[book review]"Ястребът" - Моника Маккарти

Заглавие: "Ястребът"
Автор: Моника Маккарти
Поредица: Стражите на Шотландия

Жанр:любовен, исторически, еротика
Издателство: Егмонт 
Топчеста оценка: 5 звезди

Понякога момичетата имат нужда от хубав исторически любовен роман, а "Ястребът" е точно, ама точно такъв. Шотландци, битки, опърничави дами в беда, забранена любов! Затова всички на борда заедно с Ястреба!

Ерик Максорли, известен под прозвището Ястреба, е не просто умел мореплавател, но и един от Стражите на Шотландия, група воини, тайно подпомагащи Робърт Брус да седне на престола. По време на една тайна среща, той се натъква на измокрената Ели, потърсила убежище в пещерата на заговорниците. За да не поеме риска да ги издаде - и при алтернатива да я убие - Ястреба я помъква със себе си. Ели обаче се оказва доста голяма хапка за Ястреба с непрестанните си опити да избяга, и най-вече с отказа си да поддаде на чара му. А се оказва, че и тя като Ерик има тайна - тя не е просто бавачката Ели, а лейди Ейлийн де Бърг - дъщеря на влиятелен ирландски владетел, снаха на Робърт Брус... и сгодена за приближен на крал Едуард.

Както започнах - "Ястребът" има всичко, което искате да намерите в един исторически любовен роман. Започнах го малко плахо. Миналата година четох предната книга - "Вождът". Много ми хареса завладяващия стил на  Моника Маккарти  -"Вождът", както и "Ястребът" буквално не можах да ги оставя, докато не свършиха. Тор обаче - или Вождът - беше и остана антипатичен и с много лошо отношение към невестата си, което не се промени и накрая. Добре, че Ерик ми беше направил все пак добро впечатление там, иначе нямаше да си взема втората.

За щастие, Ястреба успява да отсрами шефа си. Беше забавен, мил, чаровен, и само една идея излишно нахакан - което е почти норма за жанра. Нямаше прехласване от пръв поглед, а постепенно нарастваща близост, с което също ме спечели. Ели също ми беше много мила- тя е по-сериозна и по-уравновесена от Кат от предната книга, което поне малко ѝ помага да отстоява позицията си. Макар и чак на края на книгата, и на Ели се отдаде да вземе участие в действието, и то по начин, който ми хареса. А още повече ми хареса, че Ерик оцени характера и помощта на Ели, дори и когато ѝ беше ядосан или притеснен.

Покрай романса на Ели и Ерик, съвсем бегло, но се развива и още един. Искам да го изтъкна само защото в него участва отредения годеник на Ели, който ми стана  супер симпатичен. Радвам се, че не го демонизираха, и че неговата история също завърши щастливо.

Историческият фон на любовния сюжет също бе доста интригуващ. Всъщност, това е вторият път, когато се сблъсквам с този времеви отрязък в любовен роман - първият път беше "Дръзка съдба". 
Но тук, първо, атмосферата бе разгърната много по-реалистично.  Не ставаше въпрос само за шотландски полички и студени замъци, та да се сгряват героите в прегръдките си. Можем да надзърнем и по-навътре в тези мрачни времена, със споменавания за жестоките наказания за тези, посмели да се опълчат на краля, или на реални фигури - като Робърт Брус, или Уилям Уолъс (да, Мел Гибсън, да "Смело сърце").

"Ястребът" е втората книга от една доста дълга поредица, чийто превод обаче е спрян. Романът обаче позволява да се чете самостоятелно и ако ви се иска горещ исторически романс насред мразовитото средновековие, силно го препоръчвам.