About Me

Моята снимка
Здравейте! Аз съм Нина - или Топчо :) Добре дошли на моите странички, където плямпам основно за книжки и разни сръчности.

Follow by Email

Последователи

Етикети

неделя, 14 юни 2015 г.

[book review] Claiming the Highlander/Покоряването на шотландеца

Заглавие:Покоряването на шотландеца
Автор:Кинли МакГрегър
Поредица: Братството/МакАлистър #2

Бележка: Прочетох я миналата година, така че не участва в тазгодишните предизвикателства.

Предпрочитно:
След успеха, който пожъна "Господар на желанието",  доста бързо се насочих към следващата книга. Чисто визуално, това томче винаги най-много ме бе привличало от поредицата (гледайте българската корица, ест).  По анотация също бе много привлекателно и започнах книгата с доста големи надежди; даже очаквах тя да ми стане любима от поредицата. Но...

Историята:
Мъжете виждат битката и враждата между клановете като въпрос на чест и гордост. Маги обаче вижда нещата, които за тях остават невидими - мъжете, синовете и бащите, които не се връщат; полетата, които остават необработени; умората и мъката, която тази безсмислена война води. И е решена да сложи край на това - а не е и сама. Под нейно ръководство всички жени от селото се барикадират в църквата и отказват да се грижат за мъжете, докато не бъде повдигнат въпроса за примирие.
Колкото и да е чудно, мъжете от клана не успяват да приемат нейната гледна точка :) След няколко дълги дни, през които кулинарните им умения се изчерпват съвсем, а леглата и домовете им стават все по-студени и пусти, те решават да прибегнат до тайното си оръжие. Брейдън МакАлистър може да спечели всяка жена само с поглед и една дума, но дали и цялото му сладкодумие и чар ще бъдат достатъчни да разубедят Маги да се откаже?

Следпрочитно:
Дойдохме до "но"-то. Ще си го кажа честно, без увъртания и направо - въпреки очакванията ми, тази книга ми хареса най-малко от поредицата досега (пишейки ревюто, вече съм прочела трета и четвърта). Наистина се опитах, и признавам, че и историята, и героите имаха страшно голям потенциал, но при мен не сработи.
Още от резюмето човек може да си представи, че го очакват много забавни ситуации, една игра на котка и мишка, докато Маги и Брейдън се опитват да се надвият едни други. Авторката също е била наясно с тези очаквания, и се бе опитала да ги задоволи. Но, за разлика от прочетеното в предишната и следващите книги, тук не се бе получило толкова добре. Някои от хумористичните ситуации звучаха съвсем нереално и абсурдно - като "женската" приумица на Маги да носи при пътуването мокър парцал (средновековен еквивалент на влажни кърпички, утф?) или заклещването ѝ, при което се вдига полата (което се опитах да разиграя в съзнанието си, но не се получаваше, освен ако не изключех напълно физиката и логиката). Моментите, в които Брейдън бе преследван от зажаднели поклоннички, също се предполагаше да са забавни, но на мен ми бяха почти обидни по начина, по който почти всички жени в книгата бяха представени като нимфоманки. Изглеждаше като че ли авторката наистина, ама наистина се бе напъвала да пише тези моменти, но е била в онези кризи с липса на муза и като резултат хем те не бяха съвсем сполучливи, хем бе пренебрегнала други потенциални.. Всъщност, много по-силен заряд имаха репликите и епизодите, където този ефект не бе търсен - като така удобната за възглавница ръка на Брейдън или "Ей, красавецо, ела вътре, направила съм тюрлюгювеч" (цитатът не е съвсем точен, но гювечът е!)
И поотделно, и заедно Маги и Бредън бяха интересни герои, но като цяло Маги ме спечели повече. И двамата силни, упорити, да не кажа инатливи - и с една непоколебима представа за другия пол в началото на книгата. Както се и предполага, с развитието на историята, двамата успяват да се вмъкнат под кожата на другия и да подронят тези идеи. Наистина, имаше силни и хубави моменти между Маги и Брейдън. Но у мен остана глождещото чувство, че на края на книгата те не бяха променили цялостните си възгледи, а само бяха приели, че един за друг - Маги за Брейдън и Брейдън за Маги - са изключение от правилото, от другите мъже и жени. Дори не съм сигурна, че смисълът на последното ми изречение е ясен. Просто не останах с усещане, че в края те израснаха достатъчно, за да се поставят на мястото на някого другиго и да разбират по-добре. Например Брейдън прие да се отдаде на Маги, но не беше съзрял достатъчно, за да се опита да погледне на нещата като майка си - дори и без да я оправдава.
Добре, ще спра дотук с мрънкането и ще ви разкажа за най-големия плюс в книгата - Син. Въпреки че това не е неговата книга, Син понесе на плещите си голяма част от сюжета - включително и за финалната развръзка. И беше страхотен. Нямах пристрастия към този герой отпреди - мислех си: "О, поредният страховит изтерзан герой. Уау." Но тук Син наистина ме заинтригува и просто трябва да му отдам дължимото като движеща сила.
Въпреки оплакванията ми относно някои детайли в изпълнението, все още намирам основната идея за очарователна. Същото важи и за развръзката, и за развитието, погледнато в по-едър план.Искаше ми се някои моменти да бяха разгледани по-нашироко за сметка на други, но ще го преживея :)
"Покоряването на шотландеца" не беше лоша книга. Прочетох доста положителни ревюта за нея, и мога да кажа, че разбирам какво е спечелило авторите им, но при мен не се получи. Върна ме крачка назад в отношенията ми с Кинли МакГрегър, обратно на чувството за пропилян потенциал. Затова получава от мен три звездички.

