About Me

Моята снимка
Hi there! My name is Nina, a.k.a. as Topcho. I'm a med student from Bulgaria and I like to craft and create, to read and write, and to lose my time in everyway possible :)

Follow by Email

Последователи

Етикети

неделя, 7 април 2013 г.

[book review] Untouchable/Недосегаем

Заглавие: "Недосегаем"
Автор: Кристиян Малинов

Малко официално инфо - Фейсбук и Туитър на книгата.

Предипрочетни мисли:
Още преди около месец се похвалих с тази книжка, първата ми спечелена с автограф. ^___^ Когато си взема някоя нова книга, обикновено първо си ги къткам и им се радвам няколко месеца, и чак тогава взимам да ги чета. Към този роман обаче посегнах след сравнително кратко време. Трябва да призная, че причината за това беше, ако мога да я нарека така, рекламната кампания, която непрекъснато подбуждаше любопитството ми. Под "рекламна кампания" в случая разбирам разпространението на всякаква информация за книгата, която би заинтересувала читателя, независимо под какъв начин - електронен, вербален или т.н., независимо от участието на автора (което тук е доста дейно, за което браво!). Но се навих да участвам в конкурса с есе (което принципно ми е една от омразните форми, дай ми на мене да се лигавя и да пиша за вампита и пингвини) най-вече защото една приятелка ме подкокороса, докато бяхме на кафе: "А ти прочете ли....?" Ако не беше тя, коментарите, че е вдъхновена от "Здрач" и за приликите с ХП и Академията сигурно щяха да ме откажат, а това би било пропуск.
Аз съм като златна рибка и обичам да ми се повтаря - няколко книги ми направиха впечатление по такъв начин - "Човекът, който обичаше Стивън Кинг", новите книги игри на Ал Торо, "Преобразена", а скоро май ще добавя и "Капитан Джейкъб" (друго е, когато даскалът по история на по-малката ти сестра им приказва за това в час). Та, край на оф топика :)
Около топика, но не съвсем по топика - няколко думи за корицата. Още не мога да реша харесва ли ми или не. От една страна, е твърде монохромна и стилизирана за моя вкус, а от друга, е много отличаваща се и привлича вниманието от раз. А както са тръгнали останалите томчета да бъдат подобни, но в различни цветове - мм, мисля, че ще стоят много добре на рафта. Да, в крайна сметка, харесвам корицата.

Малко за сюжета: книгата проследява перипетиите на младия Крис след загубата на семейството му и в първите месеци след приема му в академията  за свръхестествени същества. Момчето разкрива и упражнява силите си, а директорът на училището смята да ги ползва за свои цели...

Цялата книга се чете изключително бързо и леко. От самото начало ми беше интересна, но в първата половина не предизвикваше трепетни възклицания и няколкоминутни прекъсвания, за да осмисля ОМГ какво прочетох. Това ме подлъга да я назнача за книга за седмицата за мъкнене из унито - избирам си ги обикновено или по-леки (350 стр - на ръба, но не в тази категория), или по-лежерни четива, така че да мога да читвам по няколко страници между лекциите, без после два часа да се въртя на седалката в затъмнената аудитория  и да се чудя какво става после. Което, оказа е, е било грешка. Защото тогава се появи Ксандър.
Или както аз го кръстих, Санди. Ох, вампирската душица тя!! *изпада в умиление* Точно такива си ги обичкам. Тъкмо започваш да му се радваш и 1) "Добър ден, колеги, започваме" и 2) DON'T YOU KILL MY SANDY! *sob*
Кхъм.
Докато стандартно за мен, примирам по поддържащия герой, главният си дерзае напред. Крис Колт не успява да ми се вреди сред топ класацията на любимци, на моменти ме издразни, но определено е интересен герой, за когото да се чете. От всичко най-много ми хареса, че силата му е пасивна (най-вече). Сравнително рядко е да срещнеш свръхестествен персонаж с пасивна сила, и то момче, и то главен герой, което са още причини да му се радвам. (Ако беше станал русалка, щеше да има вечната ми обич.)
Друг герой, който привлече вниманието ми още от анотацията беше Сашо. (хуу де, Александър.) Представих си го като Лорес от Сеймаден, който, като изключим, че има криле вместо уши, е абсолютна разкошотия. А жена му беше голяма шматка, и изобщо не си струваше заради нея да се демонизира, и да се трепе, и другите да кълца, и прочее, но айде.
Сашо обаче ме разочарова. Липсваше му финес. А и Мария-Елена ми е подозрителна нещо, заради епизодите от началото на книгата, но, to be continued.

