[book review] The Host/Скитница

Заглавие: "Скитница"
Автор: Стефани Майър



Предпрочитно:
Невъзможно ми е да говоря за тази книга, без да мисля и без да я сравнявам с другото произведение на авторката ѝ - няма и да се опитвам, но това определено ми смесва предпрочитното със следпрочитното. Затова тук ще споделя какво точно ме доведе до решението все пак да прочета "Скитница". Наистина, нямах намерение. "Здрач" не ми хареса, а и криво-ляво знаех сюжета, тъй че не очаквах да ми предложи нещо ново. Извънземни, превземащи човешки тела - Господ дал. (Моите любими са естествено Го'аулдите - там ли беше апострофа? - а също и мангата Parasyte, много готина работа). Но най-добрата ми приятелка спомена, че филмът може да ми хареса, а на нея наистина имам доверие, включително и книжно. Също така ми прати и песента Radioactive. Мисля, че това натежа най-много.

Клипът. Клипът с плюшките, хора! Просто е разкошен!

Е, помогна и това, че книгата я имаше в библиотеката.

Историята:
Скитница е извънземна от раса, която копнее на всички планети да цари мир и екологичен баланс. Тя е достигнала и до решение как да стане това - постепенно окупирайки телата на жителите на всяка планета и прекъсвайки самоунищожителното им поведение.
Тяхната последна цел е Земята.
Скитница обаче е особена дори и сред своите - тя е пребродила почти всички познати светове и тела. Сега тя получава ново тяло - принадлежало на млада бунтовница - и важна задача. Но май е получила доста повече от просто тялото на Мелани...

Следпрочитно:
Наистина, не е редно да почвам ревюто си така, но няколко думи за "Здрач". Не харесвам "Здрач". Прочетох първата книга, колкото да има мнение, и със сигурност мога да го заявя. По едно време открито си го хейтвах, но бързо реших, че няма смисъл човек да си хаби силите да мрази нещо активно, когато може също толкова активно да харесва друго нещо. Та нямам нищо против "Здрач" и феновете му - просто за мен това беше скучно написана книга, със скучен сюжет.
Затова, когато започнах да чета "Скитница", не можах да повярвам, че е написана от същата авторка. Изглежда, някъде по пътя между "Здрач" и тази книга, Стефани Майър наистина е започнала да пише по-добре и по-увлекателно, по-четивно, с по-реалистични и дори мога да кажа просто по-приятни герои. О, "Скитница" е далеч от идеалното четиво, но бях толкова изумена от разликата, че в крайна сметка и дадох заветните пет звезди. И да, обичам да съм субективна.
Докато четях, мислено разделих историята на три части. Първата част беше доста динамична и в нея се водеше вътрешната битка между Мел и Скит, а ние читателите имахме горе-долу възможността да опознаем начина на организация на извънземните. Между другото, трябва да спомена колко ми харесва превода на заглавието - точно "Скитница". По този начин акцентът се прехвърля именно на извънземната душа, която е скитала години от тяло на тяло. Това ми се струва много по-точно от оригиналното The Host, защото именно през очите на Скит виждаме и преживяваме всичко, въпреки че на моменти възприятията на двете се преплитат. Всъщност това беше една от големите изненади, които ми поднесе "Скитница" - гледната точка.
 Средата на книгата беше чувствително по-слаба. Действието се забави, на места беше излишно подробна, Скит я пребиваха всяка втора глава, а някои герои успяха да ме изнервят. Но въпреки това успя да остане лесна за четене.
Постепенно (в моята мисловна трета част) нещата отново започнаха да набират темпо, след като Скит получи разрешение да излиза от скривалището и логично и приятно достигнаха до своята кулминация. Скит направи своя избор, но в голяма степен успя да остане вярна и на първоначалните си идеали. Краят на книгата бе оставен доста отворен - но този път нямам нищо против. Тази история, с този край - отиваха си. Краят даде надежда, че и други са поели по същия път и че може да бъде намерено решение. Беше красив завършек на историята.
И ако напишат продължение, ще си е чисто престъпление.
Романтичният многоъгълник на места си беше чисто и просто мъчителен. Особено в средната част, когато всички се влачеха, дърпаха и си блъскаха главите. Неведнъж ми се прииска да им направя услуга и да ги поблъскам малко и аз и да направя няколко победни обиколки около Троя, влачейки ги в прахта. Мухахаха. Финалното разрешение на същото това любовно уравнение също ми донесе изненада - и то такава, от която останах доволна. Скит избра верния! Йей!
Както забелязахте, говоря предимно за Скит, а не за Мел, защото именно тя за мен беше главната героиня в романа.  И двете момичета не покриват иделните ми критерии за водещ персонаж, но... Както беше казал някой за Пепеляшката на Дисни - "Може и да не е Бел или Рапунцел, но е първата Дисни принцеса, която остава будна до края на филма" . И така въпреки всичко Скит успя да ми влезе под кожата (ммм каква оригинална игра на думи..) и да ѝ стана съпричастна в голяма част от пътя ѝ.
Това бяха накратко моите приключения в компанията на "Скитница". Без нищо драстично или извънредно оригинално (а оригиналното не винаги е чак такъв плюс - според мен светът бе по-хубаво място, когато вампирите не светеха като диско-топки), но с интересна гледна точка, силни емоции  и някои изненадващи приятно врътки на сюжета, тя се оказа доста приятна книга. Ако сте фенове - по всяка вероятност отдавна сте я прочели. Ако ѝ търсите кусури, със сигурност ще намерите. Но ако сте решили да дадете втори шанс и пристъпите без предубеждения, може и вие да останете приятно изненадани като мен :)

