[book review] Чашата на проклятието/ The Cursed Cup
Заглавие: "Чашата на проклятието"
Автор: Лора Лазар
Предпрочитно:
От дълго време се точех на Лора Лазар. Всъщност, тя беше един от първите автори, попаднали в полезрението ми, когато си дадох обета да пробвам да чета повече българска литература. Донякъде заслуга за това имаше и една колежка. Но все ставаше така, че в книжарницата не стигах до нея и си тръгвах с нещо друго. Докато един ден - о, чудо! - при поредната проверка на лавицата под буква “Л” в библиотеката изникна “Чашата на проклятието”.
Историята:
Младата реставраторка Яна се връща у дома, само за да открие, че не може да влезе. Но това, което отначало е взела за не особено уместна шега от страна на приятеля си, бързо прераства в нещо много по-опасно. Започват да се появяват трупове, а уликите сочат към Яна. Междувременно археологът Боян разучава открита наскоро от иманяри древна каменна розета, която също крие тайни. Какви са те и каква е връзката между всичко ще трябва да открие комисарят Михаил Донов…
Следпрочитно:
Нека започна с това, че бях веднага погълната от “Чашата на проклятието” и останах очарована. Всъщност, отначало мислех да оставя това за края на ревюто, но нищо не пречи тогава да го повторя пак :)
“Чашата на проклятието” е класически криминален роман и съвсем заслужено е донесъл награда на авторката си - тя наистина върви смело по стъпките на Агата Кристи, а резултатът ми хареса в пъти повече от творбите на именитата авторка. ( И преди съм си признавала, че от класиците в криминалния жанр, точно тя успя да ме спечели най-малко. Не никак - просто най-малко. )Цялата книга е осеяна с улики, които читателят в ролята на криминалист може да събира, да разсъждава и да открие коварния убиец
А и тези улики не са оставени самички, а са поднесени на фона на
интересни събития, живи герои и диалози, с прабългарски мистерии за
вкус.Героите, местата и ситуациите наистина ме караха да си мисля, че това може да се случи навсякъде, във всеки град - а за хората от един определен град в България това усещане е още по-силно, както потвърди една колежка :) . Признавам, от доста време не го бях изпитвала толкова ясно, особено четейки криминален роман - трескавото усещане за реалност. Беше вълнуващо и може би дори мъничко страшно - но нали не съм от Търговище XD
За всички герои мога да кажа, че ми бяха интересни, макар че точно двамата главни, около които се заплиташе мистерията - Яна и Боян - не ме спечелиха особено, а Яна на моменти откровено ме дразнеше. Всяка от чертите на характера ѝ на други места съм била напълно способна не само да толерирам, но и да харесвам, но точно тук, точно тя успя да ми досади. Дори и Мимето на моменти ми беше по-симпатично! Единственото, което ги спаси тях двамата от ямата на читателското ми негодувание, бе че ги сравниха с двойка влюбени пингвини - е, на това вече не мога да устоя
Затова пък абсолютно всички други герои ме спечелиха. Комисарят беше точно какъвто очаква човек да е - намръщен и проницателен, помощникът му е млад, умен и симпатичен (ще участва ли нататък? Защо го гаджосахте още в първата книга? XD ) Злодеите бяха мистериозни, връзките между тях - заплетени, а в пълна тяхна опозиция имаше герои, които бяха така симпатични, красиви и чисти. Тези второстепенни герои ме накараха така да милея за тях, държаха ме на ръба, надявайки се, че подозренията ми няма да се изпълнят.
Голяма играчка беше наистина с всички тези мои догадки и предположения XD Както казах, книгата е изпълнена с улики - има дори и в оформлението. До средата на книгата си бях оформила една теория, но после тя ми се видя твърде очевидна, та почнах да плета нови и нови. В крайна сметка се върнах към първата, но бях под напрежение чак до финалната развръзка.
И накрая, като един финален коментар - мисля, че “Чашата на проклятието” страдаше от синдрома на “Индиана Джоунс и похитителите на изчезналия кивот”.
За тези, които не са гледали “Теория за големия взрив” (защо?!) пояснявам - с или без Инди, нацистите пак щяха да отворят кивота и да умрат. С или без “чашата на проклятието”, имах чувството, че събитията биха били повече или по-малко същите, защото планът на убиеца датира отпреди появата на чашата на сцената. Но също така факт е и че това не прави филма за Инди по-малко интересен, както и “Чашата на проклятието” по-малко вълнуваща.
