About Me

Моята снимка
Здравейте! Аз съм Нина - или Топчо :) Добре дошли на моите странички, където плямпам основно за книжки и разни сръчности.

Follow by Email

Последователи

Етикети

събота, 26 октомври 2013 г.

[book review] Guardians at the gate/Пазачи на портата


Заглавие:"Пазачи на портата"
Автор: Рей Даколиас
е-копие от Inkspand

Предпрочитно:
Когато бях малка, книгата на Роалд Дал „Матилда“ и филмът по нея бяха сред любимите ми. Гледала съм го сигурно десетки пъти. Когато прочетох анотацията на тази книга тук, която разказва за – почти буквално – окупацията на едно училище от директорката, образът ѝ се сля в съзнанието ми с този на страховитата госпожица Трънчбъл; и така започнах да чета с идеята че ми предстои една „Матилда“ за вързрастни и от учителската перспектива.


Историята:
Маргарет Карбънкъл е свръхамбициозната нова директорка, която вижда себе си като кралица, и почти като богиня на новото си училище. Нейната единствена цел е да поддържа имиджа на училището чрез високи резултати от годишните оценъчни тестове – дори и това да значи да премахне от програмата всеки предмет, който не се включва в тях и децата да минат на строга диета от граматика и алгебра. Опиянена от чувството за сила, което позицията ѝ дава, тя не се свени да наложи абсурдно строги правила на учители и ученици и с наслада наблюдава как „поданниците“ ѝ са обзети от страх и отчаяние, докато накрая сами не се отказват от мечтите и достойнството си. Само една малка група учители ще се осмелят да възстанат срещу нея – но дали ще постигнат нещо?


Следпрочитно:
Книгата засяга доста наболели въпроси, разглеждайки отблизо образователната система на САЩ. Оказва се, че проблемите им са си доста универсални и ситуациите могат да се пренесат не само в други страни, но и в различни други професии и отрасли, които са започнали като едно, а с времето им е наложено да се превърнат повече и повече в бизнес. Сблъсъкът между администрацията и служителите, коренно различните им очаквания и подходи, тезата за „клиентът винаги е прав“ - а когато бизнесът е училището, а клиентът е ученикът – къде е правото; доколко са еднакви всички деца, та да очакваме еднакви резултати от тях – книжката задълбава доста по тези въпроси.
Заглавието ми беше доста любопитно, тъй като в началото нямаше голям смисъл, но още в първите глави се разкри, че това е сравнение с пазачите пред вратите на трудов лагер, като каквато се изживява директорката Карбънкъл. Сравнението си е доста силно, и още от това си личи голямата доза емоция, която авторът е оставил върху книгата. Нямам идея дали е бил някога в подобна на описаните ситуации, но някои места наистина сякаш говореше директно чрез героите си – особено в отвореното писмо на Джеймс. Емоцията в книгата е една от силните ѝ страни и наистина човек съпреживява и съчувства на младите учители, разкъсвани между желанието си да работят с децата и страха да не изгубят работата си. Същевременно обаче на места звучи малко едностранчиво, и е гарнирано с доста ирония, границеща със сарказъм.
Обикновено съм голям фен на дългите изречения – дайте ми фрази по половин абзац – ще ги изпапкам без да ми мигне окото. Но тук и на мен ми приседнаха малко, защото почти всички изречения бяха по половин-един абзац. Така или иначе, като цяло беше бързо и приятно четене-заради-самото-четене.
И така – обобщение досега – стилът и темата на книгата определено ми допаднаха, но начинът, по който историята се разви в крайна сметка определено не ми беше по вкуса.
В началото на книгата са представени героите, училището, проблемите, и всичко започва да се развива по един абсолютно нормален начин, ден по ден, и нищо не подсказва, че изведнъж в последната част на книгата ще се изсипят тумба герои от приказките да оправят нещата. Тази промяна ми беше твърде рязка и не на място.
По-голямата част от историята беше „нормалната“, където проследявахме тихата война – или Играта – между Маргарет и учителите, и определено по-добрата част. Наистина те те печелят за каузата – особено Джеймс – и с нетърпение очаквах да видя как ще се развие планът им да разкрият на света незаконните практики на директорката. Историята обаче ги остави на етапа, в който бяха решили да се покрият и поне временно да се правят, че изпълняват всичките ѝ заръки. Наистина исках целият план да се развие докрай, както и много от героите, които бяха представени, но сякаш не напълно – като Джой и Селест – да вземат повечко участие. Даже би било интересно да узнаем повече за сина на Маргарет и връзката между тях.
И точно в този момент, когато е всичко е скрито-покрито, дошла е Коледната ваканция, поне аз очаквам след нея да настъпи големият сблъсък и да се разреши всичко – историята се завърта - не на 180 градуса, а по-скоро на 560, след което поема право нагоре. Дори и аз не мога да реша какво е мнението ми за това. От една страна, трябва да си призная, че ми беше интересно да прочета преразказаните приказки с Маргарет в главаната роля, където тя се опитваше да изкупи вината си. Обичам приказки! Но наистина тук не им беше мястото. Сякаш началото и края на историята бяха от две съвсем различни книги. Пък и така посланието е доста смесено – в крайна сметка учителите не постигат никакъв резултат от своите действия, а да се надяваш на помощ от Хензел и Гретел при проблеми с шефа е малко нереално. Определено щеше да ми хареса повече, ако:
  1. Цялата история беше без нищо свръхестествено. Учители, ученици и родители успяват да отхвърлят тиранията на Маргарет. Това би бил предпочитаният от мен вариант, още повече че сякаш натам се бе запътило всичко.
  2. Да се запази фантастичната развръзка, но по някакъв начин да се подскаже присъствието на свръхестествени сили, за да не бъде сюжетната смяна толкова рязка. Сега има само една кратка среща на Маргарет със сирачетата, които по-късно се представят като Хензел и Гретел. Ако дори само последната обобщаваща глава за приказките беше в началото, щеше да омекоти нещата.
  3. 1 + 2 По някакъв начин усилията на учителите и свръхестественото да се преплетат (дори и без учителите да узнават за това) и отново да се стигне до заветния хепи ендинг.


