[book review] "Мина, магиите и бялата стъкленица" - Весела Фламбурари

 

Заглавие: "Мина, магиите и бялата стъкленица"

Автор: Весела Фламбурари 

Поредица: Приказки от Горната земя #1

Жанр: фентъзи, детска, аудио

Прочетена от: Яна Кузова

Издателство: Сторител / MBG Books

Топчеста оценка: 4 звезди

Мина винаги се е чувствала не на място в училището за таланти "Музите", защото тя самата не счита, че има каквато и да било дарба. След като дълго време е странила от другите деца, тя най-накрая се  сприятелява с Янил и Китан и точно преди Коледа тримата решават да разкрият тайната на училищната директорка и на призрака в замъка в Балчик... Получават обаче много повече от това, което са очаквали, когато се озовават в приказната Горна Земя. Тя обаче е потисната под владичеството на Нищото и неговите черчовеци. Но клонката на съдбата, която се показва от русите къдри на Мина, е може би знак, че децата ще помогнат да се сложи край на това.

Много се зарадвах, когато обявиха излизането на трилогията на Весела Фламбурари в аудио вариант - бях си я набелязала от доста време, но първите книги бяха с изчерпан тираж. А в случая озвучаването определено направи приключението още по-вълнуващо! Това е втората книга, прочетена от Яна Кузова, която слушам (предната беше "Винаги ще имаме Коледа), и в това си амплоа ми хареса дори повече - всяка роля в книгата изпълни чудесно, контрастите между езика и маниера на различни герои, като Мина, Кастин и Пакония бяха просто възхитителни.

Слез няколко кратки мига, прекарани в Балчик - колкото ние, читателите, да се съвземем от приятната изненада къде стартира тази книга и да си дадем обещание при следващото си посещение непременно да потърсим дворцовия призрак - се мятаме на едно лудо приключение. С битки, магии, спиране на времето, изконни злодеи и изгубени престолонаследници. Къде ли? На Горната земя!

Точно така! Оказва се, че противно на убежедението ни, че магичните приключения се развиват на Долната земя, това съвсем не е така. Долната земя си е нашето скучно местообитание, а на Горната се ширят различни племена и господарства, понякога наистина сродени с нас; а всичката магия иде от Жената с крилатата риза, Юначето с пламтящи очи,  Момичето с рибя опашка, Старчето с дълга, предълга брада... както и две вълшебни стъкленици.

Влюбих се в този свят, изграден от Весела Фламбурари. Тази Горна земя бе нешо изумително, качествено ново. Едно е да осъвремениш и пресъздадеш някой мотив, като например за самодивите или халите - и също е нещо чудесно, което много обичам. Но да създадеш нещо ново, което същевременно интегрира в себе си елементи, които може да разпознаеш... Наистина не знам как да опиша това, което е направила Весела Фламбурари с Горната земя, освен със суперлативни епитети. За да разберете този свят, трябва да го прочетете - и ще го обикнете, като свой. Защото освен фантастичните елементи, които взимат дейно участие в развитието на историята, Горната земя непрекъснато пее песни, разказва приказки, и се обогатява. Това бе може би една от най-любимите ми страни на книгата - когато за момент всичко притихва, битките спират, хаосът, дори да е в разгара си, се уталожва - и настава време за приказка - от господарство Горицвет, например. Тези приказки  бяха толкова оригинални, но и естествени, носеха толкова уют, че няма как да не ги приемете като свои, и съответно да приемете Горната земя като неделима част от света. Какво ли е било преди, когато не знаехте за нея?

Самата история пък е едно чудесно детско фентъзи. Тримата герои - Мина, Янил и Китан - откриват предсказание, съдържащо имената им, и скоро се оказват неразривно свързани със съдбата на Горната земя. По пътя си срещат нови приятели - като слепият Ренко и сестра му - воин Вербена; врагове и предатели; нови учители - като магьосницата Пимпинела, която ще им помогне да развият способностите си. И много тайни и мъничко отговори. Изобщо, наистина прекрасни, спиращи дъха приключения, едно през друго.

На този фон от герои, магия и сюжет, които ме спечелиха обаче, трябва да призная нещо - Мина нещо не ми допада. Всички други герои са ми или симпатични, или интересни (най-често - и двете), тя обаче ме дразни. Надявам се в следващите книги да настъпи някакво развитие  - защото не ми минава номера да "има характер". Хубаво може да си имаш характер, ама няма проблем той да е кофти.

И - не е нещо, което оказа голямо значение - но изглежда имам лимит за употребата за умалителни думи. Не го очаквах от себе си (най-малкото защото в добрите форумни времена имах разказ, който се въртеше именно около тях), но тук се пренаситих.