де Лус #4
Жанр:криминален, мистерия
Издателство:AMG Publishing
Топчеста оценка: 4,5 звезди
Така. Обичате Коледа, искате да се слеете с празничния дух. Но любовните романи не са по вашата част, нито ви се четат приказки, или истории за модерни Скруджовци, открили вярата и доброто в себе си. Просто ви се иска... знаете ли, нещо като коледен спешъл на любимия ви жанр?
Е, успокойте се. Флавия де Лус е тук, за да ви помогне да изпълните дълга си към празниците.
Коледа? Да.
Семейна сбирка? Да.
Коледни песни? Да.
Празнична пиеса? Да.
Труп? Да!
Единадесетгодишната Флавия де Лус е страстен химик и любител детектив. Както всяка година, тя очаква с нетърпение Рождество, но този път има по-амбициозни планове - да залови добрия старец и да докаже на сопнатите си големи сестри, че той съществува. Дори и снимачната трупа, която наема имението Бъкшоу за филм, няма да ѝ попречи. Когато обаче цялото село, дошло за празничната постановка на "Ромео и Жулиета" се оказва затворено в имението заради развилнялата се буря, а филмова звезда е намерена удушена с кино лента в стаята си... явно дядо Коледа не е единственият, който се прокрадва в сенките.
"Преследвана от сенки" е всъщност четвърта книжка от поредицата, и за съжаление, май последната преведена у нас. Купих я миналата година на една командировка (-50%, йей,), но чак тази Коледа и дойде реда. Това е първата ми среща с Флавия, въпреки че покрай намаления се сдобих междувременно с още две нейни книжки.
Но да се върнем към настоящото томче. Флавия се оказа очарователно голямо дяволче, и много по-малко социопатична, отколкото анотациите на книгите предполагат. Детето просто обича да си забърка от време на време някоя отрова или експлозивна смес, и това е! В помощ в начинанията ѝ семейната лаборатория, наследена от прачичо ѝ (?), както и винаги готовия да се отзове иконом на баща ѝ - Догър. Възхитих се на доста конкретните химични рецепти, описвани в книгата. Подозирам, че са съвсем достоверни, така че тези романи трябва да вървят с надпис на задната корица - "Деца, не правете това вкъщи" . :D
Като жанр на книжката бих определила cozy mystery . Голямо внимание е отделено на персонажите и характерите им - които до един си бяха типични британци. (Освен Дитер, естествено - надявам се бтв той да се окаже избранника). Много ми се искаше да задълбая и в техните тайни - да разбера повече за Догър, за Хариет, за бащата на Флавия, за сестрите ѝ. Подозирам обаче, че тези неща ще се разкриват (ако се разкрият), чак в нататъшни книги. Учудващо много заобичах семейство де Лус само от една книга. Дори и сестрите на Флавия, които се водят почти антагонисти - може би бяха смекчени заради празниците :) Призракът на любовта между Хавиланд и Хариет - родителите на момичетата - беше дотолкова красив и затрогващ, че една от финалните сцени, с Шекспировата пиеса, ме разчувства повече от останалите коледни романи, които прочетох тази година.
Да не останете обаче с впечатление, че това е някаква голяма част от книгата - не. Бяха съвсем малки, дребни неща, просто бяха точни и красиви.
На героите като цяло е обърнато повече внимание, отколкото на самите случаи, което бе и причината да отнема половин звездичка от оценката си. Престъплението и така беше много интересно за четене - с постановката на трупа, разследването и събирането на улики, и голям екшън финал накрая. Но ми се струва, че не можахме да се възползваме изцяло от тези улики и да проследим историята и мотивите - бяха там, но Флавия се разсея, ако може да се кажа така, все пак е важна задача - от лова на дядо Коледа. Разследването общо взето прекъсна до набелязването на основните заподозрени, след което се понесохме по сюжета.
Но и така ми беше приятно в тази атмосфера. Не винаги напирам аз да съм помощник-детектива в криминалните романи, а и си мисля, че в другите книги Флавия ще е още по-активна, и ще забърква още какви ли не смеси в лабораторията си.
Затова със сигурност ще прочета преведените книжки за Флавия - дали ще се спусна към непреведените, още не знам. Но семейство де Лус определено заслужава внимание.
Освен на търсачите на алтернативна коледна тръпка, си позволявам да препоръчам "Мистериите на Флавия" и на любителите на други деца - полу-социопатчета :D Макар и по-спокойна като атмосфера, може да допадне на феновете на Валкирия Каин, а също и на почитателите на Артемис Фоул (също много силна поредица, която препоръчвам).
Автор: Алън Брадли
Поредица: Мистериите на Флавия де Лус #4
Жанр:криминален, мистерия
Издателство:AMG Publishing
Топчеста оценка: 4,5 звезди
"Макар да бе приятно да си мисля за отрови през всички сезони, по Коледа усещането бе някак си специално..."
