[book review] "Народът на моретата" - Мишел Гримо
Автор : Мишел Гримо
Поредица: Библиотека Галактика
Жанр: дистопия, научна фантастика
Топчеста оценка: 3.5 звезди
Бележка: четена за четатон СОВА - "Защита срещу черните изкуства: тема за преговор - гриндилоу. Книга, която се развива в морето или на брега"
Две хиляди години напред в бъдещето, всяка суша на земята се е превърнала в степи и пустини, унищожена след жестока атомна война. Една част от населението живее в градове под огромни куполи, където всичко е механизирано. Останалите пък са номади и чергари и са винаги на път. Понякога пътищата им се пресичат, но тези срещи рядко свършват добре за номадите. Никой не знае какво се случва после с тях. Но когато младият Ксуан е отведен, сестра му Цила тръгва на рискована мисия.
Ако беше писана в наши дни, на тази новелка сигурно нямаше да ѝ се разминат поне три тома. Няколко книги, в които да се разкрие и да се развие пълната постапокилптична картина, която е само щрихирана тук. Тя дава основите на един бунт и смяна на статуквото, а останалото оставя на въображението. От друга страна, идеята за дистопия, в която една част живее зад стъклени стени и се възползва от всякакви технологични постижения, докато други, по различни причини са останали отвън; за експлоатираните, които се вдигат срещу потисниците. не звучи много оригинално сега, а сигурно е било иначе през 1974. Преди почти 50 години. Уау. Но да признаем - тази тема никога не отпада като важност. Някои технологически аспекти също звучат малко остаряло, особено колко трудоемко и сложно им бе да проследят главните герои (при условие, че всеки си имаше прикрепен към него робот - сфера). Все пак, не бих казала, че тази малка технологична пропаст ми пречеше или ми развали удоволствието от четенето.
Но наистина светът, който, макар и бегло, е обрисуван, ми беше интересен, и бих се вглъбила в него. В пустините, сред които все още стърчат руини от стария свят и номадите откриваха в тях какви ли не неща. В Слънчевата система, която се оказва най-голямата мъка и страст на технологичните Безименни, след като осъзнават, че няма да могат да отпътуват отвъд пределите ѝ. Тe може и да са построили своите колонии на Марс, на Венера и други светове, но никога няма да стигнат звездите. Защо са се отказали, не е точно обяснено, но тъгата им от това някак се усещаше. И накрая, естествено, в морето. Всъщност, до средата на книгата малко се бях обезпокоила. Както стана ясно, взех да я чета именно за да си изпълня условието за морска книга, а когато преполовявах новелата, все още бяхме затънали в пясъците! Но да, има море, цялата втора половина е под водата. :D
Главните герои в книжката са Цила - младата номадка, която се втурва да търси в куполите брат си, и Надир - преди отегчен от живота си безимен*, но след като ѝ помага да избяга, бива позорно изгонен и вместо номера си получава от новото си племе истинско семейство. Имаше и доста второстепенни герои от номадите, от морския народ, и може би един-двама потенциално интересни от безименните - братът на Надир, който е ловец на номади, и една млада жена. Между Цила и Надир естествено пламва любовна искра, и те самите бяха симпатични. Но в рамките на тази кратка история нямах време наистина да се заинтригувам достатъчно и да се привържа към тях. Няма да ми останат дълго в главата, но времето, прекарано в тяхна компания ми беше приятно.
*така наистина ги водеха в история - Безимен, не Безименен, въпреки че ръката ми се отмята понякога да го напиша иначе :D
Коментари
Публикуване на коментар