Както казах, за мен истински интересната част започна след погребението. Дотогава също беше забавно за четене, но не ме грабна изцяло. Някои неща оттам още не ми се връзват напълно, и се надявам да придобият по-голям смисъл с напредването на историята в другите книги.

Един елемент, който ме израдва и грабна, е засиленото присъствие на поп културни подмятания. Въздишането на Крис по "Здрач" не го направи за мен по-симпатичен, но определено го направи по-реален. Обичам, когато така, между другото, в книгите се споменават филми, песни, книги. Така или иначе, непрекъснато обсъждаме тези теми в истинския живот, и изведнъж една книга да се окаже напълно оголена от тях ми се вижда нелогично. Така че, POP ART FTW!

Книгата е типичен представител на YA. Има малко тийн драма, малко романс, но е премерено.Има някои общи неща с другите споменати фендомове, но цялостното комбо, което се получава, е добро и интересно.

Из цялата книга обаче имаше едни "препъни-камъчета" (нямам предвид правописни и прочее грешки, въпреки че имаше, и ми се прииска по едно време да пратя редактора да напише 100 пъти "Ще внимавам за членуването!"), които ме сепваха точно когато набирах скорост с четенето и ме караха да прехвърлям страници и да се връщам назад, за да проверя (защото съм Мара Подробната). Крис е бил в кома седмица, след това обаче той и приятелите му се отнасят към изминалите събития ту като минали преди 4 дни, ту като цяла седмица; състоянието на Рейчъл (или по-точно напредналостта му) ми се сториха изненадващи на фона на сцената между нея и Мат в началото на книгата, Питър е втора година, но на някои места го виждаме да посещава занятия с първокурсниците, и още разни. Повечето от тях не са строго нелогични и нереални (например - някои предмети в университета сами си избираме коя година да ги караме, така че сега Фитотерапия караме студенти от няколко курса), но трябваше да спра и да си измисля нужната логика, преди да продължа, вместо да се нося на вълните на основната история. Понякога съм си такава, дребнава. Едно име, по-точно, една транслитерация, която не ми допадна, ми развали целия "Мечтан любовник", например.

Към края обаче, камъчета или не, със започването на магическото риалити-шоу, с Крис в главна роля, спринтирах с пълна сила. И изведнъж - пльос! - думите "край на книга първа" ме размазаха, както бях набрала засилка, като муха в предното стъкло на пилот от Формула 1.
MISTER AUTHOR, YOU'RE A MEANIE.
However, well played. Вчера цял ден сталквах фейсбук в търсене на спойлери, но, уви. Това донякъде е и причината ревюто да излезе необикновено дълго за моите стандарти и необикновено украсено с илюстративен материал - още ми е много прясно.
Засега нямам търпение за продължението - не само за да разбера какво се случва, но и за да видя как се развиват характерите на героите. Тъй като Крис беше в две среди последователно, и съответно в две обкръжения, нямаше възможност да се разкрият достатъчно подробно чертите на приятелите му.
Ok, you're not a meanie. Получих книгата от автора с автограф, за което съм много благодарна. Този факт обаче не промени начина, по който възприех историята (един вид дисклеймър) Оценката ми е между 4 и 4.5 звездички, но ако следващата част продължава с очакваното развитие и интензитет, отсега си заделям петте звездички за нея.
Пожелавам на автора да дерзае и да пише, и следващата част да излезе скоро (това малко за себе си го пожелах, ама нейсе.)

