About Me

Моята снимка
Здравейте! Аз съм Нина - или Топчо :) Добре дошли на моите странички, където плямпам основно за книжки и разни сръчности.

Blog Archive

Follow by Email

Последователи

Етикети

понеделник, 13 юли 2015 г.

[book review] Жътварите/The Reapers

Заглавие: "Жътварите"
Автор: Джон Конъли
Поредица: Чарли Паркър #7

Бележка: от библиотеката (Варна)

Предпрочитно:
Още една книжка, която избрах за Юнското предизвикателство във Форум Муза. "Жътварите" е книга, която съм препрочитала няколко пъти, но все упорито я взимам от библиотеката, а не си я купувам, въпреки че и това ще стане някой ден, за да си попълня колекцията. Имам смесени чувства към нея (които ще обсъдим след малко), но винаги ще имам сантиментално усещане към "Жътварите", защото тя беляза ренесанса на Конъли в личната ми библиотека.

Историята:
Луис е оставил кариерата си на наемен убиец в миналото и вече действа само по съвест. Но когато сянка от миналото му, той просто не може да откаже предложената задача. В плана обаче има нещо гнило и съвсем скоро Ейнджъл и Луис се оказват дълбоко затънали в изкусния капан, заложен от някой, който от дълго време желае смъртта на Луис. И дори и целият събран отбор от техни приятели, начело с детектива Чарли Паркър, може и да не успее да им помогне.

Следпрочитно:
Мда, ще трябва да започна може би както всички - това е най-слабата книга на Конъли, която съм чела, може би с изключение на една от "Нощните приказки".
Случаят, с който нашите момчета се занимават е средна стока - става за редовия средностатистически трилър. Архизлодеят е гаден - да, гнусен - определено, жесток - дума няма, но поставите ли го до всеки един от другите антагонист от книгите за Паркър, ще е все едно да турите Ам-гъл до Саурон. Тъй като споменахме фантастичен елемент, тук ще добавя - деликатният свръхестествен повей, заради който съм така голям фен на Конъли, присъстваше и тук, но в крайно недостатъчно количество.
Освен това, това е книга за Луис - а не за Ейнджъл и Луис, както се бях надявала. Историята му е събрана на едно място и разписана подробно, но въпреки многото несъмнено интересни детайли, някак нямах чувството за нещо качествено ново и допълващо образа му, което да не съм събрала на парче от другите книги. А тъй като просто ги обожавам двамата, наистина ми се искаше да има повече и за Ейнджъл.  Но и на емоционално ниво, едно-единствено изречение от "Белият път", например", говори повече за връзката им от всичко, което ще намерите и почувствате в "Жътварите".
Към края на книгата става едно стабилно меле, в което имах чувството, че са вкарали който падне. Нямах нищо против повечето от тях, като изключим Чарли. Не ме разбирайте погрешно. ОБОЖАВАМ ЧАРЛИ ПАРКЪР. Но тук не му беше мястото. Бих предпочела "Жътварите" да мине без него.
И така, Ейнджъл и Луис определено заслужаваха нещо повече в книгата, отредена за тях.
Чакайте обаче. Сигурно сте забелязали, че съм дала на книгата пет звезди. Да, така е.
Просто защото дори и въпреки всичко изброено, четох книгата с огромно удоволствие, и преди и сега.

Същината на проблема се корени във факта, че Конъли изглежда не може да пише зле. По глобален стандарт, и лошото му представяне пак е много добро. Той описва, разказва, вълнува, интригува и безпощадно оплита читателя, независимо дали рисува ежеднавната скука или кървава вакханлия.Влюбена съм и в стила му, и в героите му. Сега ще ви разкрия Топчеста тайна - не знам защо, но винаги ми е много лесно да си представя тази поредица в анимиран вариант с кучета за главни герои. Луис ще е сериозен огромен немски дог, а Ейнджъл - абсолютно мърляво помиярче :D Стил Дисни, моля. Травмирах ли ви? Добре, да се върнем на темата. Смях се заради Ейнджъл, ревах заради Уили, попивах всичко, излязло изпод ръката на Конъли.
Споменах, че сантименталното ми отношение към "Жътварите" се дължи и на факта, че върнаха автора си обратно в читателския ми живот. Бях взимала преди доста време негови книги от Бургаската библиотека, но изглежда не им бях обърнала достатъчно внимание. Преди две лета грабнах "Жътварите" и когато я затворих, просто исках още, и още, и още.
Та, такава е най-слабата книга на Джон Конъли от поредицата му за Чарли Паркър. Ако не сте изпитали от първа ръка какви са по-силните му, мисля, че вече е крайно време.

