[book review] The Dream Engine/Машината за сънища
Поредица: Блъндърбъс#1
Автори: Шон Плат и Джони Б. Труант
*Получих книгата за ревю като част от Отбора на Sterling & Stone
Предпрочитно:
Засега съм чела само една книга от това дуо, "Еднорожкият уестърн", за който писах наскоро, но наистина бях очарована от смахнатия, но много адекватен свят, който авторите бяха построили. Затова и много се зарадвах на възможността да стана част от "уличния отбор" за ревюта на авторите. Първата книга, която предложиха за ревю, изглеждаше страхотно дори и само на база корица и анотация. Когато я приех, дори не знаех за историята зад нея - която се оказа дори по-необикновена от тази зад Уестърна. "Машината за сънища" е резултатът от един проект на платформата Kickstarter, където авторите са обещали да напишат и издадат роман в рамките на 30 дни, ако намерят достатъчно поддръжници.
Историята:
Айла най-накрая е получила работата на мечтите си - да стане Строител в Министерството на Манифестацията. Тя прекарва дните си, използвайки ума си, за да овеществи идеите, които получава от Етера. Но в последно време и други неща я навестяват в извънработните часове - странни образи и гласове, докато спи. Което е абсурдно - да виждаш неща в съня си? Та нали тогава мозъкът е изключен, като мъртъв, всеки знае това? Айла се оказва на границата да избира между лудостта и страха, единствената в един град заобиколен от Мъгла и криещ тайни в недрата си, която започва да се пита кое е реалност и кое е истина.
Следпрочитно:
Книгата започна наистина силно, като още от първите страници и изречения започна да подхвърля улики за тайните на света, в който се развива. Например акцента върху Строенето, това да бъдеш Строител - тази главна буква бе едно от първите неща, които ми направиха впечатление. Подозренията ми се оказаха правилни и по-нататък този свят се разкри като един от най-чудесните миксове (но все пак, не така добър като "Еднорожкият уестърн :D ), които съм чела напоследък. Алтера и "Машината за сънища" комбинират две идеи, които на пръв поглед са сякаш взаимоизключващи се. Първата се корени в самия жанр на книгата - стиймпънк. Независимо дали е придружен от фантастика или не, стиймпънкът винаги е бил преди всичко за сътвореното от ръката, за мислителите, чертежите, машинното масло. А тук го срещаме заедно с една форма на креационизъм, да създаваш от нищото - нещо. Но тези две линии са помирени в света на Алтера, където всички захранват с мисли и сънища, и хвърлят всичките си сили в огромния двигател и подземния му близнак - с или без свое знание.
Айла беше приятен главен герой, интересен, но и изключително нормален - и, за щастие, не привества като идиот идеята да захвърли всичко и да се бие за нечия чужда кауза. В някои моменти я харесвах, в други ме дразнеше. Това, което ѝ попречи да се нареди сред любимите ми героини бе, че ние читателите бяхме принудени да прекараме твърде много време в главата ѝ. През цялата средна част на книгата почти нищо не се случва - запълнена е с размислите на Айла, с предъвкването на едни и същи риторични въпроси, които не водят на никъде - и НЕзадаване на по-съществените въпроси, за които аз копнеех. Все си мислех как това читателско време можеше да е оползотворено като ни запознаят повече с другите герои (като Ливай и Кора) - до последно сякаш ги знаехме само повърхностно. Или със самия свят - имах толкова много питанки за устройството и позицията на Алтера, включително и спрямо нашия свят - защото героите явно разбираха намеците за "белия заек" на Карол и разпознаваха поддържащия света Атлас. Надявам се всички тези подробности да намерят отговор в следващата книга. Тъй като отворих дума за другите герои и отношенията на Айла с тях, трябва да спомена още нещо - акцентът тук е не върху тийн-романса, а върху връзката на Айла със семейството ѝ, факт, от който бях много доволна. Но надушвам и обещание за някакъв романс в следващата част - нещо от което също няма да се откажа :D
Та, прехвърляйки средата на романа, бях вече отегчена и оценката ми клонеше към три звездички. Но после нещата отново се устремиха, последните глави бяха изпълнени със силни и вълнуващи сцени и ме накараха трескаво да разгръщам страниците, а когато затворих последната - да се чудя неистово какво ще се случи нататък. Макар и доста отворен, краят на книгата бе така обещаващ, и като история, и като начини, по които съдбите на героите биха могли да се пресекат, че в голяма степен поправи вредите от скучната среда.