 Title: Untouchable
Author: Kritian Malinov

Just some week ago, I boasted about my first book with an autograph from the author just for me. Usually when I got a new book, I spend some time just being jolly I have it, and only after some months I get to reading it. This time I started the novel earlier than anticipated. Partly, the reason for this was the campaign in Facebook that kept my interest and made me curiouser. This was one of the good ad campaigns for books I stumbled upon. By advertising here I mean any information that would interest the potential reader, no matter if it's verbal, written, or something else, if it comes directly from the author or not. In this case, if it wasn't for a friend of mine, who recommended the book to me, there was a high chance I would pass. I was afraid that it may be similar to Harry Potter or the Vampire Academy, and the fact that it was inspired by Twilight didn't help.
Before getting to the real review, few words about the cover. I still can't decide wether I like it or not. One thing, it's so monochrome, and too bright and stylized for my liking. But then again, it really cathes the eye, as it is quite different than most of the YA covers on the market now. And as it seems that the rest of the books in the series will be with similar design but in other colours, I think they will llok cool gathered together on my shelf. Overall, I think I like it.

Now for the story. The book follows the life of Chris Colt after his parents and brother's death and his getting into the magical world. He enters the Immortals Academy and begins to work his powers. The director of the school, however, has plans on his own for the boy.

The whole book was a very fast and easy read. For the first half, while it was interesting to read, it didn't quite captured my full attention, didn't grab me and make go Wow and OMG when something happened. Thus I decided it was a light read and put it in my school bag. I usually carry a book at the univesity with me, and pick novels that are not too demanding, as I read few pages now and then between classes - you don't want to spend two hours wondering what happened next instead of paying attention what the lecture is about.
But, I was wrong, because at some point, Xander happened.

Don't you love it when you read about a character, and he's adorable, and you can get all silly about him? That's the case. Xander (or as a call him - Sandy) is a cutesy little vampire who's the mentor of our main character. At some points you hust want to hug him, pat him, brush his little nose and tears and then roar "I won't let anyone suck your soul!!!" 
Hm. Anyway.
While I'm getting fangirly about the minor characters, Chris is still the main. I can't say he gets into my top 10, he did get on my nerves more than few times. but still he is an interesting character to read. What I liked the most is that his power is passive. It is rather rare to read about a male main charater with passive powers, and this maked things way more interesting=
Another one, who grabbed my attention, was Alexander. When I read about him on the back cover, I imagined him like Lores from Seimaden and started melting - because, if we take away the fact that he has wings for ears, Lores is a gorgeous character, and so devoted to his love (who is, actually, quite annoying). But, too bad, Alex dissappointed me. Pas de finesse. His beloved, Maria-Elena, is suspicious too. I guess - to be continued.

As I said, for me the good part came with the second half of the book. Lots of things didn't make enough sense at this point, I hope this will change as the series goes on. Another thing were the little misunerstandigs - sort of - that kept popping out. They made me go back and check elements exactly when I was getting into the story. Like - Chris has been in coma for a week, but then his friends speak to what happened before and then as it was in a shorter period of time, Rachel's situation seems kind of weird given the scene between her and Matt at the beginning of the book, Peter is second year, but we see him in first year's classes . It's not that they are all illogical (for example - in uni, you can choose in which year to take some classes - like this now students from all the years take Phytotherapy). But it makes me stop and think of a logical path, hence I was loosing the grip I had on the story.

One thing I really liked was the all the pop culture mentions. I love it when characters in books mention other books, movies, music, programs, trends and such - because this is what we do. And to see a novel, stripped of all of this, is kind of unnatural. Maybe my feelings to Chris didn't get warmer when I saw his enthousiasm about Twilight, but it did make him more real.

The book is a typical YA. It has some teen drama, some romance, but nothing too much. As for the other fandoms mentioned, while there are certain similarities, there is nothing to make you say "Blah, been there, read that" and the final combo is a good and enjoyable read.

Around the last chapters, things were getting really really good... and then - BAM - end of book one.
That was mean, plain mean, I tell you! But it was well played. I spent yesterday stalking Facebook with the hope to find some spoilers, but alas. This is why this review is longer, and with more pictures than it's usual for me - it is all still fresh in my mind.
For now,  I can't wait for the next part. I really want to see more of the story - and of the characters. As Chris changed two surrounding, we readers didn't really get to know more of his friends. They are still mostly on a superficial level, but I bet they will be interesting to read about.

I received this book from a contest, organized by the author, but it didn't affect my review, or the rating. I give the book about 4-4.5 stars. And if the next books keeps the intensity from the second part of this volumes, and get us to know the characters better - I have the 5 stars ready to give.
For now I wish the author best of luck in writing - because I want to read more and soon!


This book goes to the following challenges:

Няма коментари:

Публикуване на коментар