[book review] Ted saves the world/Тед спасява света
Title: Ted saves the world
Author: Bryan Cohen
Series: Ted saves the world #1
Source: Story Cartel
Pre-red thoughts:
After an attempt to listen to audio book did not go well, I was in a desperate need of a book about superheros for the Muse Forum August challenge. This is when I spotted this title on Story Cartel and couldn't believe my luck.
The story:
Ted is not having a good day. He's just had a break up with his girlfriend and what he needs is some alone time to spend drowning in teen angst. Instead, he got a weird blue light no one else can see and a band of thugs that are about to do something far creepier than robbing the diner he's in. Apparently he is the one to save the day with his wits and brain - and the newly super powers he suddenly possess. Here comes the new hero!
At least his ex-best girlfriend was back when they thought her for dead - or is she really back from the dead? And his best mate had all of his emails, accounts and upcoming interviews and charity parties under control.
So it's all gonna be good, right?
Right.
After-read thoughts:
Hmm-hmm rather mixed feelings.
The first chapter of TStW was awesome. I liked the style, liked Ted and Natalie and got the ~ohhh it's going to be so good! feeling. But then the story get really really jumpy. It shifted from one point of view to another, introduced the second plot line and even some flashbacks in all the wrong places which I found annoying and couldn't get into the story.
In those chapter I must admit there was something I highly appreciated, and it was the overlapping of scenes in different chapters from two points of vue. This was rather original and rare to be seen and I enjoyed it.
After a couple of dozens of pages (kinda, the risks when you're reading a e-book) things got in better rhyth and it become easier to follow. The pace was kept till the end of the book - which was a bit too open for my liking.
If I have to sum what I liked and disliked in TStW, it'd look something like this:
Yups!:
(+)The base of the plot. It was really good and I loved the idea of the opposing sides of Souls and the Living Souls who may change the outcome of the battle. Here we were given only bits here and there, but I would love to know more about the history of the war and everything. Great idea and nicely developped too.
(+)Characters - we have some really interesting personages here, and probably the most original sidekick ever. Dhiraj was a treasure. I've never expected a character like him to show up in a YA novel, he was definitely something new and gave me the best laughs in the book. All of the others were good and believable (for the most part - see below Reactions), they behaved like teens and in the same time managed not to be boring and annoying, and this is grand.
(+)Style and dialogue - it was light, pleasent and fun which made the book great for a lazy summer read
(+)Keeping the second storyline - the investigation of Erica's (the cheerleader that came back from the dead) murder went through the book, interwinded in the end and was a great way to bring all the characters together. I could say many other good things here, but it'd be a major spoiler, so I better not.
(+) The battle cheerleader herself was a nice touch=
Nahs.
(-)The jumpy beginning and the too open ending
(-)Some reactions of Ted and all people in general - Ted was switching too fast from shy teenager to the big strong super hero behaviour. We didn't really got the WTF and panic moments I'd expect from someone with Ted's traits and character. Yes, he wondered why and how this happened but was too eager to accept it. He didn't even think back of when he tossed aside, broke, caused multiple injuries and essentially was the cause of death of someone who, albeit a criminal, was only a human back then. In the midst of the battle, I could exuse this, but there was no aftershock, nothing. Those two sides of Ted's behaviour didn't really match and it bothered me, especially as we don't talk of secret identites here. But it was almost like there were two separate Teds. I admit there's a chance that the author seeked this effect, but I am not so sure.
So-sos:
(~) Teen romance and angst - there was rather a lot of it. but I enjoyed it for most of the part as it was balanced by humour. I even thought the kiss moments to be sweet and touching. But there was too much of the god damn hormones notions, and - especially in the beginning - the teen drama was introduced in the wrong moment.
(~)Some minor details that weren't really anything big, but made me lift an eyebrow. How in the world do you laugh with a Russian accent? Well, I guess it's easier than to sneeze with British accent or give a little French coughs full of disdain. Again, nothing major, but when I start a book on the wrong foot, I tend to be sharper for such details, even if I don't try to.
