[book review] "Черният облак" - Фред Хойл

 

 

Заглавие: "Черният облак"

Автор: Фред Хойл

Издателска поредица: Библиотека Галактика 60

Жанр: научна фантастика

Издателство: Георги Бакалов

Топчеста оценка: 4 звезди

Неколцина любопитни астрономи улавят аномалия в нощното небе - черно петно там, където би трябвало да има звезди. И което е още по-странно, това петно расте. Скоро става ясно, че този феномен се дължи на огромен облак газ, който се движи към Земята и съвсем скоро ще застане между нея и Слънцето. Малка група учени се оттеглят в оборудвано имение в Англия, за да проучат този облак и последствията за човечеството. Оказва се, че Черният облак може да донесе ужасяващи катаклизми, но още по-обезпокояващо е, че траекторията и поведението му сякаш не мога да бъдат предвидени. Фактите сякаш водят към един извод... Черният облак проявява характеристики на жив организъм.

"Черният облак" се оказа за мен доста приятна за четене книга, въпреки че написана преди доста години, и е категорично твърда научна фантастика. Не знам дали има някаква истинска скала, сравняваща литературното придържане към научните принципи с реални материали, но тази книга бе най-малкото като мрамор, докато повечето фантастични романи, които четох миналата година бяха най-много варовик. Една част от удоволствието при четенето обаче идваше и от размислите какъв е бил светът, когато е писана тази книга, и какъв би бил "Черният облак", ако беше написана днес.

Та, акцентът на книгата определено е върху науката. Дотолкова, че е почти трудно да се отличи наистина главен герой; все пак най-добрият кандидат за това е Кингсли - проникновен, но чепат учен, който е движещата сила в групата, проучваща Черния облак. Подозирам, че за много читатели това може да направи историята свръх-суха. На страниците ѝ ще намерите диаграми и старателно разписани формули и във всеки момент тя остава максимално вярна на физиката и астрономията на времето си. Между другото, само в един момент това накара книгата да прозвучи наивно заради разликата между близо 70 години в технологиите тогава и днес. Любопитен факт е, че прологът ни праща... през август 2020! Вярата на автора, че днес всеки, намерил перфокарта, може с лекота да намери къде да я прочете ме усмихна. Не е невъзможно, но все пак :D В течение на книгата, същността и последиците на идването на Черния облак също се разглеждат почти единствено в научна светлина. Известно внимание бе обърнато на политическата реакция, и съвсем малко - на психологическия отзвук у цялото население на Земята. Катаклизми и смърти - както масови, по цялата планета, така и на герои, които бяха почти главни в историята -  бяха съобщавани почти статистически, но колкото и да е странно, тази страна на романа ми допадна така, както е. Именно защото повечето съвременни романи, ако се занимават с подобен сценарий, ще акцентират именно на тях, и това ми дойде като приятно разнообразие.

Научната страна на книгата мъничко ме разочарова във втората си половина, когато учените реално установиха контакт с Черния облак. Тя продължи да бъде акуратна, но доста едностранчива. Дори и след като решиха, че Облакът със сигурност е жив организъм, той беше разглеждан в светлината на физиката и електроинженерството. Искаше ми се на този етап  подходът да бе станал малко по-мултидисциплинарен, да имаше повече теории за природата на това същество, а да не бе оставено на ниво електроимпулси. И нашата нервна система е в същността си това, но и много повече. Тази книга е писана около откриването на двойноспиралната структура на ДНК и си мислех, че това епохално откритие ще намери някакво отражение. Ясно е, че за същество като облака, не може и да става дума за същата или дори подобна структура, но очаквах това да вдъхнови някакво търсене на градивните частици и природата на този извънземен живот.

Сюжета и научната част настрана, споделих, че по време на целия прочит си правих едно сравнение с това какво е написано и какво би било; и това ме интригуваше не по-малко. Едно от нещата, които си представях, че биха били различни, ако същия този сюжет бе попаднал под перото на съвременен фантаст, споделих по-горе - нямам съмнение, че акцентът щеше да бъде далеч повече на човешките преживявания. Както на малката група учени, уединили се в имението, така и на човечеството като цяло - може би щяхме да видим в подробности политически бунтове или религиозни брождения. Това може би щеше да остави научната част на заден план; но в по-добрия вариант - тя просто щеше да е осъвременена до последните научни открития. Би ми било интересно и да видя тази история разказана по по-различен, разчупен начин. Тя всъщност започва с разказ от страничен наблюдател, и на някои моменти се зачудих как би звучала разказана през погледа (но не задължително в глаголна форма от първо лице) от някой от дори третостепенните герои - например пианистката, която Кингсли с хитрост вкарва в имението или градинарият, на когото всички малко завиждаха, заради спокойствието, с което приемаше всичко.  Вие понякога представялили сте си "римейк" на разни книги? Не е нужно като нещо по-добро, но като нещо по-различно?

Та, "Черният облак" не е някакво задължително научно-фантастично четиво, но на мен ми беше приятна. Ако сте почитатели на абсолютно нехуманоидния извънземен живот във фантастиката; ако от Стар Трек едни от любимите ви епизоди са били тези с гигантския кристал, изсмукващ цели светове или другите същества, реещи се из космоса; ако дълго време след прочита на "Соларис" сте се чудели за природата на планетата-океан, създадена от Станислав Лем - "Черният облак"  също е интересен прочит на тази тема.