About Me

Моята снимка
Здравейте! Аз съм Нина - или Топчо :) Добре дошли на моите странички, където плямпам основно за книжки и разни сръчности.

Follow by Email

Последователи

Етикети

понеделник, 15 юни 2015 г.

[book review] Long trip home/ Дългият път до дома

Заглавие: "Дългият път до дома"
Автор: Дъч Джоунс

Бележка: копие за ревю от Инкспанд

Предпрочитно:
Жанрът "съвременен роман" не се врежда в личния ми топ три, когато се стигне да си избирам четиво, особено ако не е подкрепено от някакъв фантастичен елемент, или от криминален случай за разплитане.. В случая на тази книга ме привлече обещанието, че в центъра на повествованието ще е не толкова някаква любовна връзка, а приятелство.

Историята:
След поредната си командировка Трой иска единствено да се прибере у дома при децата си. Но изкарва наистина ужасен късмет със самолетите - за малко не изпуска полета си, мястото му е заето, а когато най-накрая успяват да го настанят - става авария и самолетът каца аварийно. Цялата тази поредица от неблагополучия обаче го запознава с едно момиче, което може и да е малко луда глава, но дори и след няколко часа познанство двамата осъзнават, че искат да са приятели. Как обаче ще се развие това приятелство след като излиза наяве, че Изи е всъщност световноизвестна рокзвезда?

Следпрочитно:
"Дългият път до дома" разказва историята на едно наистина необичайно приятелство - между характери, за които човек не би предположил, че ще си допаднат, зародено при странни обстоятелства и преминало през какви ли не перипетии. И все пак, рокзвездата Изи и бизнесменът Трой стават приятели.
През първата половина на книгата бях супер щастлива - бе изключително освежаваща! Беше страхотна, не толкова самите събития, а как в резултат Изи и Трой комуникираха един с друг, и как  това се отрази на връзката им с други хора в живота им (например приятелството на Трой с Еди, за което той в началото на книгата бе признал, че е по-скоро повърхностно). Беше ми много миличко да ги гледам как понякога прекарват часове в телефонни разговори, все едно са тийнейджъри. Само че вместо за училище или партита си говориха за следващата голяма сделка или международно турне. Децата на Трой също бяха сладури и почти неочаквано за мен главите с тях също ми харесаха. Някъде към средата на книгата бях убедена, че съм попаднала на наистина рядко съкровище - история за приятелство между зрели мъж и жена, без романтични подтонове.
Затова и бях изключително разочарована от епизода с целувката и дори още повече при по-нататъшното разкритие, че още от първата си среща двамата подсъзнателно са искали да бъдат повече от приятели. Не ме разбирайте погрешно - и като двойка Трой и Изи биха били сладки и нямаше да ми е трудно да съм им фенка. Но не бях очарована как се извъртя сюжета - точно в конкретния случай чувствах, че тези герои имат наистина нужда от приятел в живота си, а не от любовник. Въпреки че много харесвам сюжетите тип "приятелство се превръща в любов", тук се почувствах... прецакана като читател.
Дори и при тази врътка обаче, до края на книгата приятелството си остана в центъра и по това този роман се различаваше от други съвременни, които съм чела.
Колкото до стила на автора, нямаше да навреди ако звучеше малко по-зряло. Беше изпъстрен с "уау!", "яко!" и безброй удивителни и се усещаше ярка липса на неща дори приблизителни на синоними, метафори и всички други писателски врътки, които прекарахме години да учим в гимназията. Този начин на писане не се връзваше особено с възрастта на героите и със сюжета. Въпреки че прочетох книгата бързичко, не мисля, че малко по-ошлайфан изказ щеше да ме забави, дори напротив.
И така, претегляйки плюсовете и минусите, дадох на "Дългият път до дома" четири звездички.


Title:Long Trip Home
Author: Dutch Jones

Note: I received a review copy from Inkspand

Pre-read thoughts:
The contemporary genre isn't in my top 3 of reading picks, especially if it is not backed up by a fantasy element or a crime to solve. But what picked my interest in the annotation, is that it spoke of friendship more than of romance.

The story:
In the end of his trip, all Troy wants is to finally get home to his family. But he has some serious bad luck when it comes to planes   - almost missing his flight, losing his seat, and in the end - emergency on board. But thanks to those unusal events, he gets acquainted with a girl that might be a little wild, but feels like a friend. However, how will their friendship progress, when it turns out that Izy is an international rock star?

After-read thoughts:
Indeed, Long trip home tells the story of one unusal friendship - between people so unlikly to grow attached to each other; born in the most uncommon circumstances and going through various unusual obstacles in order to bloom. And yet, Izy, a world famous rockstar, and Troy, the company worker manage to forge this friendship.
For the first half of the book, I was so happy reading it, it was invigorating. It was great; not that much the exact events, but how in result both Izy and Troy opened to each other, how their trust deepened and what effects their relationship had on their relations with other people (for example how Troy bettered his friendship with Eddie, that he admitted to be bit superficial before). It was rather cute observing those two spending long hours on the phone chatting like students and relying on each other - just insted of tomorrow's exam they were talking about the next big deal or international gig. Troy's kids were awesome, and I ended up really enjoying the chapters with them. Around the middle of the book, I was bursting with exhiliration! I felt like I've found a real gem - a book about the friendship between a man and a woman, a topic that seems so hard to find in novels!
And so I felt dissappoined to say the least when the kiss happened and even more when the characters made the silent confessions that even from the first day they felt they wanted to be more than friends. Don't get me worng - I coumd easily cheer for a couple like Izy and Troy's. But I wasn't exactly thrilled with this plot development - I felt that those two indeed needed true friends more than anything. Of course, friendship blooming into love is a winderful thing (one of the best, actually) but still I felt cheated and even robbed in a way.
And yet, the primary subject of the book rests the friendship between both characters and I think it is enough for it to stand out among the other contemporary romance novels and to provide something different and refreshing.
In terms of the writing style, I wish it was bit more eloquent - and definitely with less "wows", "cools" and exclamation points (and instead more synonyms, metaphors - this kind of stuff) . A quick glance over those short sentences would make me estimate that the readibility score of this text is lower than its topic would suppose. It was a neat and fast read, but as a reader who seeks to enjoy the words written as much as the plot at hand, I thought the writing could be tad better executed. I don't think it would've hinder the reading speed, just the contrary - I'd say it would provoke more interest.
Overall, I gave Long Trip Home 4 stars.




1 коментар:

  1. This doesn't sound like my kind of read but I'm glad you enjoyed it!!

    I just wanted to let you know that the Horror Reading Challenge second quarter update & giveaway has been posted! I hope you'll come by and say hi!

    Tracy @ Cornerfolds

    ОтговорИзтриване