In the end, the (+)s are visibly more than the rest of my points, so I can conclude that TStW was a nice read. Fast and entertaining, and a great pick for lovers of YA and NA stories. I expect the next setting in the story to be even better, digging deeper in almost everything that was only mentioned here on the surface.
P.P. The second cover below is not of the full lenght novel I read and hereby reviewed, but of the prior small novella published in 2011 that in time became the real TStW. But it is also a nice cover, and I like having a pretty picture between the translated versions of my reviews.
Заглавие: "Тед спасява света"
Автор:Брайън Коен
Поредица:Тед спасява света #1
Източник: Story Cartel
Предпрочитно:
Та за предизвикателство ми трябваше... Да, да знам. Всичките ми ревюта започват така, но какво да направя, че съм безнадеждно зарибена по предизвикателства във всякаква форма? В случая става дума за Августовското във Форум Муза, по точката герои със супер сили. Винаги ми е било трудно да разграничавам кога иде реч за магия, кога точно за супер сили. Отначало си бях избрала да слушам друга книга на аудио, но с разказвачката не се харесахме, и така попаднах на Тед. Изрично споменати супергерои. Сделка.
Историята:
Денят на Тед не върви особено добре. Първо, приятелката му го зарязва. Второ, група бандити взима за заложници цялото кафе, в което се намира, и изглежда имат наум нещо по-опасно от това да изпразнят касите. Освен това около Тед обикаля странна синя светлина, която никой друг не вижда.
И в следващия миг Тед спасява всички със силата на своята съобразителност и сърцатост. Е, и с внезапно придобитата си способност да движи предмети с мисълта си. Скоро Тед е вече новият супер герой и от него зависи дори и повече от съдбата на кварталното кафе.
Е, поне приятелката на Тед от детинство, в която той е безнадеждно влюбен, се завръща след като са я мислели за безследно изчезнала и почти мъртва. Или чакай - тя май е била съвсем мъртва? И ако не друго, то поне Тед не трябва да се безпокои за Туитър акаунта си, мейл листа си, уреждането на интервюта и благотворителни вечеринки, защото най-добрият му приятел Дираж вече го е свършил вместо него.
Тъй че всичко ще е наред, нали? Нали?
Следпрочитно:
Хммм, малко смесени впечатления.
Първата глава беше много готина. Самият стил на автора, коментарите и диалозите направиха запознанството с Тед и с още една от главните герои много приятно. След това обаче добрите първи впечатления се развалиха. Започна една серия от кратки глави, които прехвърчаха от един герой на друг, сменяйки сюжетните линии и гледните точки, и прекъсвайки във възможно най-неподходящите места действието, за да въведат например флашбек с тийн романс. Резултатът беше една голяма и дразнеща каша, която щеше да ме откаже напълно, ако разказът бе продължил по този начин.
Все пак трябва да отбележа, че във всичката подскачавост (току-що го измислих - резултат от подскачане и кашавост) имаше нещо интересно. Някои моменти се припокриваха от две гледни точки, което беше интересен и сравнително рядко срещан подход.
След няколко дузини страници (или колкото там излиза в електронен формат) за щастие нещата се поуспокоиха. Действието продължи да е приятно бързо, но вече можеше нормално да се следи нишката на събитията. Темпото остана така до самия край, който обаче бе твърде отворен, за да ми хареса напълно.
Ако трябва да обобщя какво ми хареса и какво не в ТСС, таблицата би изглеждала така:
Абсолютно да:
(+)Основата на сюжета. Самата идея ми се понрави. В опростени линии е сблъсък между Светли и Тъмни души, но от време на време в битката те включвали и т.нар Живи души, каквато се оказва наш Тед. Имаше известен извънземен привкус, интересни ритуали и детайли и като цяло идеята бе разиграна наистина добре, въпреки че голяма част от нещата бяха само зачекнати на повърхността.
(+) Героите - повечето от персонажите бяха много стабилни. Хем успяваха да се държат подобаващо на тийнейджъри, хем да не дразнят, което само по себе си е постижение в голяма част от YA книгите. Освен това имаме Дираж - един изключително готин сайдкик за нашия супер герой. Не очаквах да срещна някой подобен в YA история, а освен че оригинален, беше и сред основните причини за усмивки. Другите герои също бяха интересни, но просто Дираж ми стана любимец.
