[book review]"Нито капка вода" - Минди Макгинис

 Заглавие: "Нито капка вода" / Not a drop to drink
Автор: Минди МакГинис
Издателство: Прозорец
Жанр: дистопия, YA, приключенски
Топчеста оценка: 2 звезди
Бележка: четена за английската среща на читателски клуб Орбита

В близко бъдеще водата е станала оскъден и ценен ресурс, заради който хората биха убили с лека ръка. Шестнайсетгодишната Лин и майка ѝ живеят до малко езерце и го бранят с цената на всичко. След като обаче майка ѝ умира и Лин остава сама, ѝ се налага да преоцени начина, по който гледа на другите хора. Когато в началото на тежка зима тя намира в близката гора бременна жена, петгодишно дете и градско момче, съвсем непривикнало на живот в пустошта, младото момиче трябва да реши дали наистина всеки срещнат е нищо повече от конкурент за водата; дали си струва да помогне и преди всичко - дали иска да прекара остатъка от живота си в изолация.

"Нито капка вода" разглежда едно апокалиптично бъдеще, което е всъщност много по-реално, и затова плашещо, от зомби нашествие например. Въпреки тази обещаваща основа, книгата не ми хареса. Четеше се бързо и лесно на английски, но интересът ми се колебаеше между "скучно ми е" и "едвам се заинтригувах", а от финала останах недоволна.  Това бе от онзи тип разочарование, където виждаш толкова много потенциал, който обаче не се разгръща добре.

Това е по-скоро история за оцеляване и за израстване, отколкото дистопична сага. Докато се придължаше към това, книгата донякъде поддържаше и интереса ми. В първата половина наистина се чувстваше този страх за водата, и имаше най-различни трикове за оцеляване а ла Беър Грилс, които може би наистина работят. По-нататък този елемент сякаш се поразми. И останах доста изненадана, че всъщност героите не се сблъскаха с реална пълна липса на вода, която да ги принуди да минат на строг режим - например ако бяха тръгнали наистина на път или бяха загубили достъп до източника си.
Отношението ми към героите и развитието им също е горе-долу 50-50. Като типажи бяха добри, любимци ми станаха съседът - Стебс, за когото очаквах да развие типажа на лудия фермер с пушката- кремъклийка, но той се оказа много печен; и Илай - младежът, който под натиска на принудата успя да възмъжее за по-малко от година. На други обаче не ми достигна развитие  - Нева особено, майката, беше една фонова сянка, за която докладваха втора ръка.  Детенцето пък, Люси, може и да беше голяма сладурана, но поведението ѝ бе нереалистично идеално, особено когато описваха състоянието на крачетата ѝ. Просто не е възможно петгодишно дете, свикнало на добър, градски начин на живот, да не издаде по някакъв начин, поне физически ако приемем, че не се оплаква, ако стъпалата ѝ тънат в кръв и гной.  Финалът, и вкарването (един вид) на допълнителен герой, няма да го коментирам заради опасност от спойлери, но за мен почти всички решения в последните петдесетина страници бяха просто на принципа "да вкараме драма".

Един много интересен елемент, който за съжаление не получи никакво развитие, бе способността на някои герои за water witching - радиестезията или популярното търсене на подземна вода с пръчки. Това можеше да бъде основа за едно по-голямо, по-интересно приключение, но ни бе съобщено по-скоро информативно, и не влезе в действие.

Като споменах по-горе, че това не е точно дистопична история, исках да изтъкна, че този аспект не бе особено развит. Сюжетът си остава в изключително тесен кръг, и много не се наблегна на това как, защо и кога се е стигнало до тази ситуация. Това много ми липсваше, защото можеше да се превърне в страхотен коз за книгата. Ама защо да се задълбаваме, а? По същата тази причина нямаше и някаква по-солидна сюжетна линия, която да ме заинтригува.

Един от най-големите плюсове, заради който се радвам, че прочетох "Нито капка вода", е че заради нея за първи път отидох на дискусиите на английски към читателския клуб. А и беше утешително, че всъщност всички споделяхме близки оценки и мнение за книгата. Много ми хареса идеята на Софи, ръководителката на дискусията, за алтернативен сюжет на финала, включващ Люси и уменията ѝ да намира вода. Общо взето заключението бе, че трябва да пренапишем книгата :D
"Нито капка вода" има и продължение. Може би в него тези интересни теми ще са по-експлоатирани, но за момента нямам намерение да проверявам. Едно момиче от клуба обаче реши, че ще се жертва за доброто на групата и ще докладва, така че ще видим!

Коментари

Популярни публикации от този блог

Летен четатон

[comic book review] Лабиринт : Коронация

[book review]"Крокодилът Гена и неговите приятели" - Едуард Успенски