[book review] Дяволче/Minx

Заглавие: „Дяволче“

Автор: Джулия Куин

Поредица: Блайдън #3

Превод: Димитрия Петрова

Предпрочитно:

С доста голямо нетърпение очаквах третото и последно томче от поредицата Блайдън. От една страна авторката ме беше спечелила с леко абсурдните на места обрати и сцени и романтичните сравнения на уши с кайсии. Освен това, последната книга беше отредена на Дънфорд, персонаж, който привлече вниманието ми от началото.

Малко корични мисли. Много, много се надявах корицата на последната книга да е жълта (а сега, след като я проетох, даже има основания да е жълта, предвид многобройните споменавания на жълтата Хенрина рокля). Моята презумпция иначе беше, че тогава цялата трилогия ще е като букетче теменужки. Иначе и настоящата корица си е добре. На пръв поглед може да ви се стори нежничка в тези сини нюанси, но моля, забележете здравата хватка на дамата, обещаваща епилация. FTW.

Историята:

От Блайдънските герои, Дънфорд е последният, ненадянал още хомота на брачното щастие, и той има твърдото намерение това да си остане така, още повече, че се е обзаложил с най-добрата си приятелка Бел. Прът в колелата обаче се оказва неочакваното наследство, което получава под формата на отдалечено Корнуолско имение и пленителна, па макар и понякога ухаеща на прасенце, повереница. Хенриета, по-известна като Хенри, с дори прекален ентусиазъм се спуска да покаже на Дънфорд прелестите на селския живот и дивата природа, с идеята той бързо да си стегне багажа за Лондон. Дънфорд отвръща на усилията и с намерението да се докаже като добър опекун и да я превърне в истинска млада дама за предстоящия сезон. Но колко ли време ще им отнеме да осъзнаят, че нито Хенри иска Дънфорд да се махне, нито той – да я види сгодена за някой друг?

Следпрочитно:

Както бе споменато предпрочитно, имах големи очаквания за тази книга и с бях подготвила за един грандиозен финал на трилогията. Още от анотацията ми хареса идеята за малката дивачка, която иска да бие шута на Дън. Даже се бях нагласила за нещо а ла „Укротяване на опърничавата“ (което със сигурност е най- любимото ми Шекспирово нещо).

Но в това отношение останах разочарована. Не получих своята Беатриче.

Хенри наистина е сладка героиня, особено със своята неориентираност, но образът и някак ми напомни на този на Ема от първата книга. Като добавим факта, че и Дънфорд е подобен на Алекс типаж - „женкар“ и някои леки сюжетни елементи, наистина поне за мен приликата си е налице.

Много се надявах Хенри да удържи фронта по дълго и да разчупи модела, но за мое съжаление и тя хлътна по Дън още от самото начало, и се почнаха прехласванията и точенето на лиги – макар че в нейна защита, девойчето не си даваше много-много сметка.

От друга страна пък имаме Руфъс (заек) и господин Свинкъс (прасе) и онази лека весела абсурдност. Имаше доста весели и мили моменти из цялата книга. Лично на мен в историческите романси голяма слабост са ми роклените моменти, и тук се облажих. Надиграването в началото също бе сред най-силните елементи в сюжета, и специално с хигиеничната заплаха.

След преместването на действието в Лондон, интересът ми не спадна, но и не дръпна нагоре. Общо взето през цялата книга се поддържаше едно постоянно ниво, което те подтиква да продължаваш нататък, но без да предизвиква някакви емоционални изблици. Просто леко, приятно книжле, с което да си починеш. В това отношение е идеално. Честно казано, ако не разглеждах книгата като част от трилогията и не я сравнявах, сигурно щях да ѝ дам по-висока оценка. „Дяволче“ за мен се оказа еднакво интересна с „Великолепно“, а фаворитът ми си остава „Среднощен танц“. Между другото, оказва се, че моето мнение май е обратно противоположно на това на повечето хора, ама нейсе.

Така че – три звездички : хареса ми.

 

Title: Minx

Author: Julia Quinn

Series:Splendid #3

Pre-read thoughts:

I hardly waited for the third and final volume of this series to get translated. The author had already won me over with her light style and sometimes slightly absurd scenes. Besides, the third book was suppose to be about Dunford, a character that captured my attention from the beginning.

Some cover thoughts. I really hoped for the cover to be yellow (and now after reading the book, I think it should have been yellow indeed, given the numerous times they mentioned the yellow dress). Anyway, my idea was that if it was yellow, then along with the other two books with their purple and green covers, the whole series would look just like a bouquet of pansies. However, the current cover is not bad either – and please notice the lady's grab. Oh, boy, if she is to pull, that would hurt.

The story:

Dunford is the last from the group of friends that hasn't merried yet – and he thinks this is just fine. Getting merried is the last thing on his list, not to mention that he would have to pay Belle if he admits falling in love. But his plans got turned upside down when he inherits a title, an estate... and a ward to go along. Young Henry plans to show the new owner exactly hoe hard rural life can be, and force him to run away back in London. And Dunford, he wants to turn this wallflower into a young and respectfull lady for the next season. How long it will take for them both to realize, that Henry doesn't want Dunford gone, and he doesn't want her to change – and definitely not to marry someone else.

After read thoughts:

As said, I had my hopes high for this book and was waiting for the grand finale. The short resume was promising too. In my mind the image of Henry was a bit like Beatrice from Much Ado About Nothing. Mmm, but alas, I didn't get my Beatrice.

Now Henry was a cute and lovely character. I was just hoping for something different, something we haven't seen in the rest of the books in the series, and in some places she really reminded me of Ema. This, and the fact tha Dunford is, just like Alex, the “rake” type of character, combined with some minor details of the story, made all a bit too much like Splendid.

I wanted for Henry not to fall for Dunford's good looks from first sight, but she did just that. Her innocent and unacquainted approach was what made things more bearable, so she managed not to annoy me, but not to win me over either.

On other hand, here we had rabbits and pigs. In a romance novel, rabbits and pigs always give extra points. The game in the beginning between the two gave me some serious laughs, and as a wholem there were many cute and funny moments in the whole book. I'd say this first one third was the best form the whole book.

The whole cook kept my interest in a constant level. I never lost it, but there weren't any high picks either. From the beginning till the end, it was a nice, light novel; a pleasant and refreshing read, just something you would grab to have some rest. Just perfect for this. To be honest, if Minx wasn't a part of a series, and a final part too, and if I was able to avoid comparing it to the rest of the books, I would give it a higher rating. For now, I like Minx and Splendid just the same, and Dancing in midnight is my favourite. In short, 3 stars from me – I liked it.