[book review] The Princess Bride - Уилям Голдман

Заглавие: "Princess Bride" / "Принцесата булка" "Принцесата невеста"
Автор: Уилям Голдман
Жанр: фентъзи, приключенски, романтика, пародия?
Топчеста оценка: 3 звезди
Бележка: четена за читателския клуб на Форум Муза, по-точно - слушана на аудио

Бътъркъп е без съмнение най-красивото момиче в цялото кралство и конярчето Уестли далеч не е единственият, който въздиша подир нея.  Тя се съгласява да се омъжи за принца, но се оказва, че Хъмпърдинк далеч не е мъжът на мечтите ѝ.  Следва отвличане и лудо преследване, с много битки, трикове, изненади и сблъсъци с врагове, приятели, а понякога и двете едновременно.

Поне в моето кътче на интернет, "Принцесата булка" има почти митичен статус. Това е книга, която голямо количество автори,  актьори и дори литературни персонажи посочват като своя любима.  След като прочетох книгата, сериозно се зачудих дали това не е някаква тайна шега, в която така и не съм внкинала. В тяхна защита, първо гледах филма, и всъщност той бе като цяло симпатичен.

Книгата обаче...

Романът е доста любопитно построен, като обаче това не проработи в негов плюс, поне за мен. Писателят, Уилям Голдман, се преструва, че преразказва "класическата история на Моргенстърн", оригиналният псевдо-автор на "Принцесата булка". Само че пропуска всички "скучни части" .... и вместо това ги запълва с свои размисли и страсти.  Това трябваше да бъде забавно. Но не беше. Аз слушах книгата на аудио, и отне ЧАСОВЕ за да минем само през  пролога. По протежение на цялата книга имаше множество отклонения, но предговора и епилога без съмнение бяха най-тежки. Това изглежда е част от представата за хумор на Голдман, защото голяма част от сайта на книгата и бонусите се въртят около това - например, на сайта може да поискате "изтритата финална сцена" от романа и ще получите километрично обяснение защо не може да я получите.

След няколкото часа на мъки, почнахме да стигаве до същността. Изслушването на всичко онова в началото обаче вече бе нанесло непоправими щети. Слушах, не ми бе безинтересно, но и не изгарях от ентусиазъм . И определено очаквах да се смея повече , съдейки по всичките емотиконки, които другарчетата от клуба споделяха. Интересът ми се поддържаше основно от второстепенните герои - гигантът Фезик и тръгналият да търси отмъщение Иниго, на когото може и да сте виждали гифчета с популярната реплика : "My name is Inigo Montoya. You killed my father. Prepare to die". 
 
Колкото до двамцата главни... Любопитно - като гледах филма, Бътъркъп ме дразнеше неимоверно, а обожавах Уестли. Сега съм по-толерантна към нея, докато той пък ме изнерви на няколко пъти.  Относно аудиото, Граф Руган също има много готин глас, а принц Хъмпърдинк бе доста по-интересен противник в книгата.

Когато записът ми беше на 77%, стигнах до финала на историята на Бътъркъп. Който го бяха развалили - имахме чудесно happily ever after, но неее, не ка да го развалим! Реших да продължа да слушам, въпреки че подозирах, че ме чака огледален образ на пролозите от началото. Издържах още 5%. Когато доктор Менгеле се появи в картинката, просто се отказах, теглих една и спрях да слушам. Сериозно, господин автор, what the actual f*ck.

Като цяло останах доста разочарована. Филмът ми хареса повече, защото беше забавен и лек. Книгата също притежаваше същите хумористични елементи, може би дори повече, но след километричните дрънканици на автора се чувствах изтощена и обезчувствена и изобщо не можаха да ме разсмеят, въпреки че една част от мен регистрираше, че са там и са забавни.
Любовната история не ме спечели особено, най-вече защото, изглежда, за да имаш true love, нужното условие е да си красив, което за мен е отчайващо. Обичам да чета за хубави хора, но просто... бих искала нещо в добавка. Освен това имах чувството, че деградира от началото до края на романа. В началото тя бе романтична и сладка - като се почне от Уестли, който отговаряше на всяко желание на Бътъркъп с As you wish (друга култова реплика) и завършваше всяко изречение от писмата си с "...and I love you".  Или с признанието на Бътъркъп към него в любов - "Преди един час си мислех, че любовта ми към теб не може да се мери с никоя друга любов, но любовта ми отпреди половин час я засенчва напълно..."  (превод на Дийдра :D ) Но от глава на глава отношенията и действията им приемаха нюанси, които не ми харесваха. Книжният Уестли ми падна в очите, за разлика от филмовия. Затова пък книжната Бътъркъп беше по-симпатична. Издразних се , че непрекъснато изтъкваха, че е тъпа, а не считам, че беше.  Красива и тъпа главна героиня. И то по авторови думи. Това определено не ми е идеала за романтична приказка.

Думите, с които авторът описваше любовта, бяха красиви - просто не ми стигаха, за да хвана вяра. Може би щеше да ми хареса стилът му, особено когато всъщност се придържаше към сюжета. В другите части... е - бих предпочела да прочета несъкратената версия на Моргенстърн, с 72 страници опаковане на багаж, отколкото да изслушам пак как автора мрънка за жена си или за бонбончета за кашлица.

За разлика от любовната нишка, приятелството и приключенията го бяха направили като хората. Цялата второстепенна сюжетна линия, с Иниго, Фезик и дуелът срещу Руган, поддържаха интереса ми във втората половина от книгата. Горе споменах за тях. Те яха блестящи във филма, но в книгата изнесоха сюжета на гърба си. Наистина много ги заобичах тези хора.

Като окончателна оценка, слагам 2.5 звездички, които от съпричастност към някои герои ще закръгля на три. Надявах се да са повече, но колкото и да харесах Иниго и отбора, не мога. Имаше страхотни реплики и моменти, но и твърде много, които за мен дърпаха книгата надолу.

Ако решите да посегнете към "Принцесата булка", дали спонтанно или защото искате да видите дали ще споделите чувствата на измислените и реални герои, които я харесват, съветвам ви поне бързо да прецените дали тези локуми са по вашата част и ако не - за бога, не се тормозете. Или по-добре направо само изгледайте филма. Може да ме анатемосате, но това е един от редките случаи, когато посочвам не просто, че фимът е по-добър от книгата, но и съветвам да пропуснете книгата. Филмът е лек и забавен, а книгата остави един твърде горчив послевкус.

Коментари

Популярни публикации от този блог

[book review] "Книгата за математиката" - Клифърд Пиковър

[book review] "Срив" - Б.А.Парис [book club]

[book review] "Физика на невъзможното" - Мичио Каку