(+)Стилът на автора и диалозите бяха много приятни. Книгата като цяло беше бърза и лека, идеално четиво за мързеливи дни в края на лятото.
(+)Как запазиха и развиха сюжетната линия за убийството на Ерика (мажоретката - любима на Тед). Като криминален случай се развиваше не лошо, освен това го използваха накрая, за да съберат всички герои на едно място. Харесаха ми и разкритията и развитието на някои герои по време на разследването, но няма да издавам спойлери.
(+)Самата идея за бойна мажоретка като цяло. Напомни ми малко на "Ана, облечена в кръв" (но не на самата Ана).
Твърдо ньоу:
(-)По-горе споменатите подскачащо начало и отворен край
(-)Реакциите на някои герои, и в частност Тед. Той твърде лесно прие факта, че вече има супер сили, да не говорим колко бързо ги овладя. Да, имаше чудене и питане защо и как, но изобщо липсваха истински моменти на стъписване - каквито би трябвало да очакваме, като се има предвид с какъв характер е описан Тед - срамежлив, по-скоро затворен, предпочита да избягва действието, да протака и да се измъква с думи. Тед много бързо превключваше между два режима - в един миг беше този срамежлив кротък тийнейджър, в другия беше готов за големи думи и големи дела. Това си беше откровено странно, при условие, че беше написано, че освен силите няма други промени в него и че няма да се опитва да се прикрива зад алтер-его. Същият този Тед, който бе избран защото е умен и мил, дори не се замисли, когато изпрати във въздуха, потроши, и общо взето бе причината за смъртта на един - вярно, престъпник - но тогава все още определено човек. В разгара на битката можех да извиня това като резултат от шока, но дори и по-късно нямаше никакви размисли и психологически последици. Наистина все едно имаше два различни Тед-а. Оставям си вратичката да мисля, че това може да е търсен ефект, може би свързан с някакво минало аз или и аз не съм сигурна, но леко ме съмнява.
Горе-долу:
(~) Тийн романс и драма - имаше доста. От една ми хареса, защото беше добре балансирано от хумора и диалозите в книгата, пък и някои сцени бяха наистина сладки. Но от самото начало тръгна накриво, след като романтичната нишка бе въведена в съвсем погрешно време, освен това все напираха да говорят за хормони.
(~)Някои малки детайли, които не бяха нищо страшно. Как по-точно се смееш с руски акцент? Е, предполагам е по-лесно, отколкото да кихаш с британски акцент или да се покашляш презрително с френски акцент. Наистина, нищо значимо. Ако с книгата се бяхме разбрали още от началото, сигурно щях да ги пропусна, но в случаите, когато разказът ме изтърве, вниманието ми се изостря към подобни детайли, дори и без да ги търся нарочно.
В крайна сметка, плюсовете май излизат повече от останалите точки. Такова е и окончателното ми мнение за книгата - четири звезди. Очаквам по-нататък историята да стане дори по-добра, като се задълбае с историята на Душите, по-голямата роля на Тед и естествено, неизбежният любовен разноъгълник :D
П.П. Втората корица не е точно на романа "Тед спасява света", който четох и съответно ревюирах сега, а на предхождащата го къса новела от 2011, която прераства в цял роман. Но и тази корица е симпатична, пък и ми харесва да имам нещо пъстро между двата екземпляра на ревюто.
Challenges:
Gentle Spectrums - Hosted by Riedel Fascination - my progress
100+books - Hosted by Freda's Voice - my progress
Book bingo - Hosted by Anne and Kristilyn - my progress
Everything YA reading challenge - Hosted by Books and Iced Coffee - my progress
New Authors - Hosted by Literary Escapism - my progress
Outdo yourself - Hosted by The Book Vixen - my progress
Ebooks - Hosted by Workaday Reads - my progress
Free reads - Hosted by Bookish Ardour - my progress
Romance Reading Challenge - Hosted by Naida - my progress
Alphabet Soup challenge - Hosted by Escape with Dollycas - my progress
Author: Bryan Cohen
Series: Ted saves the world #1
Source: Story Cartel
Pre-red thoughts:
After an attempt to listen to audio book did not go well, I was in a desperate need of a book about superheros for the Muse Forum August challenge. This is when I spotted this title on Story Cartel and couldn't believe my luck.
