[book review] "Второто нашествие на марсианците" - Аркадий и Борис Стругацки

 

Заглавие: "Второто нашествие на марсианците"

Автор: Аркадий и Борис Стругацки

Поредица: Библиотека Галактика 7

Издателство: Георги Бакалов

Жанр: научна фантастика, социална критика, пародия

Топчеста оценка: 3 звезди

Братята Аркадий и Борис Стругацки са несъмнено голямо име във фантастиката. Аз самата недоумявам как до този момент не съм чела тяхно произведение. Ако случайно обаче и вие сте в същата позиция като мен, може би "Второто нашествие на марсианците" не е най-добрият избор за първа среща. Не бих определила повестта като лоша, но е доста специфична, и подозирам, че не показателна за цялостното творчество на дуото автори.

"Второто нашествие" е социална критика, която обаче, за разлика от дистопиите, не залага на драмата, мракът и страха, за да разкрие  слабостите на обществото. Напротив, то подхожда с пародия и ирония към нашия здравомислещ разказвач и неговите съграждани.

В началото на книжката се озовах малко като в небрано лозе - нещо, което може би нямаше да ми се случи, ако си бях направила книжното домашно, и се бях осведомила, че тя е един вид реплика към "Война на световете" на Хърбърт Уелс, която, изглежда, трябва да се явява "първото нашествие". Аз обаче нямам този навик, и силно се озадачих, когато започнах да чета.  Това обаче не ми попречи кой знае колко - особено в първата половина искрено се забавлявах с позаплетения разказ на главния герой Аполон, който силно се интересуваше от съдбата на пенсията си и от колекцията си от марки, и между другото докладваше за евентуално извънземно нашествие. Доста дълго се чудех не само дали наистина има марсианци, а и дали не съм се оказала в някакъв още по-шантав от очакваното свят - например, до последно не бях сигурна дали този минотавър със склонност да злоупотребява с алкохола не е наистина с бича глава и халка през носа.

По принцип обичам абсурдистката проза, и я намирам за един от най-добрите начини да се поднасят истини. Докато повестта напредваше обаче, силно започна да ми липсва някаква по-изразена и ясна сюжетна линия.  Целият обем на книжката бе зает от социалната гротеска описваща дребнавостта и малодушието на героите. Схващах идеята, която авторите искаха да поднесат по този начин, естествено, но това не ми достигаше да почувствам повестта като цялостно произведение. Все чаках нещо да изпъкне, историята да достигне до някаква кулминация - бях се настроила на вълна "фантастичен читател" и си търсех уликите. След като отпадна това да е някаква митологично-извънземна фантастика с истински минотавър (но нямаше да е зле, нали?) продължавах да се чудя - какви са тия агенти, са ли или не марианци, какъв е този стомашен сок, каква е тази пшеница? Но наистина, сюжет почти нямаше, и вместо това имаше много монолози за колекционирането на марки. Ясно, не е била това целта на произведението, дори е трябвало да почувстваме като читатели това безсилие и да се ядосаме на безхаберните герои... но така интересът ми се загуби, няма да лъжа, постепенно спря да ме забавлява и иронията, с която авторите поднасяха критиката си.

Не мога да кажа, че останах особено доволна от "Второто нашествие на марсианците". Беше малко като "Сърцето в картонената кутия" (ревю ТУК), защото в началото бях много ентусиазирана за развитието на сюжета, поднесоха се много любопитни неща, но накрая акцентът на книгата се оказа другаде. Същевременно, хареса ми как пишат братя Стругацки. Стилът им беше лек и весело замотан, и вече с нетърпение очаквам да се срещна пак с тях, вече по-официално.

Накрая, особено след прочита, трябва да похваля корицата. Който не знае, имам love-hate relationship с кориците на тази поредица. В случая, първо се чудех, какви са тези космически кораби - вярно, че в модерния фолкор ги има "летящите пури", но пък сини? В момента, в който обаче осъзнах, че това са сини самуни хляб, се изкефих неимоверно. Но все още ме бъгват зъбите на зейналата уста и че няма кучешки зъби - повече от това, че горната част на главата липсва :D

Вие чели ли сте нещо на братя Стругацки? "Понеделник започва в събота", или някое