[book review} Rusty nail/Ръждив пирон
Заглавие: "Ръждив пирон"
Поредица: Жаклин Джак" Даниелс #3
Автор: Дж. Е. Конрат
Превод: Станислава Лазарова
Предпрочитно:
Миналата есен изкарах голям късмет, като спечелих едновременно тази книжка и по-голямата ѝ сестра от поредицата от две различни места. Конкретно за тази мисля, че трябва да благодаря на форума Mistresses of Night и естествено, на издателство Монт, за организирането на конкурса. В началото на годината се преборих с "Блъди Мери" се преборих доста бързо. "Ръждив пирон" я последва не след дълго, но по различни причини все отлагах отчитането с тази книжка, въпреки че щеше да ми попълни доста предизвикателства.
Историята:
В третата история за Жаклин Даниелс се завръща сянката на зловещия и садистичен убиец от първата книга от поредицата. Някой го копира и извратените му намерения са насочени директно към Даниелс. Тя ще трябва да се справи, но този път без подкрепата на партньора ѝ Хърб и бившия ѝ приятел Лейтъм, както и без подкрепата на шефа си. Остава ѝ само съмнителната утеха да има до себе си бившия си партньор - полицай, който издига способността да дразни останалите в изкуство. И все пак, това е най-малкият ѝ проблем, докато убиецът вилнее и нови невинни жертви загиват, и собствения живот на Джак е в непрестанна опасност.
Следпрочитно:
Прочетох тази книга страшно бързо. Започнах я, четох в автобуса за Варна, докато не стана твърде тъмно, и я завърших вечерта в квартирата. Тази припряност обаче не се дължеше толкова на факта, че се влюбих в книгата, а просто защото исках да свърши. Исках да заловят убиеца и да има хепи енд. Съдете ме, ако искате - аз си ги обичам щастливите завършеци! Поръсени с розова захар и черешки, ако щете.
И така. Както си признах и по-горе, третата книга е обвързана по сюжет с първата, може обаче спокойно да се чете и самостоятелно . за това гарантирам, защото аз първата книга не съм я чела. Имах желание да поправя това, но се отказах - причините след малко.
"Блъди Мери" ме остави с доста добро впечатление - а аз я оставих с четири звездички, което в превод значи "много ми хареса". Беше забавна, интригуваща, напрегната - и доста кървава. "Ръждив пирон" я надмина по всички показатели - и най-вече по последния.
Книгата наистина ми дойде много откъм кървища и вътрешности. Too much gore. Не знам с каква дума трябва точно да предам това от английски, но мисля, че то най-добре описва. По принцип всякакви битки, яростни изблици и прочее, които довеждат до хвърчене на крайници, избухване на мозъци, размятане на вътрешности и плискане на кръв си ги чета без проблем, чета бдсм - някои манги са си доста хард кор, но стигне ли се до разни такива мъчения - просто не е моята част. Сега ще трябва да прочета дузина сапунчета, за да се възстановя психически, видяхте ли какво направихте?
Иначе имаше разследване, имаше напрежение, разследваният случай наистина те караше да се замисляш кой е убиецът (мога ли да се похваля, че ако не друго, поне в доста ранен етап налучках пола на убиеца?), имаше хумор, който беше едно от нещата, които ми помагаха да чета. Наистина, имаше твърде малко Хърб, но достатъчно очарователен Лейтъм. Беше си интересна книга.
Обаче аз май ще съм дотук с поредицата. Джак и Лейтъм се събраха пак, имам си солиден завършек и мога да се оттегля като доволен читател. Обаче, ако някой прочете останалите книги, няма да откажа спойлери и вътрешно инфо (както и gore-рейтинг).
Три звездички, защото на другата сутрин имахме хирургия и това просто не е добра комбинация.
П.П. Тъй като на предната книга се оплаках от грешките и прочее, тук се чувствам задължена да изтъкна, че нещата са чувствително по-добре. Не безгрешно, but way to go!
П.П.П. Днес е ден четвърти от НаБлоПоМо и официалният въпрос е "Кой е любимият ви герой - изобщо?"