The story:
Ted is not having a good day. He's just had a break up with his girlfriend and what he needs is some alone time to spend drowning in teen angst. Instead, he got a weird blue light no one else can see and a band of thugs that are about to do something far creepier than robbing the diner he's in. Apparently he is the one to save the day with his wits and brain - and the newly super powers he suddenly possess. Here comes the new hero!
At least his ex-best girlfriend was back when they thought her for dead - or is she really back from the dead? And his best mate had all of his emails, accounts and upcoming interviews and charity parties under control.
So it's all gonna be good, right?
Right.
After-read thoughts:
Hmm-hmm rather mixed feelings.
The first chapter of TStW was awesome. I liked the style, liked Ted and Natalie and got the ~ohhh it's going to be so good! feeling. But then the story get really really jumpy. It shifted from one point of view to another, introduced the second plot line and even some flashbacks in all the wrong places which I found annoying and couldn't get into the story.
In those chapter I must admit there was something I highly appreciated, and it was the overlapping of scenes in different chapters from two points of vue. This was rather original and rare to be seen and I enjoyed it.
After a couple of dozens of pages (kinda, the risks when you're reading a e-book) things got in better rhyth and it become easier to follow. The pace was kept till the end of the book - which was a bit too open for my liking.
If I have to sum what I liked and disliked in TStW, it'd look something like this:
Yups!:
(+)The base of the plot. It was really good and I loved the idea of the opposing sides of Souls and the Living Souls who may change the outcome of the battle. Here we were given only bits here and there, but I would love to know more about the history of the war and everything. Great idea and nicely developped too.
(+)Characters - we have some really interesting personages here, and probably the most original sidekick ever. Dhiraj was a treasure. I've never expected a character like him to show up in a YA novel, he was definitely something new and gave me the best laughs in the book. All of the others were good and believable (for the most part - see below Reactions), they behaved like teens and in the same time managed not to be boring and annoying, and this is grand.
(+)Style and dialogue - it was light, pleasent and fun which made the book great for a lazy summer read
(+)Keeping the second storyline - the investigation of Erica's (the cheerleader that came back from the dead) murder went through the book, interwinded in the end and was a great way to bring all the characters together. I could say many other good things here, but it'd be a major spoiler, so I better not.
(+) The battle cheerleader herself was a nice touch=
Nahs.
(-)The jumpy beginning and the too open ending
(-)Some reactions of Ted and all people in general - Ted was switching too fast from shy teenager to the big strong super hero behaviour. We didn't really got the WTF and panic moments I'd expect from someone with Ted's traits and character. Yes, he wondered why and how this happened but was too eager to accept it. He didn't even think back of when he tossed aside, broke, caused multiple injuries and essentially was the cause of death of someone who, albeit a criminal, was only a human back then. In the midst of the battle, I could exuse this, but there was no aftershock, nothing. Those two sides of Ted's behaviour didn't really match and it bothered me, especially as we don't talk of secret identites here. But it was almost like there were two separate Teds. I admit there's a chance that the author seeked this effect, but I am not so sure.
So-sos:
(~) Teen romance and angst - there was rather a lot of it. but I enjoyed it for most of the part as it was balanced by humour. I even thought the kiss moments to be sweet and touching. But there was too much of the god damn hormones notions, and - especially in the beginning - the teen drama was introduced in the wrong moment.
(~)Some minor details that weren't really anything big, but made me lift an eyebrow. How in the world do you laugh with a Russian accent? Well, I guess it's easier than to sneeze with British accent or give a little French coughs full of disdain. Again, nothing major, but when I start a book on the wrong foot, I tend to be sharper for such details, even if I don't try to.
In the end, the (+)s are visibly more than the rest of my points, so I can conclude that TStW was a nice read. Fast and entertaining, and a great pick for lovers of YA and NA stories. I expect the next setting in the story to be even better, digging deeper in almost everything that was only mentioned here on the surface.