В крайна сметка дадох на "Машината за сънища" четири звезди и се заредих с търпение за следващата част. Поне от тези двата мога да я очаквам скоро :D
Series: Blunderbuss #1
Authors: Sean Platt & Johnny B. Truant
Note: I recieved this book for a review as part of the Sterling & Stone Street Team
Pre-read thoughts:
While for now I've only read the Unicorn Western series by those two authors, I was really fascinated by the worlds they create and eagerly jumped at the chance to become a part of their Street Team. The first book we had an option to review was something that looked awesome just seeing the cover and the blurb and provoked an instant "Gimme!Gimme!" reaction. And I didn't even know the story behind this book, which turned to be even more amazing than the one behind Unicorn Western - The Dream Engine was written and published in the matter of 30 days, as part pf a Kickstarter project.
The Story:
Eila has the work of her dreams (you'll get the pun :D ) - she's a Builder in the Ministry of Manifestation and spends her days using her mind to give body to the ideas floating in the aether. But lately something has been plaguing her - voices and images that are calling to her while she sleeps. Which is ridiculous - no one sees things in their heads while sleeping, when you sleep your brain is like dead, isn't it so? But on the edge of fear and madness, in a city surrounded by Fog and hiding secrets underneath, Eila will have to strive to find out what is real and what is true.
After-read thoughts:
The book sets off with a very strong start, where from the very first pages it starts giving hints about the world it is set in. Like one of the first things I noticed was how the act of Building was emphasized on, and it really picked my interest. It progressed into one of the most wonderful mixes I've read lately (but second to the Western, lol!) that combined motifs you thought were all used up already into something amazing; and brought together two ideas I thought to be opposite. From one hand we have the genre of stempunk, whichm even when mixed with fantasy, is always about thinkering, and gearsm and working with your hands, And then we have those creationist ideas of bringing something with only your mind. And these two blended perfectly together in the world of Alterra, where an almost magical engine helps turn thoughts into reality while his twin processes dreams to clear their essense and feed it to his brother... while throwing the waste away.
Eila was a nice, very normal character, the one who (thankfully) isn't so unreasonably eager to jump up at the chance to give up everything and go fight someone other's battle. At some points I loved her, at other I was really annoyed with her. The book's weakest point was that we got to spend too much, way too much time in Eila's head. Almost nothing happened in the middle of the book and it was filled with Eila going over and over the same things, and asking the same questions, but somehow missing the one I thought to be of real significance. This time could have been used to get us readers acquainted with the other characters and give us better understanding on the them (like Cora and Levi - till the end I was still unsure about where should I place them) and the world of Alterra where the story is based. I was left with too much to wonder, like how their world is (if it is ) linked to ours, if the characters can understand White Rabbit puns and recognize Atlas holding the world on his shoulders. There were other things that didn't make complete sense at this point and I hope to see them clarified in the next books of the series. As I mentioned the other characters, I must point another think I liked about Eila's relationship with them - the accent was not on the teen romance, but on the family, and I loved this. And I think there's still a hint for romance coming in the next book, something I love as well :)
As said, I got really bored toward the middle of the book and my rating was getting close to three stars. But then the last few chapters of the novel got me back on track and gulping the pages one after another. Closing the book I was full of impatience to know what would happen next and how the fated of the different characters would interwine. The ending of The Dream Engine has so much promise that it almost made up for the boring middle.
I give The Dream Engine a total of 4 stars and will be looking forward to the next instalment. Well with those two behind the writind desks, it should be here soon :D
Коментари
Публикуване на коментар