[book review] "Киберпънк" на Shadowdance

Заглавие: "Киберпънк"
Автор: колектив / Shadowdance
Издателство: Shadowdance
Жанр: списание, антология, разкази, киберпънк, всякакъв там пънк :D
Топчеста оценка: 4 звезди

Днес ще ви представя не книга, а едно издание, което може да се разглежда отчасти като списание, отчасти като антология, но определено си е един грандиозен труд. Става дума за "Киберпънк" на електронното списание и сайт Шадоуданс. Това наистина впечатляващо книжно тяло излезе преди около половин година и събира в себе си множество статии, обзори и 6 художествени разказа, всичко това в разкошно оформление и илюстрации на наши и чужди художници.

Аз, да си призная, не съм най-големият фен на чистия киберпънк, може би защото стандартно навява твърде тъмни настроения. Но затова пък пара-пънковите жанрове (да не се бърка с ПАРОпънк, преводът на канал Хистъри за стиймпънк, който още не мога да реша дали е гениален или отчайващ), ме привличат открай време. Това е основната причина да си взема списанието; но естествено, обещанието за всичко останало беше добре дошло.

Сега, първо ще ви уплаша вас, като евентуални читатели, защото и аз първо се стреснах, после ще ви поуспокоя. "Киберпънк" е сравнително тежко за четене издание. Тежко не като обем, защото то наистина е изградено като списание - може да го отваряте на която си искате статия и да го зарязвате когато си искате. Кеф ви е художествен текст? Ето ви разказ. Търсите си какво да гледате? Ето няколко селекции, с които да попълните списъка си. Искате да се научите за културно или технологичните новости? Има нещо и за този момент. Но е тежко за четене на места. Честно казано, една от най-нечетивните за мен статии беше първата, "Атлас на киберпънка". Което е малко кофти, защото тя би трябвало да е отправна точка на читателя през изданието. След като я прочетох, всъщност зарязах списанието за няколко седмици, а после нито веднъж не се върнах към нея; въпреки че често се възползвах от съдържанието (което е бтв много готино оформено на вътрешната корица). Утешителното е, че всъщност почти всички останали текстове са по-юзърфрендли, било заради самия си стил, било то защото са компенсирали с бележки под линия.  Всъщност, не съм сигурна, че бих искала стилът на текстовете да падне, по-скоро категорично не бих - защото една от първите мисли, които ми минаха през главата, бе - "Уау! Това Е журналистика! Това митично животно, този еднорог на писмения свят ВСЕ ОЩЕ съществува. Елате да го видите преди да завършат журналистите, които знаят да избират верен от четири отговора, но не и да напишат литературен текст!". Но на места убягваше баланса между здравословния, провокиращ респект и стряскащия респект от типа "Това не е за мен".

Изтъквам това с цел - ако сте се спрели на линеарен подход към списанието и сте стреснали в началото, да не подвивате опашка. Както казах, почти всички статии нататък са доста по-лесносмилаеми.

Например по-напред ви очакват два прекрасни текста за основополагащи автори като Уилям Гибсън и Нийл Стивънсън, които се превърнаха може би в любимите ми от цялото списание. Бяха чудесно представени и балансирани като авторова информация, като значение; като библиография, сюжети и анализ. От тях си набелязах няколко заглавия за купчината, като "Бароковият цикъл" определено ме заинтригува най-много.

Това естествено не бяха единствените неща, които си заделих. Намерих много, което да ми привлече вниманието както сред Предходниците на киберпънка, така и в Жанровата блок-схема на пънковете, но също и просто сред текстовете. Към жанровете ще се върна по-късно, но сега искам да да подчертая как се кефих да откривам неочаквани имена сред различните текстове. Като се почне от споменавания на "Подвижният замък на Хоул" до влиянието на Боуи над Доктора на Капалди. Чувствах се като на лов за великденски яйца. И може би това, най-много от всичко, ми даде чувство за цялост и всеобхватност, представа за проникването на жанра и обвързването му с други, и не на последно място, на ерудираността на авторите.

А сега, за схемата. Няма истинска схема, бтв, но все пак има доста пространствено обяснение на много от различните пънкове. Не съм голям фен на прекалено дребнавата класификация, но тази тук е обезоръжаващо любопитна. Освен понастоящем най-популярният стиймпънк  - на който и аз съм фен, или поне на всичко, което пъхат под широката му егида - ами мейнстрийм съм, съдете ме - има и цяла плетора от толкова фантастични субжанрове. Нямате представа как се изкефих на някои, като например "сандалпънк". Хермес и Хефест сандалпънк ли са? А Лео на Рик Риърдън с неговия кораб-дракон? Той трябва да е модерен санадлпънк! Въпреки малко негативните прогнози, които се прокрадваха, тази статия също се нарежда сред любимите ми. Даде ми доста отговори, или поне насоки, дали дадено заглавие с чисто сърце мога да го етикетирам като пънк; макар че си замълча за някои други. Например, "Емоджи: Филмът" и "Разбивачът Ралф" кибер ли са, пънк ли са? :D (Пишейки това, искрено се надявам феновете на жанра да не знаят къде живея, за да не се изсипе гнева им върху ми :D )