В крайна сметка, тематиката и емоционалния заряд на книгата ме спечелиха, но ходът на историята не. До последните глави оценката ми беше твърдо четири звездички, което ще рече „Наистина ми хареса“, но до края падна на 3.50. 

~~~
Title: Guardians at the gate
Author: Ray Dacolias
e-book for review from Inkspand

Pre-read thoughts:
 When I was a kid, Matilda by Roald Dahl was one of my favourites. When I read the description of this book, my first thought was about the terrifying Miss Trunchbull and with this idea in mind I started the book. 

The story:
 Margaret Carbuncl is the monstrous new school principal, who sees herself like a queen and almost like a goddess who rules with fear her teachers. Obsessed with power and the idea of keeping the image of the school at its best, she is imposing strict rules over students and teachers. Along the way she ruins lifes, drives people desperate, forcing them to give up on their dreams and dignity - and taking a great pleasure of it. So what would the small resistance group in the school do?

After-read thoughts:
What I liked most in this book is that questions some pretty important subjects - that maybe many people would rather not delve into. While I am not an USA citizen, I read about the school system with great interest, and I can vouch that there are similar problems everywhere - not only in different countries in the world, but also in various areas that turn more and more into business; the clash with administration and etc.
The choice of the title has a very strong impact on me comparing Mrs Carbuncle and her alies to guardiand at prison's gate.
I don't know if the author has personally been in a position similar to the characters, but the tone of the book was very emotional. In some places, especially in James' letter, I had the feeling it was the author speaking. The book has a lot of irony, bordering sometimes to sarcasm and can sound a bit harsh.
I am usually a big fan of long sentences, but I know this can put many people off. And here the majority of the phrases were a bit too long even for me. But overall I enjoyed the style of the author, for me it was fast read.
So I vote up for the theme/genre of the book and the style, but I had an issue with the way the story goes and it really threw me in confusion.
The book starts presenting the characters, the school, the problems and their development in a completely normal, slice-of-life kind of way, and the suddenly in the last part of the book we have fairy tale characters and divine powers fixing things up. The change was very sudden for me, and this was the deus ex machina ending I really don't enjoy.
In most of the book we follow the silent battle - or the Game, as it is reffered to, between Margaret and the Teachers. It was my favourite part. I felt for them and especially liked James, so I was impatiently waiting to see what will come from their plan, but the story left them at the point of hiding. I really wanted to see more - especially of Joy and maybe Celeste, but actually all of the teachers - to see the results of their resistance. I thought it would be interesting even to know more of Margaret's son and his relationship with his mother.
And then, in the last part of the book, it all had a weird turn. I can't set my mind about this. At one hand, I have to admit I enjoyed the retelling of the fairy tales with Margaret in them. But it all came just out of nowhere and considering the way the story was going, it left me rather unsatisfied. The first and the last part were separated, it was like they were from two very different reads. And like this, the message of the story is very mixed. I think I would love more if
1) The story progressed without any supernatural elements - following the actions of the teachers that, maybe with the help of the kids (just like Joy was doing) succeed to overthrow Margaret, showing her real face to the world.
or 2) Keeping the fairy tale and divine conclusion, but giving more hints of the presence of the supernatural along the way. Right now, the only hint the reader had was the brief meeting of Margaret with the orphans. I think this would make the transition more smooth and acceptable. If only the last chapter was instead in the beginning, I would have been more prepared of the fairy tale twist ahead.
or 3) Combining 1 and 2 - where the teachers' efforts entwine with the supernatural justice.
I liked the genre and the emotion in the book, but the story turn left me unsatisfied. From a firm 4 stars(which is I really liked it) in the middle of the story, by the end it was more like 3.50.

Challenges/Предизвикателства
 Paranormal reading - my progress 
 Let me count the ways - my progress
 Monthly mix up mania - my progress 
 A to Z - my progress
 .Book Bingo - my progress
 Telling tales - my progress
 Witches and witchcraft reading challenge - my progress
 New Authors- my progress 
 Outdo yourself - my progress
 .Free reads - my progress
 Quick fix challenge- my progress

Няма коментари:

Публикуване на коментар