Така. Обичате Коледа, искате да се слеете с празничния дух. Но любовните романи не са по вашата част, нито ви се четат приказки, или истории за модерни Скруджовци, открили вярата и доброто в себе си. Просто ви се иска... знаете ли, нещо като коледен спешъл на любимия ви жанр?
Е, успокойте се. Флавия де Лус е тук, за да ви помогне да изпълните дълга си към празниците.
Коледа? Да.
Семейна сбирка? Да.
Коледни песни? Да.
Празнична пиеса? Да.
Труп? Да!
Единадесетгодишната Флавия де Лус е страстен химик и любител детектив. Както всяка година, тя очаква с нетърпение Рождество, но този път има по-амбициозни планове - да залови добрия старец и да докаже на сопнатите си големи сестри, че той съществува. Дори и снимачната трупа, която наема имението Бъкшоу за филм, няма да ѝ попречи. Когато обаче цялото село, дошло за празничната постановка на "Ромео и Жулиета" се оказва затворено в имението заради развилнялата се буря, а филмова звезда е намерена удушена с кино лента в стаята си... явно дядо Коледа не е единственият, който се прокрадва в сенките.
"Коледа почти дойде. Самият Дядо Коледа скоро щеше да пристигне.
Както и гробарят.
Горката Филис Уивърн.
Щеше да ми липсва."
"Преследвана от сенки" е всъщност четвърта книжка от поредицата, и за съжаление, май последната преведена у нас. Купих я миналата година на една командировка (-50%, йей,), но чак тази Коледа и дойде реда. Това е първата ми среща с Флавия, въпреки че покрай намаления се сдобих междувременно с още две нейни книжки.
Но да се върнем към настоящото томче. Флавия се оказа очарователно голямо дяволче, и много по-малко социопатична, отколкото анотациите на книгите предполагат. Детето просто обича да си забърка от време на време някоя отрова или експлозивна смес, и това е! В помощ в начинанията ѝ семейната лаборатория, наследена от прачичо ѝ (?), както и винаги готовия да се отзове иконом на баща ѝ - Догър. Възхитих се на доста конкретните химични рецепти, описвани в книгата. Подозирам, че са съвсем достоверни, така че тези романи трябва да вървят с надпис на задната корица - "Деца, не правете това вкъщи" . :D
Като жанр на книжката бих определила cozy mystery . Голямо внимание е отделено на персонажите и характерите им - които до един си бяха типични британци. (Освен Дитер, естествено - надявам се бтв той да се окаже избранника). Много ми се искаше да задълбая и в техните тайни - да разбера повече за Догър, за Хариет, за бащата на Флавия, за сестрите ѝ. Подозирам обаче, че тези неща ще се разкриват (ако се разкрият), чак в нататъшни книги. Учудващо много заобичах семейство де Лус само от една книга. Дори и сестрите на Флавия, които се водят почти антагонисти - може би бяха смекчени заради празниците :) Призракът на любовта между Хавиланд и Хариет - родителите на момичетата - беше дотолкова красив и затрогващ, че една от финалните сцени, с Шекспировата пиеса, ме разчувства повече от останалите коледни романи, които прочетох тази година.
Да не останете обаче с впечатление, че това е някаква голяма част от книгата - не. Бяха съвсем малки, дребни неща, просто бяха точни и красиви.
На героите като цяло е обърнато повече внимание, отколкото на самите случаи, което бе и причината да отнема половин звездичка от оценката си. Престъплението и така беше много интересно за четене - с постановката на трупа, разследването и събирането на улики, и голям екшън финал накрая. Но ми се струва, че не можахме да се възползваме изцяло от тези улики и да проследим историята и мотивите - бяха там, но Флавия се разсея, ако може да се кажа така, все пак е важна задача - от лова на дядо Коледа. Разследването общо взето прекъсна до набелязването на основните заподозрени, след което се понесохме по сюжета.
Но и така ми беше приятно в тази атмосфера. Не винаги напирам аз да съм помощник-детектива в криминалните романи, а и си мисля, че в другите книги Флавия ще е още по-активна, и ще забърква още какви ли не смеси в лабораторията си.
Затова със сигурност ще прочета преведените книжки за Флавия - дали ще се спусна към непреведените, още не знам. Но семейство де Лус определено заслужава внимание.
Освен на търсачите на алтернативна коледна тръпка, си позволявам да препоръчам "Мистериите на Флавия" и на любителите на други деца - полу-социопатчета :D Макар и по-спокойна като атмосфера, може да допадне на феновете на Валкирия Каин, а също и на почитателите на Артемис Фоул (също много силна поредица, която препоръчвам).
Коментари
Публикуване на коментар