На което моят отговор - утф? Хора, не знаете ли че такива неща не се питат? Все едно да попиташ тригодишно хлапе мама ли обича повече или татко. А-на-те-ма! Ако искате, мога да ви кажа кои са ми любимите герои от тази поредицата, която чета в момента, "Блайдън" на Джулия Куин. Бел от дамите и съответно Дънфорд от господата. Това е всичко, което мога да ви отпусна.
Title: Rusty nail
Author:J.A.Konrath
Series: Jaqueline "Jack" Daniels Mystery #3
Pre-read thoughts:
Поредица: Жаклин Джак" Даниелс #3
Автор: Дж. Е. Конрат
Превод: Станислава Лазарова
Предпрочитно:
Миналата есен изкарах голям късмет, като спечелих едновременно тази книжка и по-голямата ѝ сестра от поредицата от две различни места. Конкретно за тази мисля, че трябва да благодаря на форума Mistresses of Night и естествено, на издателство Монт, за организирането на конкурса. В началото на годината се преборих с "Блъди Мери" се преборих доста бързо. "Ръждив пирон" я последва не след дълго, но по различни причини все отлагах отчитането с тази книжка, въпреки че щеше да ми попълни доста предизвикателства.
Историята:
В третата история за Жаклин Даниелс се завръща сянката на зловещия и садистичен убиец от първата книга от поредицата. Някой го копира и извратените му намерения са насочени директно към Даниелс. Тя ще трябва да се справи, но този път без подкрепата на партньора ѝ Хърб и бившия ѝ приятел Лейтъм, както и без подкрепата на шефа си. Остава ѝ само съмнителната утеха да има до себе си бившия си партньор - полицай, който издига способността да дразни останалите в изкуство. И все пак, това е най-малкият ѝ проблем, докато убиецът вилнее и нови невинни жертви загиват, и собствения живот на Джак е в непрестанна опасност.
Следпрочитно:
Прочетох тази книга страшно бързо. Започнах я, четох в автобуса за Варна, докато не стана твърде тъмно, и я завърших вечерта в квартирата. Тази припряност обаче не се дължеше толкова на факта, че се влюбих в книгата, а просто защото исках да свърши. Исках да заловят убиеца и да има хепи енд. Съдете ме, ако искате - аз си ги обичам щастливите завършеци! Поръсени с розова захар и черешки, ако щете.
И така. Както си признах и по-горе, третата книга е обвързана по сюжет с първата, може обаче спокойно да се чете и самостоятелно . за това гарантирам, защото аз първата книга не съм я чела. Имах желание да поправя това, но се отказах - причините след малко.
"Блъди Мери" ме остави с доста добро впечатление - а аз я оставих с четири звездички, което в превод значи "много ми хареса". Беше забавна, интригуваща, напрегната - и доста кървава. "Ръждив пирон" я надмина по всички показатели - и най-вече по последния.
Книгата наистина ми дойде много откъм кървища и вътрешности. Too much gore. Не знам с каква дума трябва точно да предам това от английски, но мисля, че то най-добре описва. По принцип всякакви битки, яростни изблици и прочее, които довеждат до хвърчене на крайници, избухване на мозъци, размятане на вътрешности и плискане на кръв си ги чета без проблем, чета бдсм - някои манги са си доста хард кор, но стигне ли се до разни такива мъчения - просто не е моята част. Сега ще трябва да прочета дузина сапунчета, за да се възстановя психически, видяхте ли какво направихте?
Иначе имаше разследване, имаше напрежение, разследваният случай наистина те караше да се замисляш кой е убиецът (мога ли да се похваля, че ако не друго, поне в доста ранен етап налучках пола на убиеца?), имаше хумор, който беше едно от нещата, които ми помагаха да чета. Наистина, имаше твърде малко Хърб, но достатъчно очарователен Лейтъм. Беше си интересна книга.
Обаче аз май ще съм дотук с поредицата. Джак и Лейтъм се събраха пак, имам си солиден завършек и мога да се оттегля като доволен читател. Обаче, ако някой прочете останалите книги, няма да откажа спойлери и вътрешно инфо (както и gore-рейтинг).