Title: The Reapers
Author: John Connolly
Series: Charlie Parker #7

Note: library book

Pre-read thoughts:
I decided to go throught this book again as part of the same challenge I spoke of in my last review. The Reapers is a book I've read more than once, but always take from the library, tho I do plan to add it to my Connolly collection. I've mixed feelings (we'll talk about them in a minute) but I'm also pretty sentimental when it comes to it, because The Reapers marked the return of their author  to my shelves.

The Story:
Louis, the ex-killer on hire, now uses his talents according to his own consciense. But when a shadow from his past shows up, he just can't say no to the task ahead. But there's something fishy in the plan as a whole, and very soon Lois and Angel are deep into the trap set by someone who's been after Lois for a long time. The whole team of their friends is gathered, Charlie Parker on the lead, but will even this be enough to save them now?

After-read thoughts:
This is maybe the worst of the Connolly books I've read so far, if we don't count one of the Nocturnes stories. But even so, this is Connolly we're talking about.
 The case our boys have gotten themselves into is okay - fine for your average thriller. The bad guy is bad - no doubt about it, gross - for sure, and cruel - no denying it. But comparing him to any of the rest of the Connolly antagonists is like putting Gollum next to Sauron. Since we mentioned a fantasy, I'll add here that the subtle paranormal element I love so much in Connolly's novels is present here as well, but in a rather low supply.
Also, this is a Louis novel - and not an Angel and Louis novel, as I hoped the first time I read it. His life story is gathered in one place and told in more details which were interesting. But I didn't have the feeling there was something new compared to the bits of information picked from the other books, nor it added something significant to Louis ' image. I love those two as a couple, and while I can get over the fact Angel's story wasn't as covered in the book as would love it to be, I still think there more about them as partners. I can open any other of the books and pick a single paragraph, or even sentence (I'm thinking of the White Road), carrying more emotion and more demonstrative of their relationship than this whole book.
Towards the end of the book there was quite the bloody clash, featuring almost every character that ever helped Charlie and partners in the books. I was actually fine with this, scarce... Charlie's presence. Don't get me wrong. I ADORE CHARLIE PARKER. But this wasn't his place, he didn't fit in well, and novel would've been better without him.
In short, Angel and Louis deserved something better.
But wait now. You may have noticed I gave The Reapers 5 stars. This is not a mistake. It's because even with all said, I still enjoyed every page of this book.
The problem is that Connolly seems unable to write a bad book. In global standarts, his bad performance is still good. He describes, tells, shows. exites, intrigues and without mercy implicate the reader in his writing; and it doesn't even matter what does words are about. I'm in love with his style, stories, characters. Now - a small secret - it's so easy for me to imagine the Charlie Parker series in Disney animation style with dog characters. Louis would be a huge great dane, and Angel, naturally, a ruffled mongrel :D Ok, now back tothe theme at hand. I laughed hard with Angel, cried for Willie Brew, and every word, written by Connolly sunk in and found a special way in my heart.
I mentioned that I had rather sentimental feelings for The Reapers. I've checked from the library some Charlie Parker books years ago, but  I didn't pay them enough attention back then. Two summers ago I almost randomly picked The Reapers, and it left me longing for more.
So, this is what the worst John Connolly book is like. If you haven't checked his better works yet, well it's about time


Няма коментари:

Публикуване на коментар