About Me

Моята снимка
Здравейте! Аз съм Нина - или Топчо :) Добре дошли на моите странички, където плямпам основно за книжки и разни сръчности.

Follow by Email

Последователи

Етикети

събота, 6 юни 2015 г.

[book review]Златото е винаги черно/The gold is always black

Заглавие: "Златото е винаги черно"
Автор: Виолета Кирилова

Предпрочитно:
Тази книга няколко пъти ми влиза в полезрението, привличайки най-вече с пищната си корица. Надява се да я оцените и през екрана, а на живо е още по-атрактивна. Та, бях сложила това заглавие за четене по програмата "повече беге", а осъществяването ѝ стана дори по-скоро от предвиденото, след като я намерих в библиотеката.

Историята:
Младата Шарат от Кувейт пристига в Саудитска Арабия, за да стане втора съпруга на краля - изпълнена с въодушевление и очаквания. Но в някои отношения реалността я заварва неподготвена и тя трябва бързо да израсте до нивото на новите си задължения. Шарат се сблъсква с много трудности, но среща и помощници и съюзници там, където най-малко очаква. Но точно когато нещата привидно се успокояват, надвисва конфликт с международни размери...

Следпрочитно:
При описанието на тази книга на няколко пъти се натъкнах на "модерна приказка", аз бих определила "Златото е винаги черно" като сапунен сериал. Давам обаче това определение с най-добри чувства!
Докато четях книгата, повече от половината сцени си ги представях в кинематографския стил, характерен за този вид сериали, и си мислех, че романът идеално би могъл да бъде адаптиран - или по-скоро, той самият да е съкратена адаптация на теленовела. Диалозите, героите, всичко насочваше въображението ми в тази посока, а и самият разказ би се възползвал от силата на визуалните грим, сцени и костюми.
Но подхванах нещата май от грешния край :D Та така, романът започва с пристигането на една модерна кувейтска принцеса в модерния царски двор (което ме изненада, защото аз очаквах нещо а ла Лорънс Арабски, а те ме метнаха век напред). Шарат ми стана страшно антипатична в началото, едно досадно, разглезено, несъобразително и спонтанно действащо момиченце - за това допринесоха и царствените, много силни образи на краля и първата му съпруга - Зафира. Контрастът бе огромен, и въпреки че с напредването на историята Шарат наистина порасна, така и не можа да ме спечели напълно - едно заради сянката на Зафира, и друго - защото успехите и се дължаха твърде на чуждите съвети и на случайни хрумвания. Наистина исках да харесам Шарат, но тя така и не успя да ме спечели напълно.
Историята се развива в кралския двор на Саудитска Арабия, и макар да не знам доколко е достоверна атмосферата, със сигурност бе забавна и пищна. А най-голямата изненада, която ми поднесе, бе антуражът на Шарат... съставен от призраците на бивши президентски съпруги! Това, и Кока-колената афера, бяха двете гениални хрумвания, заради които си струва да прочетеш романа. На някои места се смях до сълзи, и сериозно се замислях дали да дам пет звезди. Но в следващ момент се натъквах на поредното "-Хаха - каза тя." или на някое неумело поднесено, мелодраматично, украсено с удивителни знаци съждение. Стилът на авторката доста варираше, на места бе почти детински, макар да си оставаше приятен. На края на книгата вече един от любимите лафове вкъщи - "хахаха- изсмя се графът на развален испански", вече си звучеше съвсем на място.
В книгата се разглеждат и по-сериозни теми - болест, политика, права, свободи и религия. Тези въпроси обаче се развиха доста бързо, и това отне част от тежестта им - но все пак книгата е едва 200 странички. Като цяло за мен по-леките и по-хумористични моменти се бяха удали повече. Колкото до романтиката - защото аз поне слагам "Златото е винаги черно" в графа любовни романи - тя определено бе налице, но отново ще кажа, че по-голямо впечатление ми направи любовта между краля и първата му съпруга.
В заключение, това бе може би най-симпатичният български роман от този жанр, който съм чела. Имаше някои недомислици в разписа, които ме караха да въртя очи, но комбинираше драма и лекота по онзи специфичен за любовните саги начин и в крайна сметка бях доволна, когато завърших книгата. Дори се опитах да намеря нещо друго от авторката, но всъщност не открих абсолютно нищо за Виолета Кирилова :(  Препоръчвам "Златото е винаги черно" на любителите на арлекинчета, на тези, които (дори и да не си признават), са се захласвали по драмите и емоциите и са чакали "следващия епизод", на тези, които искат да прочетат една приказка за крале и принцеси, и не им се задълбочава с въпроси за истинския свят; и на тези, които са се заинтригували как, за бога, принцеси, призраци и кока-кола са събрани на едно място :D