P.P. The second cover below is not of the full lenght novel I read and hereby reviewed, but of the prior small novella published in 2011 that in time became the real TStW. But it is also a nice cover, and I like having a pretty picture between the translated versions of my reviews.
Заглавие: "Тед спасява света"
Автор:Брайън Коен
Поредица:Тед спасява света #1
Източник: Story Cartel
Предпрочитно:
Та за предизвикателство ми трябваше... Да, да знам. Всичките ми ревюта започват така, но какво да направя, че съм безнадеждно зарибена по предизвикателства във всякаква форма? В случая става дума за Августовското във Форум Муза, по точката герои със супер сили. Винаги ми е било трудно да разграничавам кога иде реч за магия, кога точно за супер сили. Отначало си бях избрала да слушам друга книга на аудио, но с разказвачката не се харесахме, и така попаднах на Тед. Изрично споменати супергерои. Сделка.
Историята:
Денят на Тед не върви особено добре. Първо, приятелката му го зарязва. Второ, група бандити взима за заложници цялото кафе, в което се намира, и изглежда имат наум нещо по-опасно от това да изпразнят касите. Освен това около Тед обикаля странна синя светлина, която никой друг не вижда.
И в следващия миг Тед спасява всички със силата на своята съобразителност и сърцатост. Е, и с внезапно придобитата си способност да движи предмети с мисълта си. Скоро Тед е вече новият супер герой и от него зависи дори и повече от съдбата на кварталното кафе.
Е, поне приятелката на Тед от детинство, в която той е безнадеждно влюбен, се завръща след като са я мислели за безследно изчезнала и почти мъртва. Или чакай - тя май е била съвсем мъртва? И ако не друго, то поне Тед не трябва да се безпокои за Туитър акаунта си, мейл листа си, уреждането на интервюта и благотворителни вечеринки, защото най-добрият му приятел Дираж вече го е свършил вместо него.
Тъй че всичко ще е наред, нали? Нали?
Следпрочитно:
Хммм, малко смесени впечатления.
Първата глава беше много готина. Самият стил на автора, коментарите и диалозите направиха запознанството с Тед и с още една от главните герои много приятно. След това обаче добрите първи впечатления се развалиха. Започна една серия от кратки глави, които прехвърчаха от един герой на друг, сменяйки сюжетните линии и гледните точки, и прекъсвайки във възможно най-неподходящите места действието, за да въведат например флашбек с тийн романс. Резултатът беше една голяма и дразнеща каша, която щеше да ме откаже напълно, ако разказът бе продължил по този начин.
Все пак трябва да отбележа, че във всичката подскачавост (току-що го измислих - резултат от подскачане и кашавост) имаше нещо интересно. Някои моменти се припокриваха от две гледни точки, което беше интересен и сравнително рядко срещан подход.
След няколко дузини страници (или колкото там излиза в електронен формат) за щастие нещата се поуспокоиха. Действието продължи да е приятно бързо, но вече можеше нормално да се следи нишката на събитията. Темпото остана така до самия край, който обаче бе твърде отворен, за да ми хареса напълно.
Ако трябва да обобщя какво ми хареса и какво не в ТСС, таблицата би изглеждала така:
Абсолютно да:
(+)Основата на сюжета. Самата идея ми се понрави. В опростени линии е сблъсък между Светли и Тъмни души, но от време на време в битката те включвали и т.нар Живи души, каквато се оказва наш Тед. Имаше известен извънземен привкус, интересни ритуали и детайли и като цяло идеята бе разиграна наистина добре, въпреки че голяма част от нещата бяха само зачекнати на повърхността.
(+) Героите - повечето от персонажите бяха много стабилни. Хем успяваха да се държат подобаващо на тийнейджъри, хем да не дразнят, което само по себе си е постижение в голяма част от YA книгите. Освен това имаме Дираж - един изключително готин сайдкик за нашия супер герой. Не очаквах да срещна някой подобен в YA история, а освен че оригинален, беше и сред основните причини за усмивки. Другите герои също бяха интересни, но просто Дираж ми стана любимец.
