About Me

Моята снимка
Здравейте! Аз съм Нина - или Топчо :) Добре дошли на моите странички, където плямпам основно за книжки и разни сръчности.

Follow by Email

Последователи

Етикети

неделя, 28 юни 2015 г.

[book review] Born in sin/Роден в грях

Заглавие:Роден в грях
Автор:Кинли МакГрегър
Поредица: Братството/МакАлистър #3

Предпрочитно:
Първата книга от поредицата за Братството, "Господар на желанието", даде един нелош старт Прочитът на "Покоряването на шотландеца"  обаче ме бе оставил с разнопосочни очаквания относно поредицата. От една страна, както обяснявах надълго и нашироко в ревюто, втората книга не ме спечели особено. От друга обаче, най-хубавите неща в нея бяха свързани именно със Син, който се явява и главен герой в третия том от поредицата.

Историята:
Син отдавна се е отказал от едната половина от своето минало и наследство - ако някой го попита, той ще потвърди, че в него няма шотландска жилка и че се прекланя само пред английския крал (въпреки че това покорство е по-скоро...  по усмотрение). Сега обаче същият този крал му поставя ултиматум - да се ожени за красивата шотландка Каледония и да потуши размириците в клана ѝ. Каледония е готова на всичко, за да се върне  у дома и да защити клана и семейството си. Тя не би се поколебала да изготви сложни планове или да покаже колко умело върти меча. Но когато се стига до това да приеме мрачния английски рицар в семейството си, това може да се окаже изпитание за лоялността - и на двамата.

Следпрочитно:
Отдавна не ми се случвала следната ситуация - да стана през нощта да чета. Не, нямам предвид да остана до късно. То това си е един вид ежедневие. Имам предвид да си облека пижамата, да си измия зъбките и муцунката, да изгася лампата, да се повъртя и по едно време да стана и да отворя пак книгата. С "Роден в грях" този прецедент обаче се получи.
В коментара си за книгата няма да наблягам на емоционални белези, и изцеления, и доверие и т.н. Нито пък за романса между Син и Кали. Прочетох доста ревюта, и те всичките са покрили тази част от съдържанието (може да се убедите сами, ако посетите ГР или за нашенски - форума на Тиара). Вместо това ще разкажа как Син е един от най-толерантният (защото най-феминистичен не звучи особено на място) герой от исторически романс, който съм чела - като същевременно си стои естествено и на място. Тъй де, не е като да е суфражетка и да има щампа на килта "Равенство между половете". Просто беше някак изключително естествен и непредумислен в това. Когато просто обективно оцени уменията на Кали с меча, когато напълно естествено прие, че тя е начело на клана им сега. Отнасяше се към нещата доста спокойно и разсъдливо (освен, понякога, когато се отнасяше за някои аспекти от отношенията им с Кали :D ) и безпрецедентно ме спечели със зрялото си държание. Особено рязък бе контрастът, когато го сравнявах с Брейдън, когото все още смятам за незрял (а по-късно и Юън изгуби от сравнението с големия си полубрат).
Темата за семейството бе доста силно застъпена в романа  и много ми хареса в различните аспекти, в които я виждаме. От една страна имахме клана на Кали, кръвното ѝ семейство, за което тя е готова на всичко. От друга - Син, който се опитва да се държи, все едно този брак е фиктивен, но Кали е твърдо решена да го направи не просто свой съпруг, но наистина част от семейството, част от клана. И не на последно място - представителите на клана МакАлистър. Отново ще изтъкна, че Син имаше по-зряло и по-обективно отношение към нещата, въпреки че на моменти клонеше съм самонаказване. Не, не оправдавам изобщо поведението на майката на Брейдън и останалите (и колко мразя родната майка на Син, не е истина!), но ме впечатли отношението на Син към нея (и мотивите ѝ) и страшно, ама страшно се зарадвах на хепи ендинга  и по тази линия.
Страх ме е да не пусна някой спойлер, но ще кажа, че именно на преплитането на тези три семейни сюжетни линии е в завръзката и основата на сюжета. Това ревю излезе може би скучновато, но бях решила целенасочено да се спра на тези неща от книгата, които ми направиха много добро впечатление, а са в по-малка степен отразени в останалите ревюта, които четох, за сметка на обсъждането на романса. Това не означава, че подценявам любовната линия - напротив, даже във форумното гласуване за най-добра двойка без колебание дадох гласа си за Син и Кали. Имаше и много мили, и много забавни, и много страстни сцени.
И така, "Роден в грях" неочаквано и за мен получи пет звезди.

Title: Born in is
Author: Kinley MacGregor
Series: Brotherhood/MacAllister #3

Pre-read thoughts:
"Master of desire" was a rather good start for the series. However, the sequel, "Claiming the highlander" didn't stand up to it. It left me unsure of what I am supposed to expect from the series. On one hand, as I explained in the review, there was much I didn't like. On other, the third book was for the only thing I deemed worthy in the second - Sin.

The Story:
Sin has long ago given up on one half of his past and heritage - if someone asks him, he will answer that he's an Englishman and bows only to the authority of king Henry. But when the very same king decides to use him in marriage with Callie MacNeely in order to strenghten his position in her clan - what is Sin supposed to do? Calledonia is not afraid of the dark knight - and is will do anything to protect her clan and family.Including accepting Sin in her family. But Callie is not the type to do things half way and a time may come when her loyalty will be at stake.

After-read thoughts:
It's been a long time since I've been in a situation like this - to get up from bed at night to go on reading. No, I don't mean staying up late - this is kind of the norm. I mean brushing, washing, getting comfy in you pair of pajamas, turning off the lights and then deciding you still want to go on reading and opening the book once again. This is what happened to me while reading "Born in sin".
I've read many reviews on this book and so I won't bother you with talks about the romance, or the tale of the tortured hero and the brave maiden who saves his soul. I will focus on the parts that were more or less omitted in what I read.
First, I was delighted that Sin was one of the most broad-minded characters I've met in historical romance of this age while keeping it natural and not sounding too modern. In short, I thought it very cool how without bias he was impressed with Callie's skills with the sword, or how he never objected on her leading the clan. He was way more supportive, rational and calm than the image I had. The contrast was even stronger when I compared him to Braden from the previous novel - a character, albeit charming for some, but def immature in some ways of his thinking. Later the main character from the next novel will too fall in Sin's shadow - but for this we will talk later.
Another thing I liked were the different aspects of the family that were entwined in the story. We were let in Callie's family with its atmosphere of loyalty and unrequested love - even with the stirring pressure. In the mean time, Sin was trying to keep Callie from making him a real part of the family, while slowly submitting. And let's not forget the MacAllisters. I will repeat again that Sin was more mature in his thinking, even if he was prone to self-accusation. I was extremely happy of the way things ended regarding Sin's step-mother. No, I don't excuse her at all (and I absolutely hate his real mother!) but impressed with Sin's attitude and very glad of the end.
I don't want to give away spoilers, but will say that in the interwining of those three family subplots is based the outcome of the grand picture of the story. This review probably sounds very boring and sloppy, especially for a romance novel, but as said I wanted to speak of the things that impressed me in a good way but seemed less covered in other's comments. This doesn't mean that I underrate the love story of the book. Sin and Callie were adorable together, and passionate and funny, and I without hesitation voted for them as best couple in last year's poll of the publishing house representing the books here.
And like this, Born in sin gets 5 stars.

Няма коментари:

Публикуване на коментар