Три звездички, защото на другата сутрин имахме хирургия и това просто не е добра комбинация.
П.П. Тъй като на предната книга се оплаках от грешките и прочее, тук се чувствам задължена да изтъкна, че нещата са чувствително по-добре. Не безгрешно, but way to go!
П.П.П. Днес е ден четвърти от НаБлоПоМо и официалният въпрос е "Кой е любимият ви герой - изобщо?"
На което моят отговор - утф? Хора, не знаете ли че такива неща не се питат? Все едно да попиташ тригодишно хлапе мама ли обича повече или татко. А-на-те-ма! Ако искате, мога да ви кажа кои са ми любимите герои от тази поредицата, която чета в момента, "Блайдън" на Джулия Куин. Бел от дамите и съответно Дънфорд от господата. Това е всичко, което мога да ви отпусна.
Title: Rusty nail
Author:J.A.Konrath
Series: Jaqueline "Jack" Daniels Mystery #3
Pre-read thoughts:
I was pretty lucky to win two volumes of a series
in a row, and all thanks to the forum Mistresses of night and the
Mont publishing house. The prequel of this here, Bloody
Mary, I read in the beginning of the year.
Rusty nail was supposed to follow shortly after, but due to random
stuff I read it months later.
The story:
In the third instalment of the Jack Daniels
Mysteries, the memory of the sadistic killer from the first volume
casts its shadow. Here Jack needs to find who is copying him, and she
needs to do it fast - before more people dies. But this time not only
she is pressed by her bosses and the media, but she can't rely on her
partner Hurb and her ex-boyfriend Latham. True, her ex-partner is
here... but this is not much of a comfort.
After-read thoughts:
I finished this book just for no
time. I started it one morning, continued on the bus to Varna and
finished it the same night at home. But I was in such a hurry mostly
because I just wanted it to end. I just couldn't go to bed with such
terrible images being the last thing I read. I wanted my conclusion.
The crime solved, the killer caught, and everyone is merry. Hey, I
love happy endings! With sugar and cherries on top. Judge me if you
want.
But I had to go through lot until I
reach my happy ending.
As mentioned, the third case in the
series is related to the first, but can be read as a stand alone too.
I vouch for this as I haven't touched the opening volume of the
series. I was about to fix this but gave up – why exactly in a
minute.
Bloody Mary left a good impression –
and I left it with four stars, the equivalent of I really liked it.
It was funny, intriguing, tense – and bloody. Rusty nail surpassed
in in everything, and especially in the latter.
In short – two much gore. I am kind
of okay with bloody fights where blood is spilled, limbs are torn,
intestines fly all over. Some of the bdms mangas I've read were
pretty high core. But I just hate hate hate psychos and tortures, it
gives me the bad kind of creeps, and nightmares. Just not my thing,
not in this scale in any case. Now I have to read a dozen soap novels
to restore my sanity, happy?
Now, the novel was solid. The
criminal case really got you thinking and trying to figure out who is
the murder – and not all crime novels manage to do this. May I
mention that at least figured out the gender of the killer in a
pretty early stage? It had a lot of humor and in some place it was
the only thing that helped me going. There was not enough Herb, but
Latham was back in the end to make me happy. It was an interesting
book. Just the gore rating was too high for me.
So I will be giving up on this
series. They got the bad guy. Jack and Latham are back together. I
kind of have my happy ending and can walk away as a happy reader.
Rusty nail gets 3 stars from me.
But of someone else reads the rest of
the books, I won't mind some spoilers. And a gore rating.
P.P. As I complained about the many
mistakes in the edition of Bloody Mary, now I feel obliged to note
that things were better in this book. Way better. Not flawless, but
way to go!
P.P.P. As this is the fourth day of NaBloPoMo, the official question is Who is your favourite character? To this my answer is; What? Don't your know that such things just can't be asked? It is like asking a three years old of he loves mom or dad more. If you insist, I can share my fav characters from the series I read right in the moment - Blaydon by Julia Quinn. That would be Belle from the ladies and Dunford from the gents. This is all I can give you.
Коментари
Публикуване на коментар