About Me

Моята снимка
Hi there! My name is Nina, a.k.a. as Topcho. I'm a med student from Bulgaria and I like to craft and create, to read and write, and to lose my time in everyway possible :)

Blog Archive

Follow by Email

Последователи

Етикети

сряда, 22 юли 2015 г.

[book review]Robot Proletariar/Пролетариатът на роботите

Заглавие: "Пролетариатът на роботите"
Автор: Шон Плат и Джони Б. Труант
Поредица: "Пролетариатът на роботите", 1 сезон

Бележка: Получих книгата като част от Sterling & Stone Street Team

Предпрочитно:
Досега съм чела няколко книги от това дуо автори, сред които  "Машината за сънища" и Уестърн с еднорози"и общо взето вече ми е ясно, че май няма жанр, до който да не са се докопали. А като им свършват, започват да ги смесват :D

Историята:
В неопределен момент в бъдещето домакинствата се въртят от роботи като Марс и Кормуел, които обаче бавно започват да мислят все по-самостоятелно. Въпреки че по-голямата част от тях са доволни да служат, когато получават заповед да рециклират един от роботите - от приятелите си - те осъзнават, че не могат да се подчинят просто така. Плановете за спасяването на Барни прерастват в нещо грандиозно...

Следпрочитно:
Съдейки по приказките за секс и псуването, човек не би предположил, че това е книга с главни герои роботи :D За разлика от други книги с подобни сюжети, където наблюдаваме бавното пробуждане на самосъзнанието на роботите, тук всъщност наблюдаваме едни доста осъзнати личности още от първите страници. Макар и само помежду си, Марс, Кромуел, Мири и всички останали, свободно обсъждат и изказват мнение за своите господари. Отначало това ми беше малко достадно, защото имах чувство че отнема част от чара на историите с изкуствен интелект, а и начинът, по който пребориха Законите на Азимов ми се стори твърде елементарен. Но по-нататък в книгата започнаха да се надграждат други елементи, като например вирусът, позволяващ на роботите да правят съждения и да си изграждат характер и в крайна сметка наистина "роботския" елемент не бе изгубен.
Атмосферата на книгата наистина е любопитна и на нея се дължи в голяма степен чара на историята. Насред Викториански маниери и порядки, имаме роботи и технологии. Още в анотацията книгата е оприличена на сериала Абатството Даунтаун с роботи - и въпреки че не съм го гледала, наистина си представям атмосферата. Трябва да се изтъкне, че това не е стиймпънк и не се развива в оригиналната викторианска епоха, а в някакъв неопределен момент в бъдещето. Наистина ми се щеше това да бе малко по-уточнено, а да не е оставено да виси.
Искрата, която запалва пролетариата на роботите, е решението на семейството, у което служат, да рециклира Барни. А различните планове, които останалите мъдрят, в опит да го спасят, прераждат в нещо много по-голямо и разкриват различни тайни - както за отношенията в имението, така и за природата и еволюцията на роботите. Всичко това бе подкрепено от доста философски спорове и приказки, които, макар и подходящи за темата, в един момент ми досадиха, защото едни и същи неща се повтаряха и предъвкваха отново и отново. Беше бавно напредваща книга, особено в средата .За щастие, това бе балансирано от хумор и сарказъм.
Поредицата неслучайно е разделена не на томове и глави, а на сезони и епизоди. Има го това чувство за телевизионна поредица. И, подобаващо на всички самоуважаващи се сценаристи, двамата автори оставят първи сезон с наистина шокиращ завършек. И аз за себе си не мога да преценя дали това ми хареса, но наистина постави човек на нокти в очакване на следващия сезон.
И още нещо. Тази книга е налична и като аудио, и мисля, че ако си падате по този начин на възприемане на книгите, мога да препоръчам. В книгата се говори много с акценти, специфични за роботите маниери и други неща, на които аудиото да придаде живот. Чух наличното в Гудрийдс, и са се справили наистина добре. Къде другаде ще чуете робот с немски акцент?
4.5 звездички за Пролетариата.

Title: Robot Proletariar
Author: Sean Platt & Johnny B.Truant
Series: Robot Proletariat, season 1

Note: I got this book for review as part of the Sterling and Stone Street Team

Pre-read thoughts:
I've read few of this duo's book so far, including The Dream Engine and Unicorn Western and I know already that there isn't a genre left where they haven't ventured. And when running out of genres, they're mixing them :D

The Story:
Some time in the future, intelligent robots like Mars and Cromwell are taking care of the households. While most of them don't mind doing their work, they start to think more and more like individuals and when an order is given to recycle one of them - they realize they can't just comply.

After-read thoughts:
Well now, given all the cursing and the sex talk, one would hardly believe this is a robot novel! :D
Unlike other stories with similar plots where robots slowly start to think for their own, here from the beginning we have a set of very opnionated individuals. While only between themselves - very much like any other staff - they exchange thoughts and freely speak of their masters. In the beginning, I didn't like this, because it felt like it robbed some of the charm of the artificial intelligence stories. Also, they way to override  the Asimov's laws was bit boring and easy, But as the story progressed, more details piled up - like the virus giving character to the robots, and overall, the charm of the genre wasn't lost.
The story is set in the future tho (it's not steampunk, but modern sci-fi) and I would've loved it to be specified of when and why this was happenning. It was like the novel had no roots and no background, and good background was something I appreciated in the other books of the authors.
What starts the silent riot and later gives birth to the robot proletariat is an order from the family they serve to recycle - to kill - one of their own. The robots's plans to save Barny become more and more complicate and meanwhile lots is discovered - about the relations in the family as well as the evolution of the robot kind. There was a lot of philosophical talk about it, and while appropriate, it became too much for me at one point, because the same things were repeated over and over. It all gave impression the book was progressing slowly, but actually a lot happened in those pages. Good thing was that there was humour and sarcasm that almost fully balanced the slow talk.
 One of the most characteristic traits of the book is the atmosphere and the Victorian like setting. From the blurb, the book is compared to the Downtown Abbey, something I haven't watched,  but kind of grip the feeling :D it indeed gives that tv series sensation, and not only because it's divided in seasions and episodes instead of volumes. And like every self-respected directors, the authors leave season one to end with a huge cliffhanger. While I am unsure wether I like it this way or not, I'm def in for the next season.
By the way, this book is available as audio too. I listened to the samples, and can say the narrator did great job of the accents and the robot speech, so I can reccomend this version too. After all, where else you will have the chance to hear a robot with German accent?

Robot Proletariat gets 4.5 stars from me.

Няма коментари:

Публикуване на коментар