(+)Стилът на автора и диалозите бяха много приятни. Книгата като цяло беше бърза и лека, идеално четиво за мързеливи дни в края на лятото.
(+)Как запазиха и развиха сюжетната линия за убийството на Ерика (мажоретката - любима на Тед). Като криминален случай се развиваше не лошо, освен това го използваха накрая, за да съберат всички герои на едно място. Харесаха ми и разкритията и развитието на някои герои по време на разследването, но няма да издавам спойлери.
(+)Самата идея за бойна мажоретка като цяло. Напомни ми малко на "Ана, облечена в кръв" (но не на самата Ана).
Твърдо ньоу:
(-)По-горе споменатите подскачащо начало и отворен край
(-)Реакциите на някои герои, и в частност Тед. Той твърде лесно прие факта, че вече има супер сили, да не говорим колко бързо ги овладя. Да, имаше чудене и питане защо и как, но изобщо липсваха истински моменти на стъписване - каквито би трябвало да очакваме, като се има предвид с какъв характер е описан Тед - срамежлив, по-скоро затворен, предпочита да избягва действието, да протака и да се измъква с думи. Тед много бързо превключваше между два режима - в един миг беше този срамежлив кротък тийнейджър, в другия беше готов за големи думи и големи дела. Това си беше откровено странно, при условие, че беше написано, че освен силите няма други промени в него и че няма да се опитва да се прикрива зад алтер-его. Същият този Тед, който бе избран защото е умен и мил, дори не се замисли, когато изпрати във въздуха, потроши, и общо взето бе причината за смъртта на един - вярно, престъпник - но тогава все още определено човек. В разгара на битката можех да извиня това като резултат от шока, но дори и по-късно нямаше никакви размисли и психологически последици. Наистина все едно имаше два различни Тед-а. Оставям си вратичката да мисля, че това може да е търсен ефект, може би свързан с някакво минало аз или и аз не съм сигурна, но леко ме съмнява.
Горе-долу:
(~) Тийн романс и драма - имаше доста. От една ми хареса, защото беше добре балансирано от хумора и диалозите в книгата, пък и някои сцени бяха наистина сладки. Но от самото начало тръгна накриво, след като романтичната нишка бе въведена в съвсем погрешно време, освен това все напираха да говорят за хормони.
(~)Някои малки детайли, които не бяха нищо страшно. Как по-точно се смееш с руски акцент? Е, предполагам е по-лесно, отколкото да кихаш с британски акцент или да се покашляш презрително с френски акцент. Наистина, нищо значимо. Ако с книгата се бяхме разбрали още от началото, сигурно щях да ги пропусна, но в случаите, когато разказът ме изтърве, вниманието ми се изостря към подобни детайли, дори и без да ги търся нарочно.
В крайна сметка, плюсовете май излизат повече от останалите точки. Такова е и окончателното ми мнение за книгата - четири звезди. Очаквам по-нататък историята да стане дори по-добра, като се задълбае с историята на Душите, по-голямата роля на Тед и естествено, неизбежният любовен разноъгълник :D
П.П. Втората корица не е точно на романа "Тед спасява света", който четох и съответно ревюирах сега, а на предхождащата го къса новела от 2011, която прераства в цял роман. Но и тази корица е симпатична, пък и ми харесва да имам нещо пъстро между двата екземпляра на ревюто.
Challenges:
Gentle Spectrums - Hosted by Riedel Fascination - my progress
100+books - Hosted by Freda's Voice - my progress
Book bingo - Hosted by Anne and Kristilyn - my progress
Everything YA reading challenge - Hosted by Books and Iced Coffee - my progress
New Authors - Hosted by Literary Escapism - my progress
Outdo yourself - Hosted by The Book Vixen - my progress
Ebooks - Hosted by Workaday Reads - my progress
Free reads - Hosted by Bookish Ardour - my progress
Romance Reading Challenge - Hosted by Naida - my progress
Alphabet Soup challenge - Hosted by Escape with Dollycas - my progress
Коментари
Публикуване на коментар