[book review] "По книгата ще ме познаеш" - Али Бърг, Мишел Калъс




Заглавие: "По книгата ще ме познаеш"

Автор: Али Бърг, Мишел Калъс

Издателство: Софтпрес, Сторител (ел.книга)

Жанр: комедия, романтика

Топчеста оценка: 3звезди

Бележка: четена за читателския клуб на Ели.

Франки е млада книжарка, която се чувства изпаднала в дупка - любовният ѝ живот не върви, а литературното ѝ поприще не е посрещнато радушно от критиците. Един ден с най-добрата си приятелка Кат им хрумва идея - и Франки започва да оставя по автобусите копия на любимите си книги, където оставя бележки на евентуалния читател, запленен от историята, да се свърже с нея. Защото какво би могло да е по-добра препоръка за някого от книжния му вкус?

А вкусът на Франки е несъмнено висок - от класиките на Остин и неслучайно избрания псевдоним, с който подписва съобщенията си - Скарлет О; до модерните гиганти като Харуки Мураками и Джеймс Джойс. Тя очаква идеалният ѝ любим да споделя тези вкусове... но изведнъж в книжарницата влиза Съни - неустоимо готин и твърдо вярващ, че "Дивергенти" и "Здрач" трябва да оберат всички налични литературни награди.


 Мненията за тази книга, които срещам са полярни - хората или много я харесват, или им харесва да я мразят. Аз имах много големи надежди за нея, защото щеше да засегне една много интересна тема - тази за книжния снобизъм, и то под формата на романтична комедия, а всичко е по-хубаво с щипка любов и хумор.  Та, мен "По книгата ще ме познаеш" (може ли между другото да изтъкна, че преводното заглавие ми харесва повече от оригиналното в случая?) не ме възмути супер много или погнуси или някой друга силна дума, която съм чувала по неин адрес; но определено не оправда очакванията ми. Завръзката беше така обещаваща... но всъщност този въпрос остана много недоразвит! Мислех си, че сюжетът на книгата ще бъде нещо подобно: докато Франки осъществява плана си с книжните срещи на сляпо, литературните разговори със Съни бавно пропукват непревземаемата крепост на литературните ѝ вкусове . YA жанрът постепенно си проправя път сред четивата ѝ, а накрая и Съни -  в сърцето ѝ. За мое съжаление обаче отношенията между Франки и Съни почти не засягаха тази пропаст между вкусовете. Всъщност Франки започна да чете тийн литература чак в последните може би двайсетина страници, и то доста по принуда. Нямаше я тази идея за приемане на чуждите вкусове и предпочитания, заради която първоначало исках да прочета книгата.

Първата половина на книгата бе всъщност доста симпатична, макар че както казах, не тръгна в желаната от мен посока.  Беше изпълнена с много забавни и ежедневни моменти, а аз по принцип харесвам, когато има малко slice-of-life действие в книгите, с което да опозная повече героите. Франки ми допадна в много отношения, а Кат може и да ме шашваше най-редовно, но ми хареса динамиката между двете приятелки. В поведението на Кат мога да посоча много простъпки, но тя беше вярна приятелка, която винаги ще е до Франки (освен ако много не ѝ се ходи до тоалетната). Момчетата пък бяха направо нереално идеални - като се почне от въобържения с куки за плетене Клод до Съни, та дори и Себ. Е, като изключим някои от попаденията за срещи на Франки... Но да, първите стотина и повече страници искрено ме забавляваха с басовете за литературни вкусове, кръщенетата на костенурки и странни планове за отмъщение.

Във втората половина на книгата обаче, двете главни героини, Кат и Франки, правят купища погрешни решения. Абсолютно виждам какво поражда гнева на читателите, които влизат в хейт-клуба на "По книгата ще ме познаеш". Това, което донякъде спасява героите е, че те всъщност не са лоши хора. О, да, взимат отвратителни решения, и не ги оправдавам! Дори, освен очевидно ужасните постъпки, като изневярата, ми се иска да обсъдим и някои други простъпки. Например, докато романът напредваше, се чувствах все по-кофти да чета блог-писанията на Франки за несполучилите срещи с литературните ѝ кавалери. Не само заради очевидното - че ходи на срещи вече след като установи сериозна връзка със Съни. А и защото ми стана некомфортно от доста подигравателния ѝ тон на места. Като изключим някои откровено неприятни персонажи като сталкъра; в болшинството си това бяха мъже, които спонтанно и с надежда бяха откликнали на възможността да намерят половинка, с която да делят любовта си към книгите. Как ли би се почувствал Том, ако някой ден разбере, че въпреки всичките си старания в интернет е известен само с лошите си целувки?

Това, което обаче не спаси романа, че той просто не разгърна потенциала си и в това направление - да бъде роман за грешките и заслужената и извоювана прошка. Защото, нека си признаем като читатели - прощавали сме, особено на мъжете - герои, големи пропуски в поведението. Можем да простим и на Франки и Кат. Но събитията на финала се развиха твърде бързо и хаотично за мен, натоварвайки и бездруго омешания сюжет,  а аз исках да видя повече как героите си заслужват щастливия завършек. Да речем, че Франки все пак свърши нещо, но краят на Кат го получихме съвсем втора ръка. Казусът на Кат би имал реално твърде много последствия, за да бъде решен с едно просто "Трябва да избереш какво искаш".  Освен сюжетите на Франки и Кат, тук се наблъскаха още и писателската кариера на Франки (един подсюжет, който всъщност много ме заплени в началото), първата полу-детска полу-истинска любов; проблемът със семейството, което иска да е повече приятел, отколкото родител. Всъщност всяка от тези теми е страхотна, и може да запълни цяла книга, или поне една добре развита второстепенна линия. Но изобщо не ми хареса просто да се хвърлят така в това малко книжле, после да се смотат набързо в името на един щастлив, но необоснован завършек. Може би един епилог след година или повече би смекчил чувствата ми за края, но както бе сега, някак останах с чувството, че всичко това е едно затишие, преди нещата да се срутят.

И та така. "По книгата ще ме познаеш" е книга, която може да харесате или да ви ядоса, в зависимост от настроенията ви. При мен първата част ме забавлява най-искрено, намерих много хубави сюжети, но нито един от тях развит до степен да ми хареса. Да не забравя да спомена и една от основните подробности, които вървят заедно с книгата - списъкът с литература. "По книгата ще ме познаеш" е изпъстрена с цитати и споменавания на заглавия и автори, както на класики, така и на съвременна и популярна литература. Това я превръща в един вид доста забавно предизвикателство и преживяване за всеки запален читател. Списъкът с книги може да намерите на края на изданието и да проверите колко сте чели, а защо не и да се амбицирате да пробвате нещо ново.

Ако обичате такъв тип четива, изобилстващи от множество скрити литературни находки, обърнете внимание и на "Думи в тъмносиньо" на Кат Кроули. Там също има книжарнички, приятелство и любов, а ревю на нея има ето ТУК.

Коментари

Популярни публикации от този блог

Топчест пътеводител за Алеята на книгата

Летен четатон

[challenge] Серийно предизвикателство 2020