[book review] "Сърцето в картонената кутия" - Светослав Минков, Константин Константинов

 

 

Заглавие: " Сърцето в картонената кутия"

Автор: Константин Константинов и Светослав Минков

Издателство: Георги Бакалов

Поредица: Библиотека Галактика

Жанр: фантастика, социална критика

Топчеста оценка: 3 звезди

Младият успешен поет Валериан Пламенов става с намерение да започне поредния си творчески ден, но усеща, че нещо не е съвсем в ред. Притеснен за здравето си, той се втурва към лекарския кабинет, но там правят странно откритие - сърцето му го няма на рентгеновата снимка! Явно това изобщо не му пречи физически да живее, но що за творец ще е поет без сърце! В помощ на страдащия артист се притичва известен американски детектив, решен да разплете този най-невероятен случай.

За вас, скъпи читатели, не знам, но моята последна и допреди тази повест единствена среща със Светослав Минков се състоя в учебната програма на не знам си кой си клас с "Дамата с рентгеновите очи", а не съм сигурна дали изобщо съм чела нещо от Константин Константинов. Но се старая да попълвам тези празнини!

Главният герой тук бе от онези персонажи, които не мога да реша дали не харесвам, симпатизирам, или са ми като цяло безразлични. Подозирам, че той самият ме настрои срещу себе си още в първите страници с избора си на псевдоним. Що за поет би си избрал за име тази упойваща и затъпяваща сетивата билка, когато само една буква го дели от това да бъде син на небето и зората?  Но като изключим това, началото на повестта беше страхотно! Беше забавно, иронично, с един прекрасен сдържан, хаплив удар и беше истинско удоволствие да чета. Освен това завръзката - семпла и същевременно така чудесна - липсващо сърце. Щом този елемент ни се разкри, веднага си помислих, че е дело на Светослав Минков. Нямам представа дали е така, но сравнено с "Дамата с рентгеновите очи", сякаш го влекат такива интересни анатомични преобразувания. После се появява тайнствен детектив, който по негови думи:

"-Завършил съм Метафизичния факултет в Канзас Сити и се гордея с титлата "Доктор по алхимия, астрология, телепатия, хиромантия, некромантия, графология, френология и всички останали разновидности на черната и бялата магия".

Пу, ама тежка специалност, а? :D  Но сериозно, ако се сблъскате с историята така, случайно, не бихте предположили, че е скоро ще прави 90-годишен юбилей.  Може и дейстивето да е разположено във времето между двете Световни войни, но звучи толкова актуално и като писане, и като хм, идеология:

"У нас смятат, че Балканите са най-размирният кът от земното кълбо и в България не може да се разкрие нито едно престъпление".

Хм, така де, последното.

Втората половина на книгата обаче прие по-различен тон. Тя се откъсна от фантастичната тематика и заложи на социалната критика. Това не бе съвсем неочаквано, защото "Сърцето в картонената кутия" е обявено като роман - гротеска, но си признавам, че ме загуби.  Някои части ми бяха по-интересни за четене като главата в литературното кафене, където какви ли не писателски светила се надпреварват в прикрити обиди; но пък тя бягаше от сюжета. Други път, като пътуването на Валериан в Париж, бяха малко по-свързани (и може би също отразяваха в какво се превръща поетът без сърце), но пък ми доскучаха. Не бяхме участници в приключението, в разследването, а краят леко ме разочарова. Виждам смисълът му и какво е искал да провокира, но не си кривя душата - втората половина на книгата не поддържаше интереса ми и финалът като за последно не успя да го разгори.

Затова и книжката се размина с три звезди от мен. Може би дори и малко повече, заради удоволствието от езика.