[book review] "Един ден през декември" - Джоузи Силвър

Заглавие: "Един ден през декември"
Автор: Джоузи Силвър
Издателство: Ибис
Жанр: съвременен, романтичен
Топчеста оценка: 4 звезди
Бележка: четена за читателски клуб Орбита

Една декемврийска вечер, навръщане от работа Лори вижда от автобуса момче, което никога не е срещала досега. Но когато двамата сключват погледи, нещо припламва и у Лори се заражда убеждението, че именно той е единственият. Но автобусът отпътува преди те двамата да успеят да се срещнат, без да разменят дори и дума. Тя и съквартирантката ѝ Сара прекарват цяла година да го издирват под дърво и камък, докато накрая се оказва, че тайнственото момче от спирката е много по-близо, отколкото Лори се е надявала ... и това ще направи нещата много по-трудно, отколкото някога си е мислила.

Очаквах тази книга да не ми хареса особено, въпреки че обичам любовни романи.  Самата презумпция да се влюбиш от пръв поглед не ми е толкова нереалистична, но в конкретния случай, първо, това никак не отговаряше на темперамента на главната героиня, поне не на това, което бях усетила за нея от анотацията. И второ, да търсиш така цяла година човек заради един безмълвен миг и да твърдиш, че го обичаш, за мен значи, че си влюбена не в него, а в представата, която си изградила за него - което e неправилно, нечестно към човека, към когото са насочени чувствата, и като цяло си е гарант за любовни проблеми. Освен това - тази книга стартира 2008 година. Фейсбук стартира 2004. Нашите родни Ромео и Жулиета от метрото в София се намериха за една седмица, какво толкова се туткаха Лори и Сара? Стратегията им беше изключително непродуктивна.

Началото на книгата оправда като цяло тези ми очаквания. Това, което не очаквах обаче бе този "Един ден през декември" да се разпростре в 10 години, да проследи израстването на тези две прекрасни момичета, Сара и Лори, и приятелството им; да видим  любови, житейски разпади и връщане обратно към живота, сватба и погребение, бягства чак на другия край на света. И да ни преведе през декада от декемврийски дни и Коледи. Мога да кажа, че за сметка на по-нереалистичното си начало, тази книга даде доста достоверен поглед на това колко ужасно сложни и заплетени могат да са човешките съдби и отношения.

След годината си на търсене, Лори се оказва в ужасна ситуация - прекрасното ново гадже на най-добрата ѝ приятелка се оказва именно той, Джак О'Мара, момчето от спирката.  И той също си я спомня, момичето от автобуса, макар и да не смее да си го признае. Това поставя начало на неудобния им танц в опитите да изградят взаимоотношения на приятелство и лоялност, без да наранят хората, които обичат, като понякога цената са техните лични чувства. Като цяло се възхитих на Лори - мисля, че предвид ситуациите, в които попадаше, в повечето случаи успяваше да се държи отговорно и достойно.  Джак... може би не толкова. Но се стараеше и беше истински - видяхме, че винаги може да му се разчита, когато имаш нужда от помощ. Джак буквално е приятелят, на когото може да звъннеш през нощта, когато трябва да заровиш труп... или в случая на Лори - когато имаш нужда от утеха и разбиране при смърт. Видяхме го да пада на ниско и лошо място в живота си, и да се изправи отново на крака - не и без помощта на Лори и Сара. Но във всеки случай, с добрите и лошите си моменти, Джак, както и другите герои бяха много реални в своите объркани съдби и чувства.

За тези десет години на развитие книгата ни срещна с доста от хората в животите на Лори и Сара - семейство и любови, но освен естествено Джак, от мъжките персонажи може би най-голяма роля изигра Оскар, когото в главата си непрекъснато наричам Оливър. Той бе на дългогодишното гадже на Лори и дори неин съпруг.  Мъничко съм сърдита на авторката какво направи с него, защото, честно казано, беше ми симпатичен. Беше ми симпатичен, когато се шегуваше с професията си, когато отказваше да се ядоса, и когато на сватбата нямаше очи за нищо друго, освен за Лори. За момент дори се заиграх с идеята, че авторката ще разчупи стереотипа и ще позволи на Лори да намери голямата си любов другаде, а не на онази автобусна спирка, послужила за завръзка на романа. Но това щеше да е твърде неортодоксално и нямах против, когато нещата в сюжета почнаха да клонят в по-позната посока. Разсърдих се на авторката за друго - че бе избрала да поочерни Оскар, за да станат нещата по-лесни. Да го обърне на класическия корпоративен бездушен служител, и да вкара старо гадже в картинката, за да няма място за съмнение, че той е грешният избор. Щеше да ми хареса повече, ако се бе получило както в "Списъкът на живота" (чиято пък авторка се казва Лори :D  - ревю ТУК) - героинята да осъзнае, че един човек може да е чудесен, но да не е нейният човек.

Финалът на книгата беше сладък и романтичен - и то такъв, че да простя на авторката всякакви простъпки по-назад в сюжета. В крайна сметка, тази книга е хартиеният еквивалент на ваканционен Холмарк филм - любовната история, която да си пуснеш в следобеден уикенд. Нещо, което ще знаеш как ще завърши, но следиш с трепет, защото успява да те увлече. Но признавам - от началото до края, авторката беше успяла да направи пътя на героите си по-различен от очакваното. "Един ден през декември" бе любовна приказка, но също така и история за израстване, за житейски падове, за объркани и търсещи млади хора, и най-вече за приятелство. Лори и Сара, бяхте чудесни, момичета :) Заради вас заобичах тази книга :)



Коментари

Популярни публикации от този блог

[book review] "Книгата за математиката" - Клифърд Пиковър

[book review] "Срив" - Б.А.Парис [book club]

[book review] "Физика на невъзможното" - Мичио Каку