Филмите и сериалите също са широко разгледани, както в няколко колекции, така и чрез фокусирането над няколко ключови за жанра заглавия. Едно от тях е "Блейд рънър", друго - Ghost in a shell. И тук ще си позволя да вметна още нещо, което не винаги е силната страна на "Киберпънк" . Като списание, то има пред себе си една доста трудна задача. То трябва да е насочено хем към конкретна група, обръгнали фенове на жанра, хем и към по-широко изкушения литературно читател, който не е знае нещата в дълбочина. Това си личи малко и в анонса на задната корица. Той ни подсказва, че "ще се припомним заедно любими произведения и творци", няма да се запознаем. А според мен трябва и да запознава, приобщава и вербува. По-горе споменах колко прекрасно балансирани бяха статиите за Гибсън и Стивънсън, те бяха чудесни и в това отношение - независимо дали за теб това са добре познати имена, или за първи път ги чуваш, тези статии имат еднаква, и то висока, стойност. Затова пък текстът за "Блейд Рънър" е един от най-несполучливите в списанието за мен. Ако човек не е предварително запознат с "Блейд Рънър", се губи от раз, въпреки иначе интересните мисли и анализи. Като сравнение, този за "Призрака" е много по-добре - дори и да не си имал никакъв досег с който и да е от филмите, сериалите, или игралната версия със Скарлет Йохансон, за която никой не говори, пак се потапяш в дълбочина в статията и разбираш.

Има различни причини да гледаш "Призрака". Най-добрата е, да не се лъжем, Габриел, втората - да забравиш, че си гледала Акира.

Няма да ви говоря в подробности за всички споменати филми, сериали, игри и музика, за да не стане този пост хептен километричен. Ще спомена, че ми хареса как анимето и изобщо японският принос в жанра бяха плавно разпределени из другите статии, интегрална част навсякъде. Е, Япония присъства в самостоятелна статия, но тя е по друг въпрос.

Между другото, за мен най-въздействащо киберпънк аниме си остава Ай но Кусаби (Ai no kusabi). По очевидни причини, бидейки яой, не го препоръчвам на всеки, но когато навремето четох новелите, останах много впечатлена. За мен това си е категорично киберпънк, без да съм се интересувала какъв етикет му слагат освен червената точка. В Ай но Кусаби се издига градът-държава Танагура над тънещото в мизерия гето; социалното разделение на биоусъвършенстваните Руси (Блондита), тъмнокосите и неспособни да се възпроизвеждат Помияри, и съвсем дехуманизираните Любимци и Мебели; почти лишеното от жени общество, и естествено - изкуственият интелект Юпитер, изповядващ мотото "Само тези, годни да упражняват сила, трябва да я притежават". Историята на уверения и налагащ своето превъзходство елитен Язон Минк и бунтарят-помияр Рики, който той принудително спасява до края си остава някакъв микс от страст, омраза и любов, а финалната сцена в ОВИ-те от 1992, когато насред рушащите се сгради Рики се отказва от своето бягство, връща се при осакатения при спасителната акция Язон и двамата си споделят цигара все още ми е изключително въздействаща. 

Списанието крие в себе си и няколко неочаквани изненади. Не, това не е статията за Дейвид Боуи, защото всички разбрахме за нея предварително :D  Не се оплаквам - беше ми интересно да видя поредното от много му лица, след като познавам най-добре Майор Том, и естествено, Краля на гоблините. Най-голямата изненада беше за мен, че Източноевропейският киберпънк бе получил собствена статия; и докато с Лукяненко се знаем, то Иван Попов бе съвършено непознато име, и отиде веднага в списъка. 

Друга изненада бяха... велосипедите. Ама за тях вече няма да ви разказвам. Не че няма какво, и други статии има, и за разказите има, ама то бива словоблудство.

И така, като обобщение. "Киберпънк" е отроче на къртовски труд, много отдаденост и изключително познаване и вникване в материала. Но и без излишни сантименти към авторите и създателите, това пак е едно чудесно издание. Едно уникално издание. Нямаме много литературни списания на пазара. Не претендирам за широк поглед или да съм толкова навътре в нещата - но какво имаме? Имаме "Съвременник", има "Текстил", който стартира наскоро и които са по принцип много добри издания, но фокусът им е доста различен, няма да се лъжем, че спекулативната и жанрова литература (демек, нещата, които са ми интересни) не са им приоритет. Имаме "Дракус", който е нещо много ценно за почитателите на хорър, трилър и фентъзи жанра, но просто е структуриран по съвсем друг начин. Shadowdance като може би има да утъпче още малко пътя си до публиката, но има потенциала да достигне и да заинтригува толкова много хора.  Мога да препоръчам чистосърдечно "Киберпънк" на всеки, изкушен от фантастиката, в което и да е нейно проявление. Може да не откриете в списанието точно вашето фентъзи или фантастика, но ще намерите много заглавия, които се плъзгат по острието (pun intended), много нови неща, наситени със смисъл, въображение, свят и цвят. И може да го заврете в лицето на всеки, който омаловажава ценността на фантастиката като литература и култура.