[boor review] The Prodigal/"Блудният"

Заглавие: "Блудният"
Автор: Майкъл Хърли
копие за ревю от Инкспанд

Предпрочитно:

Може би заради корицата, но някакси взех тази книга с очаквания за история а ла Никълъс Спаркс. Което само по себе си е любопитно очакване, при условие, че никога не съм чела негова книга

Историята

В един момент Ейдън е отегчен, но преуспяващ адвокат, който има всичко, за което хората мечтаят. В следващия се оказва без пукната пара, без покрив над главата си и без лиценз да упражнява професията си. Докато нещата се успокоят, неговият шеф и най-добър приятел го изпраща на малкия остров Окракоук. Оказва се, че този остров е пълен с бежанци и изгнанници – като се започне с отец Маркъс, заточен тук, защото е неудобен за вишестоящите в църквата, бягащият от закона Ибрахим, до Моли, която е решила да се докаже, занимавайки се с доста опасна професия и появилата се от нищото тайнствена Сара. Съдбите на тези непознати ще се окажат свързани с една... лодка. „Блудният“ крие не по-малко тайни от всеки от тях.

Следпрочитно:

Когато се стигна до писмено поставяне на мнението, тази книга ми беше малко трудничка, защото симпатиите ми към нея ту хвръкваха нагоре, ту падаха.

Книгата започва бавничко, с един почти несвързан с останалото приказно-митологичен пролог, който те оставя да се чудиш как точно ще се впише в останалото повествование. По принцип нямам нищо против бавните начала. Не съм им голям фен, но вече съм си научила урока, че ако се изтърпят скучните глави, после може да ме чака истински съкровище. Горе-долу такъв беше и случая тук. Книгата малко ме отегчи в първите си сто страници, въпреки че стилът на автора беше красив и описателен, много реалистичен и наистина виждаш пред очите си нещата, за които четеш. Главно това ми помогна да преглътна тези страницки сравнително лесно. След това нещата рязко се промениха след епизода с инцидента в бара. Интересът ми се възроди отново, хвръкна нагоре и си остана там до края на книгата.

Героите ми станаха много милички – особено четиримата, които си кръстих Екипажа на „Блудния“ - Маркъс, Ейдън, Моли и Ибрахим. Чак аз самата се учудих колко много се разстроих от някои от нещата, които ги сполетяха.

Другите големи тлъсти плюсчета, с които търпението ми бе възнаградено, бяха умело преплитащите се сюжетни линии, и най-вече любовната между Ейдън и Моли – беше толкова искрена, и ненатрапчива, и невинна, и силна. Освен това – смях. В умерени количества, но затова пък качествен и добре разпределен хумор из диалозите и героите :) Но май любимото ми нещо беше как в крайна сметка книгата ти дава възможност да избереш – дали има някаква магия и чудеса зад всичко, което се случва или не. С умело вплетените легенди и мистерията около лодката, читателят през цялото време е на ръба.

Иии все пак, да си призная, някои неща не ми се понравиха, освен бавното начало ( ако беше само то, нямаше да дръпна оценката надолу)

-това е книга за плаване. И това е супер! Но ако имаше тук-таме някоя бележчица под линия и обяснение, нямаше да се оплаквам. Познанията ми стигат горе-долу до „морска миля“ и толкоз. Незнанието на някои подобни детайли не попречи изобщо на цялостната история, но беше достадно.

-Ватиканът. Просто с толкова много а ла „Шифърът на Леонардо“ произведения напоследък, подобен детайл ме накара да врътна очи към тавана. За щастие, това не стана нещо от голяма важност и главен елевент в сюжета, но преспокойно нещата можеха да си останат на ниво на битката между корабите. Защото легендите около кораба наистина бяха много интересни – за евентуалното наличие на дърво от кръста на един от разбойниците, умрели заедно с Христос (но не се знае кой – покаялият се или не). Да бяха задълбали малко повече натам, и с историите за принцовете от миналото, щях да съм по-хепи.

