About Me

Моята снимка
Здравейте! Аз съм Нина - или Топчо :) Добре дошли на моите странички, където плямпам основно за книжки и разни сръчности.

Follow by Email

Последователи

Етикети

неделя, 13 октомври 2013 г.

[book review] Кръв/Sanguis

Заглавие:"Кръв"
Поредица: Sanguis, Anima, Luna Plena
Автор: Александрина Железова
 
Предпрочитно:
Купих тази книга миналата година, затвърждавайки решението си да чета повече от български автори. Освен това беше част от доста изгоден и приятно тежък (под това разбирайте, че след 10 метра ръцете ви са виснали до тротоара и чувате как междупрешленните ви дискове пищят нещастно, но продължавате да мъкнете, защото са книги) комплект от свръхестествени сапунчета. Освен това името на поредицата привлече вниманието ми, та може да се каже, че се прибрах доволна и с болки в раменете.

Историята:
Години наред Дара получава плашещо истински съновидения. Измъчвана от тях и от тайнствените си сили, които не ѝ позволяват да се сближи с никого, тя крие всичко в себе си. Но нещата излизат извън контрол, когато кошмарите ѝ се пренасят непосредствено в нейния живот, бидейки едновременно предупреждение и заплаха. Дара копнее единствено да предпази приятелите си и семейството си, но за да го стори, ще трябва да разкрие тайни от миналото си, скрити в собствената ѝ кръв.

Следпрочитно:
Наричат тази книга „българският отговор на „Здрач“ и „Дневниците на вампира“ . Подобни сравнения наистина мразя, но ако бях обърнала внимание по-рано, сигурно нямаше да пристъпя със същите очаквания, тъй като не съм фен на „Дневниците“ в книжна форма и на „Здрач“ под никоя форма. Въпреки че „Кръв“ като история няма нищо общо с нито едно от двете гореспоменати произведения, наистина ми напомни на тях. Най-вече като стил на писане – макар че не мога да посоча какво точно в стила на писане, но при всички тези книги той не можа да ме хване. „Кръв“ не е дебела книга, но ми отне доста време да я свърша, като понякога минавах поредната глава повече от упорство, колкото от интерес.

Основната идея на книгата и завръзката са си интересни – за Дара и неконтролируемите ѝ, граничещи с проклятие сили. Същото важи и за намекнатото от пророчеството в самато начало – за отрочето на демон и човек, което ще има власт над живота и смъртта, и ще може да сътворява, както сам Бог. Но някакси събитията, които в хода на повествованието трябваше да развият тези идеи, не можаха да ме заинтригуват – нито инцидентите с приятелите на Дара, нито библиотечните моменти, нито общо взето болничните. Трябва да призная обаче, че нещата малко се промениха в последната около една четвърт от книгата. Появата на майката на Дара и разкритията, които направи тя, ме хванаха неподготвена. Горе-долу от този момент нататък сюжетът на книгата започна да набира скорост и бавно, но сигурно, да става по-интересен. За съжаление обаче, това не беше достатъчно, че да мога с чиста ръка да закръгля финалната си оценка към по-горния знак.

Героите. Някои ми бяха по-интересни, други по-малко, трети пък хич, но никой от тях не можа изцяло да ме спечели за своята кауза и да ме направи съпричастна. Едно почти-изключение беше Фил, но това може да се дължи и на факта, че по-това време бях подвластна на чара и на един друг литературен съдържател на бар (True Blood, anyone?). Но наистина, това беше героят, който ми стана най-симпатичен.

В заключение: „Кръв“ комбинира доста добри идеи с бавно и в известна степен затормозяващо развитие на събитията и стил, който на мен лично не ми е съвсем по сърце. Щеше ми се да дам повече, но реалната оценка за това, доколко ми хареса книгата, си е две звезди.

П.П. Прочетох „Кръв“ някъде през пролетта, а преди няколко часа завърших втората книга от поредицата. Не е особено редно да си пренасям впечатленията от нея върху първата част, но „Душа“ наистина ме изненада изключително приятно. Това, естествено, не може да промени мнението за „Кръв“ (водата под моста си изчете... т.е. изтече), но променя нещо друго – сега без угризения мога да препоръчам тази книга на този, който може да се зареди с достатъчно търпение, че да стигне втората. 

Title: Sanguis (Blood)
Series: Sanguis, Anima, Luna Plena
Author: Aleksandrina Zhelezova

Pre-read thoughts:
I bought this book last year as part of my promise to read more by Bulgarian authors. It was also in a quite cheap and quite heavy pack of used supernatural books, so when I cam home with it I had an aching shoulder but a happy heart

Story:
For years Dara has been suffering from terrifying nightmares. This, and her mysterious powers, that forbid her to get near to anyone - it all leads to a quiet and close life for her. But things are getting out of control when she begins to see in her dreams people of her daily life. The nightmares become something more of a warning - now they turn into danger and Dara can't deny it. In order to save her friends and family she will have to use the powers she recents so and delve into the past to discover secrets, hidden in her own blood.

After-read thoughts:
The back of the book says that this is "the Bulgarian answer to Twilight and The Vampire Diaries". I really hate such comparisons, but if I was to notice this one before reading the book, maybe I would have less expectations. It is true that when it comes to the story, Sanguis has nothing to do with the other two. But it indeed reminded me of them - maybe in the writing style, tho I can't note what exactly in the style. But all of the books couldn't got my attention. Sanguis isn't a big book - about 280 pages, but it took me really long to finish it and often I started the next chapter out of stubborness and not of curiousity.

The basics of the story are actually good. I liked the idea of Dara's powers, almost like a curse. The book also begins with a rather interesting "prophecy" about the child of a demon and a human, that will have powers of life and death and will be able to create new life. But all that happened next, that was supposed to help develop these ideas, failed to capture me. Even moments that were supposed to be dramatic and important, as what happened between Dara and her friends, the accidents in the library and the hospital. I just kept going through the pages.
Actually things got a bit better in the final part of the book. From the moments Dara's mother showed up, and with the things she shared with her daughter, the story started getting more interesting, slowly but surely. Unfortunately, not enough for me to give a higher rating in the end.

The characters. Mmm, some were kind of interesting, others - not at all, but again none made me feel for them. An almost-exception was Phil, but that was maybe because when reading I was still under the power of another imaginary bartender (True Blood anyone?)

To sum things up: Sanguis combines a nice idea that is brought in a slow, almost tedious way and in a style that's not of my favourites. I wanted to give more, but it is two stars from me.

P.S. I read Sanguis some time this spring, and I finished the second, Anima, just few hours ago. I don't think it is right to change my opinion on the first book based on the second, so my rating stays, but now at least can recommend to fans of the genre with enough patience to get to the second instalment.

Challenges/Предизвикателства
Paranormal reading - my progress 
 Books in a series- my progress 
 Let me count the ways - my progress
 Monthly mix up mania - my progress 
 Heavenly challenge - my progress 
 Urban fantasy and paranormal romance- my progress 
 1st in a series - my progress
 A to Z - my progress
 Book Bingo - my progress
 Romance reading challenge - my progress
 New Authors- my progress 
 Outdo yourself - my progress
 Women challenge - my progress 
 Quick fix challenge- my progress 
 TBR mountain challenge - my progress

Няма коментари:

Публикуване на коментар