[book review] Душа/Anima
Поредица: Sanguis, Anima, Luna Plena
Автор: Александрина Железова
Предпрочитно:
След
като преди няколко месеца прочетох
„Кръв“, първоначално бях решила да се
съсредоточа върху други книги и да не
продължавам с тази поредица. Забелязах
обаче „Душа“ в библиотеката и си рекох
– айде сега, защо пък не? По принцип не
обичам да оставям недовършени работи.
Първо
малко корични впечатления (които, както
и цялостните, са малко объркани). Първата определено беше по-хубава.От една
страна, наистина оценявам това, че
кориците има връзка с написаното между
тях и са направени с мисъл. От друга
обаче... да речем, че корицата на „Душа“
би могла да носи заглавието „Да изпълзиш
от чаршафите: Първи срещи с будилника“
(ако някога напиша мемоари, ще се казват
така). Единодушното мнение на съвета,
събрал се на заседание на по тортичка
в „Неделята“ след посещението ми в
библиотеката бе, че продажбите на „Душа“
биха скочили неимоверно, ако на щандовете
в книжарниците книгата бива поставяна
със задната корица нагоре, където е
снимката на авторката (тук е даже
по-хубава снимката, отколкото на първата
книга).
Историята:
Душата
на Дара е откъсната от плътта ѝ и младата
жена е принудена безропотно да гледа
как тялото ѝ бива обсебено от незнаен демон. Тайнственият ѝ любим Евиан се
пробужда от продължилата години кома,
като този път носи спомените си със себе
си. Не по-малко мистериозният Кристиян,
демонът от клиниката, също е тук, със
собствени планове за Дара. И двамата ще
ѝ поднесат жестоки истини за нея самата
и за света, в който живее. За капак на
всичко приятелите на Дара са в опасност,
сестра ѝ е отвлечена, а двете същности
в душата на майка ѝ са насилствено
разделени. От двете страни на воала
между различни измерения, ангели и
демони трябва да координират усилията
си, водени от една цел – да върнат душата
на Дара обратно в тялото ѝ – и то преди
да е дошъл крайния срок.
Следпрочитно:
Наистина
приятна изненада! Особено имайки предвид
известните предразсъдъци, с които
пристъпих към книгата. В края на първия
том се чудех повече дали не би било добре
Дара да инвестира в кранче към бедрената
си артерия, отколкото за съдбата ѝ. Още
от началото на книгата обаче тук
действието ме въвлече. Колкото „Кръв“
ми беше бавна и протяжна, толкова „Душа“
е стремглава и препълнена със събития
– чак първата книга в един момент
изглежда само като прелюдия към случващото
се тук, и на човек му се приисква нещата
да бяха малко по-уравновесени. Това
предполагам се дължи донякъде и на
разликата в обема -“Кръв“ е с около 60
страници по-дълга.
Почти
във всяка глава има разкрития, от повечето
от които останах наистина доволна.
Абсолютно всички герои, представени в
първата книга, взимат участие тук, и то
дейно – а освен тях и още няколко
новопоявили се в това томче. Пътищата
им се преплитат непрекъснато, решенията,
които взимат, променят съдбите им. Вече
наистина това са герои, които представляват
интерес, герои, заради които си струва да четеш
по-нататък.
За мое съжаление се
потвърди, че това не е стилът, при който
изпитвам удоволствие, докато чета - макар че от моята гледна точка имаше подобрение.. Имаше
някои моменти, които наистина ми харесаха
– диалозите ми допаднаха повече, отколкото тези в първата книга;имаше намеци за хумор(който болезнено ми липсваше) сравнението
за измеренията с топ листи беше добро
и уместно, а някои епизоди - особено с
Крис – ми станаха любими. На първо място
– епизодът с кафето (ооой, добро демонче,
мило демонче, носи кафееее ^____^
), после
– надразнен Крис издевателства над
мотора и размахва чорап пред лицето на
Сам. За протокола – поне засега той не
ми е от любимите герои, но моментите с
него определено бяха най-добри. Плюс пилето (на) жар.
Разкритието за миналото на Лилит също
беше интересно (особено това за зестрата
ми хареса), но фактът, че буквално беше
повторено два пъти дума по дума на
различни места в книгата уби удоволствието.
Пък и постоянните вметки в скоби по-скоро
ме подразниха, а структурираните по
този начин моменти:
„Отчаяние.
Отчаяние.
Отчаяние“
или
„ЗЛОБА!
ЯД!
ЯРОСТ!
Но мълчеше...
...и стискаше зъби.“
Но дори и по този параграф „Душа“
надмина предшественичката си.
В края на книгата всички карти са свалени,
тайните са разкрити; всички играчи са
ясни, но последните ходове още не са
разиграни. Някои неща си останаха
недоизказани, макар че имаше хинтчета
за тях. (оуу, да не би Еви да е хванал
еднопосочен надолу? Честно, ако бях
ангел и имах колега на име Евиан, нямаше
да спра с подмятанията какъв се пада на
Ева).