-смъртта на един от главните герои. Добре де, признавам си че страдам от „хепи ендинг“ синдром. А и както казах, чак аз се учудих защо ми стана толкова тъжно. А като поутрепаха още един герой – направо си беше гавра! За щастие, той се „завърна от мъртвите“, така че прощавам.

И накратко – наистина красиво написана история. Има любовна линия, но не е чисто любовен роман. Говори за вяра, и надежда, и как да откриеш себе си и място, където да се чувстваш у дома, но по възможно най-ненатрапчивия и хубав начин, и със сигурност не е в категорията „Как да промениш живота си – в 9000 лесни стъпки“. Имаше мистерия, и екшън, и приключение, и си беше удоволствие да я прочета. Дори и нещата, които изтъкнах като недостатъци, подлежат на тълкуване – сигурно доста хора дори не ги намират като такива и ще изпитат още по-голямо удовлетворение от книгата.

П.П. Ня, така преведено заглавието звучи тромаво. Знам, знам.

~~~~
Title : The Prodigal
Author: Michael Hurley
review copy from Inkspand

Pre-read thoughts:

Maybe it was the cover. But when I picked the book, I was expecting something like Nicholas Sparks. Which is weird, since I've never even read a novel written by him.

The story:

In ne moment Aiden is a prosperous, even if slightly bored of life lawyer. And in the other he is jobless, with no license to practise, no home and no money. His only option is to accept going to love and work on a small island. It turns, Ocracoke is full of renegades – starting from Father Marcus, sent here for being inconvinient for some people in the Church, Ibrahim, who runs from the law, the small Molly who tries to prove herself and the mysterious Sara. The fates of all those people will come together thanks to an old... boat. The Prodigal harbours even more secrets than any of them.

After-read thoughts:

This book was a bit hard to review for me, because I kept having ups and downs in my opinon.

The books goes with a slow start after revieling something like a little tale before the first chapters, leaving you to wonder how this will fit in the rest of the story.

I don't mind slow starts. Not that I am a fan of them, but I know well enough that a real gem of a story can be hidden later in the pages. This was the case here. The book slightly bored me for the first about 100 pages, even of the authors style was beautiful, realistic and like painting a picture. It all made it a nice read and helped me going. Things changed suddenly after the episode with the bar fight, when my interest to the story was reborn once again and didn't leave me till the last page.

My heart grow warm to many of the characters, and especially to what I started to call the Crew - the four ones on the board of the Prodigal. Aidan, Molly, Marcus, Ibrahim - I loved them all and I felt for them through every page.

I loved how the different storylines enterwined, I enjoyed the blooming love between Aidan and Molly, the humour is some of the dialogs and the characters of almost everyone. But what I loved the most was that the book gives you the chance to choose - if there was a magic and miracles behind all that happens or not. I love sotrylines that go on the edge like this. Also, the use of the legends and tales was great and captivating. The mystery surrounding the boat was beautiful and well developped.

However, there were at the same time many things that annoyed me, apart from the slow beginning (if it wasn't only for it, I wouldn't drop the rating)

-this is a book about sailing, and it is great! But I felt the need of some underline notes. I know some total basics like a nautical mile, but other terms left me wondering. It wasn't a problem to grasp the whole of the story, but still annoying. I think I wouldn't be the only reader who'd feel like this. I know many people don't like sidenotes, but they are easy to skip, and yet very useful if you decide to go through them after all.

-the Vatican. It is just with sooo many books in the later years that go with a Da-Vinci-code like conspiracies, that when this came up in the book, I started eye rolling. Thankfully, it didn't become a main part of the story lines, but it could have been left on the level of the "battle of the ships", without adding an extra spice. Because, as I said, I loved the use of the legends! I was even hoping for more of it.

-the death of one of the characters. It just saddned me so, and I rate books on how I feel.I felt a bit better after the "return from death" of another character, but even so.

To wrap it all in the end - it is a beautiful story. It has love subplots, but is not a romance novel. It talks about faith and finding yourself and finding a home and place to go back to, but is not a book of the type "Change your life (in 9000 easy steps)" - that I hate by the way. It has real adventure and great mystery and I can say I enjoyed it a lot. If you don't mind the points listed above and don't see them like flaws, you'd like the book even more than me.