Четири звездички от мен:)


Title: The gold is always black
Author: Violeta Kirilova

Pre-read thoughts:
I had my eyes on this beautiful cover for some time. And as the author is Bulgarian, I had the book in my to-read list, and as I found it in the library it went from to-read to read faster than expected.

The story:
Sharat is young and beautiful princess, coming to Saudi Arabia excited and full of hopes, about to marry the king. But the reality of the court - even if welcoming - is harsher than expected and she is forced to grow up and from a little girl to become a queen. Among the dificulties, she also finds friends and advisors, but jusy when Sharat thinks she has found her place, she is involved in a conflict of a grand scale...

After-read thoughts:
In other comments about the book I often saw it called - modern tale, but I'd call it a soap opera. With best feelings and all due respect however!
Just when reading, every second page I was imaginig the scene as in a sitcom. The dialogues, the characters and the drama, even the pauses seemed so well suited for it, and the story would take advantage of the visuals such as make up and costumes. One could really see this book on the small screen, or rather - look at it as a short adaptation for already existing series.
But this is not where I should have started. Well, the novel begins with the young modern princess coming to the nowadays court of Saudi Arabia. I was expecting something along the lines of Lawrence of Arabia, so was a bit surprised, but not in a bad way. My first impressions of Sharat weren't exactly good. She was ignorant and spoiled, and doing everything on a whim. Not only this, but the contrast between her ad in opposition - the king and the first wife queen Zafira, who was so regal - was great and made it harder for me to accept her. I really wanted to like Sharat and in time grew warmer to her, but not completely. I think too mucj of her success was due to advice from others.
I don't know how authentic the atmosphere was, but it was rich and fun to read. And the biggest surprise in the book was the entourage of the young queen - made of the ghosts of president wives! This, and the whole Coca-Cola affair, are the tho things that make me reccoment the book to others.  There were times I was so amazed, or laughed so hard, that I wanted to give 5 stars. And next I read something like "Haha - she said" or something that was really waaay to melodramatix and with too many exclamation marks for me to handle.
The book speaks of more serious themes as well - illness, rights, freedom, politics. But they were handled bit in a hurry, and solved too easy, which robbed them of the impact they would have. The book is thin - 200 pages, so I wasn't very surprised at this. As a whole I think the fun and the lighter moments were managed in a better way than the serious ones. As for the romance - because I def put "The gold is always black" in the love novels section - is well presented. Again however, I shipped Zafira and the king more (really loved their story).
In the end, I think the novel was rather cute, one of the best of this genres from a Bulgarian author. In writing terms, some parts could have been handled in a better way, but I closed the book with a smile. I'd reccomend it to romance novel fans, to people, who ever waited for the next episode and for everyobe who was left wondering why and how Arabian princesses, American ghosts and Coca-Cola came together. :)

4 starts from me.




2 коментара:

  1. Страхотно ревю! Тъжното е, че мислех, че заглавието на книгата е "Злото е винаги черно" :D Отгавна я заглеждах в книжарниците, и аз привлечена от пищната корица, но за сега мисля, че няма да я обикна чак толкова и ще я взема от библиотеката с:

    ОтговорИзтриване
    Отговори
    1. Благодаря! :D
      Еее, ако беше "злото", щеше да звучи много предвидимо :D И аз със същата мисъл отлагах купуването ѝ, но като инвестиция във време от библиотеката, мисля, че си струва. Затова е много се зарадвах, когато я видях във Варненската :)

      Изтриване