Обещах да затворя рамковата композиция като повторя - останах очарована от този роман. “Чашата на проклятието” беше не просто каквото исках и очаквах, а много повече. Казано съвсем простичко, беше ми много хубаво да прочета тази книга и нямам търпение за нови срещи с Лора Лазар и нейният комисар.
П.П. Ето от сайта на Лора Лазар легендата за "чашата" - не е ли прекрасна?
Освен за изброените най-накрая предизвикателства, това ревю се включва и по точка от Месечното предизвикателство за август във Форум Муза :)
Title: The cursed cup
Author: Lora Lazar
Pre-read thoughts:
Lora Lazar is an author I had my eye on for some time. Actually, when I first decided I want to focus and read more Bulgarian authors, her works were one of the first I decided I want to try. For this helped a collegue of mine who spoke very nicely of her work. But.. you know how things work - you go to the bookshop and end up going out with entirely different title. I kept cheking the L shelves in the library tho, and one day - surprise! - I spotted the debut novel of Lore Lazar.
The story:
Yana is a young restorer working in the local museum. When she comes back to her appartement aftet a short trip, she finds the lock og her door changed. But what she thought was just a unkind joke from her boyfriend, turns to be something much more dangerous. Dead bodies start to show up - one even in front of her door! - and all evidence lead to Yana. Meanwhile her boyfriend, the archeologist Boyan is attarcted by the secrets of an ancient rosette, shown to him by an old treasure hunter. Maybe it is the key to all the murders going on - and detective Mihail Donov must find out... before the next murder.
After-read thoughts:
Let me strat with this that "The Cursed cup"sucked me right in and was such a delightful read. Ok, I was planning to finish my review with this, but what is the problem to repeat it in the end? :)
The characters, the places and the situations really made me thought how possible this all is. How it can happen in every town in Bulgaria, and - as the mentioned collegue of mine said - for the people who live in Targovishte the feeling is even stronger! It has truly been a long time I felt like this - the sense of reality, bit scary and feverish.
I could honestly say that all the characters were interesting - even if the main couple - Yana and Boyan - didn't win me over. In other books and characters, I could easily bear with all the traits of Yana's character, even not only tolerate them, but enjoy them. But in this story, in this combination, she annoyed me at times. The only thing that saved those two from the pit of my utter reader unsatisfaction, was that they were compared to a pair of penguins in love. Penguins? I couldn't resist it.
To make out for this, all of the other characters I found great. The comissar was a classic - bit grumpy but keen. His partner was young, cute and smart (will we see him in the next books? Why did he have to show up with a girlfriend in the end? XD). The antagonists were mean and arrogant, and opposite to them were other characters, pure and good. The secondary characters were indeed amazing and I enjoyed them greatly - in times I felt more for them than for the so called main couple. They kept me worrying and guessing. As I said, the book is full of clues. Evem the layout of the chapters was a clue of a kind. At some point I was certain I've found the killer. But then it started to seem just too obvious. So I changed it, then came back again XD The book kept me under pressure till the very end.
And one last comment before the end of the review - I'd say this book had the Indiana Jones and the Raiders of the Lost Arc syndrom. For those, who haven't watched the Big Band Theory (WHY!?!) and for those who didn't see the pic up above, I'll explain - with Indiana, or without him, the outcome would be nearly the same. With or without the Cursed Cup, Yana and her friends would be under attack again, as the criminal's plan dated from even before he could considered the Cup as a trophy. Anyway, that doesn't change a bit the enjoyment I got from the book - and with the Cup, things were def more interesting. I mean, who would watch the Raiders without Mr Jones?:D
I promised to finish as I started: this was such a lovely book. I had no doubts in giving it 5 starts and I can't wait to get to the next of Lora Lazar's books.
This book goes to the following challenges:
Real books - Hosted by Swoony Boys Podcast and Fiction Fare - my progress
100+books - Hosted by Freda's Voice - my progress
Book bingo - Hosted by Anne and Kristilyn - my progress - mystery
My kind of Mystery - Hosted by Riedel Fascination - my progress
New Authors - Hosted by Literary Escapism - my progress
Library books - Hosted by Book Dragon's Lair - my progress
Outdo yourself - Hosted by The Book Vixen - my progress
Women challenge - Hosted by Peek a book! - my progress
Alphabet Soup challenge - Hosted by Escape with Dollycas - my progress
Коментари
Публикуване на коментар