А аз пък в крайна сметка преминах от
отбора на хората, които не щат да се
занимават повече с тази поредица към
този на любопитните да разберат какво
става по-нататък, не ме срам да си призная. Надявам се положителната
(поне от моя гледна точка) градация да
продължи и третият том да не ме разочарова,
защото към него ще пристъпя с високи
очаквания.
„Душа“
има от мен оценка ~ 3.60 , но с чиста съвест
закръглям на 4 от 5 звездички. Своята роля изиграха елементът изненада, както и това, че все пак "Кръв" я лиших от няколко стотни.
Извод: давайте книжки на библиотеките, вижте как ми промениха мнението XD
П.П. - защото и ревюто на първата книга
имаше. Доста показателен за интереса,
който предизвикаха у мен първата и
втората книга е фактът, че чак по средата
на „Душа“ забелязах, че името на майката
на Дара е Аблена. АБЛена. Толкова страници
мозъкът ми автоматично го бе приемал
като Албена. Не мога да кажа, че това ме
направи особено хепи – ами че то звучи
като аблация. Гиу.
Title: Anima (Soul)
Series: Sanguis, Anima, Luna PlenaAuthor: Aleksandrina Zhelezova
Pre-read thoughts:
After reading the first book few months ago, I decided it was just not worth it going on with this series. But last week I spotted the second one in the library and ended up taking it with me.
Now, some cover thoughts (they are pretty messed up, kind of like my whole opinion for the books). The first one I def liked better. I appreciate the fact that the covers are actually realted to the content of the book and the main heroine, and go well together. But this one here could as well be the cover of "My alarm clock and I: a difficult relationship" (if I ever write I autobiography, that would be the title.) Anyway, the council that gathered for a piece of cake and some coffee after my visit to the librabry, unanimously voted that the book would have higher slaes if left with the back cover on the top. I was too lazy to make an actual photo of the backcover, but it is featuring the above picture of the author.
Story:
Dara's soul is torn from her body and she can do nothing while watching a demon posses it. Her mysterious lover Evian awakes and now has his memories back. And Chris, the demon from the asylum, has his own plans for Dara. Both men are bringing her world down, uncovering secrets that will change her forever. On top of everything, her friends are still in danger, her sister is kidnapped, her mother's soul is divided in two and is withering. On the two sides of the thin veil between dimensions, demons, angels and humans must cooperate in order to bring Dara's sould back to her body - and before her time's up.
After0read thoughts:
Now, that was a pleasent surpise! I admit, my hopes weren't very high. In the end of the last book I was mosltly annoyed that Dara was stabbed in the leg - again - rather than worried about her. But this book pick ups from where Sanguis left, and even with its shortcomings, didn't bore me. As the first one was slow and tedious, as much Anima is fast-paced and full of action. To the point where Sanguis seems like nothing more but a boring prologue, and I really wished the two books were more equal. I guess the amount of pages mattered too - Anima is about 60 pages shorter.
In almost every chapter something happens, there is a discovery or some kind of twist. All of the characters presented in the first book take part, along with a few new comings. Their paths interwine, and these are finally characters that interest you and push you to read further.
Unfortunately, the style is still not what I would enjoy most, but still I liked it better than in the first book. The dialogs especiallymq, and there were hints of humour - something I painfully missed. I liked the comparison of the dimensions like paper, and I even had fav moments - first with Chris and the coffee (aww cute demon, nice demon, fetching intradimensional coffee!) and then again him raging over the bike and shoving a sock in Sam's face.
The moment with Lilth's past was nice too, but the fact that it was repeated almost mot-a-mot twice kind of ruined it. Besides, the constant explanations in parantheses annoyed me, and the moments like
"Despair.
Despair.
Despair."
made me roll my eyes rather feel the emothional depth of the situation. Besides, I think there is a limit of how much "pure soul", "tender skin" and "porcelain skin" one can take.
But even so, Anima was far better.
In the end of the book all cards are down, but the final moves are yet to be made. I think most of the secrets are out too, if we count some hints ( aww, is Evian having a one way ticket down? Seriously, if I was an angel and had a collegue named Evian, be sure I'd poke him daily about why is he named after Eve).
Anyway, I am now, maybe not in the fan club, but at least in the team that will wait for the final third book. I hope it will keep getting better! So Anima's actual rating is about 3.60, but I round it to 4 out of 5. I think it deserves it, the element of surprise payed well, and I felt a bit guilty for rounding down the rating of Sanguis
P.P. - just because the first review had one too. I think one fact shows well the difference in interest that the first and the second book provoked. Only in the middle of Anima I noticed that Dara's mother was named Ablena. ABLena. All the time my brain was switching it to Albena. I can't say I am happy about this discovery - it sounds like ablation. Blah
Challenges/Предизвикателства
.Outdo yourself - my progress
Women challenge - my progress
Коментари
Публикуване на коментар