Title: The Host
Author: Stephenie Meyer

Source: Public library

Pre-read thoughts:
I find it impossible for me to think about this book without comparing it to Meyer's other famous work, so I won't even try it. This is also why my pre-read and post read thoughts got a little mixed. So in this section I will just share how I came to actually reading this book. I didn't like Twilight. I broadly knew what The Host was about, and didn't think it could offer me something interesting or new. Alien invaders? Meh, not exactly original. My favs are the Goa'ulds of the Stargate series and the awesome manga Parasyte.  But my best friend said "You may like the movie" and send me the song of it, Radioactive by Imagibe Dragons. I didn't watch the movie - I barely watch some 10-15 moviess per year - but I fell in love with song. The clip. The clip is awesome. Plushie battlles? So frigging awesome. I can say this song's video was crucial for my decision to finally read the book.
Well, the fact it was waiting me in the library every time for almost an year helped too.

The story:
Wanderer is an alien from a race that wishes peace and balance for all the planets. And had found out how to realise this - by invading the bodies of the ignorant occupants of the planet and directing the planet to a new, brighter future.
But Wanderer is different even among her own. She's been to all the worlds ever invided, in all the bodies of all those races, and could never settle down. And now she's on the newest planet - Earth.
Here Wanderer is given a new mission and a new body. But with it, she receives something more - a mind that won't let go.

After-read thoughts:
This may not be the best way to start the real part of the review, but again, few words for Twilight. I don't like Twilight. I read the first of the books to check it, so it's not an empty opinion. I don't hate it - I think it's just a loss of energy to hate something with a passion when you can love something with twice that passion. I have nothing against series, actors and fans - it is just for me this was a boring book. Boringly written with boring characters and a boring plot.
This is why when I started reading The Host, I just couldn't believe it was the same author who wrote it. It seems that somewhere between Twilight and this book, Stephenie Meyer bettered her style and plot-lines and the result was something far more ineteresting and readable, with more realistic, and simply said - nicer characters. Oh, The Host is most definitely not the best book ever written. But the gap between it and Meyer's fanous series is so wide, I ended up giving it 5 stars. Oh, how I love being subjective!
While reading, in my mind I divided the book in three parts. First was the strong start where we get to know Wanderer, Mel and a bit of the situation we got. I enjoyed the dynamics there. Things slowed down  a lot towards the middle part of the book. A lot of detail and a lack of real action, Wand was getting beaten time and again, almost every character succeeded in annoying me at least once. But even then, the book was easy to read. I found the style pleasent, especially compared to Twilight where it was plain and hardly kept me reading.
My "third part" strated when Wanderer gained permission to go out. The pace got better and kept it this way till the end. I was very pleased with all the conclusions, decisions, and most of the emotions - oh well - in this final part. I loved the ending. Usually, I am not a fan of open endings, but some stories can pull this through, and The Host was one of them. I loved it - the inner peace of Wanda and Mel, and the hint that bigger piece is achievable.
I really hope they won't actually write a sequel. I know it is announced, but even so, I'm not reading it. I loved this book with this open ending. Don't touch it.
Now, you may have noted that I speak mostly of Wanderer. This is because for me she is the real main character of the book. I have to say what a great decision the translators of the Bulgarian edition made - the book here is hamed after her, and not after her host. Because the option to see things through her unique point of vue was one of my first surprises when I started reading, and one of the main things that made the book a good one. Nor Mel, not Wanderer (argh. It's hard for me to call her that. In the Bulgarian translation she's named Skit) are the perfect female leads, but I like Wanda more. Like someone has said about Cinderella - she may not be Belle, but she is the first Disney princess to stay awake till the end of the movie. I kind of  had the same feelings here.
For the most part, the romance made me miserable. The characters couldn't come up and it was pain to watch. Ugh. But again, the way the author cleaned the romance triangle (rectangle) left me verry happy. I didn't expect it - but Wanderer choose the right guy! The one I was for. Woo-hoo!

So in short, these are my thoughts (quite messy) about The Host. Most of the ideas wasn't extremely original (but too roginal isn't always good - if you ask me, the world was a better place when vampires did everything but glitter). But with the interesting point of view, some strong emotions and surprising twists for me that I was so happy about - the book was a very pleasent read.
Now, if you're fans, then probably  you've already read it a dozen times. If you want to find flaws in The Host, you will. But if you're just willing to give second chances, you may be surprised :)


Challenges:
Real books - Hosted by Swoony Boys Podcast and Fiction Fare - my progress
 100+books - Hosted by Freda's Voice - my progress
 Chunkster challenge - Hosted by Chunkster Reading Challenge - my progress
 Etheral - Hosted by Riedel Fascination - my progress
Out of this world - hosted by me (rules here)
Guilty Reads & Guilty Reviews - hosted by me (rules here)
 Library books - Hosted by Book Dragon's Lair - my progress
 Outdo yourself - Hosted by The Book Vixen - my progress
 Romance Reading Challenge - Hosted by Naida - my progress
Outside the box - Hosted by Musings of a Book Lover - my progress
Alphabet Soup challenge - Hosted by Escape with Dollycas - my progress
Women challenge - Hosted by Peek a book! - my progress
 Monthly mix up mania - my progress