Title: Claiming the highlander
Author: Kinley MacGregor
Series: Brotherhood/MacAllister #2

Note: I read this last year, so it doesn' go into any challenges

Pre-read thoughts:
After Master of desire has won me over I wasted no time before moving to the next one. Judging by the blurb abd the beautiful cover (I'm talking about the purple one in Bulgarian), I had my hopes high. I even thought this would become my favourite of the series.

The Story:
In the war with the othwe clan the men see pride and glory. But for Maggie it is something else, her eyes see what they miss - the men, sons, husbands and brothers that won't be coming back. The fields left uncared because theor owner is no more. The pain and the grieving the battles bring. And she is set to put an end to it - and is not alone. All the women of the clan decide to hide in the church and stop doing all their duties until they hear a word of peace.
Suprisingly enough, the men are not so happy about it :) After few long days, when their cooking abilities have come to an end and their homes and beds have become colder and colder - they decided to use their secret weapon. Bradon MacAllister is known to win every lady with a bit more than a word and a glance. But will all his charm and eloquence be enough to make Maggie give up her plan... and give in?

After read thoughts:
Well... I'll be direct about it. I had high hopes, but for now, this is my least favourite book of the series, and as I write this review, I read books three and four. I really tried and will be fair enough and say that both story and characters had great potential but it all didn't work me the right way.
Starting from the blurb, one can imagine that there is lot of fun in store in this novel; the cat and mouse kind of game until the characters figure it out. The author too, seemed to have this in mind and tried to met the expectations... but didn't fully succeed in my opinion. At least, not in the level of the rest of the books. Some of the situations sounded unrealistic and almost absurd, like Maggie's woman whim to carry a wet cloth (is this some kind of medieval wet wipes?) or the episode where she got stuck. I tried to replay this last one in my head several times, but it just didn't work unless I ruled out some logic and physics. The episodes in which Braden was chased by girls were supposed to be fun was well but for me it was almost offending how nearly every woman in the book was a crazy nymphomaniac. Overall it seemd like the author was just trying really really hard to get these done, but was writing in a lack of muse. Actually, much more natural and amusing were the moments not intended as a humerous episode.
Both Maggie and Braden were interesting, tho I was rooting for Maggie more. The two of them were equally strong and stubborn - and with the same unshakable mistrust regarding the opposite gender. As one may guess, as the story progressed the managed to get under each other's skin and change this opinion at least for one member of the other sex. Indeed there were strong and beautiful moment between them.But I was left with the rankling thought that they still didn't grow up enough to be able to fully see the other point of vue. I am not sure that I can even explain this properly. For example, I was disappointed that Braden never even tryed to understand his mother.
But fine, I will stop the ranting now and focus on one of the best things in the book - Sin. While this wasn't his novel, Sin carried much of the stroy on his shoulders, including the conclusion of the conflict. And he was awesome. I didn't care much for him in the beginning, I was all like - oh look, the next big scary character with dark past! But in no time he has won me over and I just had to give him the due.
While I didn't like the execution in some places, I still find the idea of the novel very good. I wanted some moments to go differently, or others to be more accentuated, but I was happy with overall path of the story and the conclusion.
"Claiming the Highlander" wasn't a bad book. I've read many positive reviews, and I can say I understand their authors point of vue, but it didn't work for me. It brought me down one step back in my relationship with Kinley MacGregor, back to the feeling of lost potential. And so, three stars from me.

Няма коментари:

Публикуване на коментар