[book review] "Сините пеперуди" - Павел Вежинов

 

Заглавие: "Сините пеперуди"

Поредица: Библиотека Галактика 17

Автор: Павел Вежинов

Издателство: Георги Бакалов

Жанр: научна фантастика, философия, разкази

Топчеста оценка: 4 звезди

Бележка: четена за Трибагрения четатон, точка "Книга преди 2000 година"

Сборникът "Сините пеперуди" приютява два разказа - "В един есенен ден по шосето" и "Моят пръв ден" и две повести - "Сините пеперуди" и "Когато си в лодката".

Посегнах към този сборник не на последно място защото живеех в ужас, че досега не съм чела нищо на Павел Вежинов. Е, още от първите изречения веднага разпознах "В един есенен ден по шосето", и всяка дума си дойде на мястото. Много е възможно да съм чела и същата тази книга цяла, защото основната идея на повестта "Сините пеперуди" ми се стори много позната, а тя същевременно е доста оригинална, та нищо чудно това да е далечен спомен за същата тази история.

Може да се каже, че общото и за четирите произведения е темата за първия контакт, между човечеството и извънземен интелект, развити по четири различни сценария. Във  "В един есенен ден на шосето" това е висшия безпристрастен наблюдател на човешката раса; в "Моят пръв ден" ролите се обръщат, и разказът се води от представителя на извънземната раса. В "Сините пеперуди" човечеството инициира този контакт; а в последната история, представителите на чуждата раса са с противоположна философия на решените на ненамеса извънземни от първия разказ.

"В един есенен ден на шосето" си заслужава да бъде едно от най-известните и до днес произведения на Павел Вежинов. Като сюжет, поне днес не звучи особено нестандартно - нищо неподозиращ човек среща странник на пътя, който по стечение на обстоятелствата му разкрива някои тайни за вселената, и въпреки първоначалоно си решение за ненамеса, прави жест към своя земен домакин.  Но като изпълнение той е толкова перфектно премерен. Не обсъждам актуалността на темите, защото всъщност и четирите произведения съдържаха неостаряващи идеи и тези. Във "В един есенен ден" обаче, освен това, всичко ми се стори идеално на място. Като изразни средства, като диалог и като философски идеи.  Още от първите изречения, описващи леглото на болника и цялата атмосфера, всяка дума и всеки детайл пасваше така перфектно на цялата картина, чак до консервите доматен сок. По-нататък ще ви споделя как в останалите истории често ми ставаше тегаво - тук нямаше такава опасност.

Вторият разказ, "Моят пръв ден" не беше нещо особено. Както казах, сравнително интересното тук е, че разказът се води от гледна точка на попадналото на Земята извънземно. Нямам намерение да се впускам в подробности, и направо ще премина към двете по-дълги произведения.

"Сините пеперуди" дава името на сборника. Той побира една наистина оригинална идея - земните пътешественици се запознават с раса, която минава през стадий на метаморфоза. Междинното състояние на тези извънземни е с високо развити логика и интелект, докато крайният им стадий е с усет за красивото и за изкуството. Разкошна идея, може би от чисто научно-фантастична точка, най-стабилното в целия сборник. 

"Когато си в лодката" бе много странен разказ. Началото супер много ме заинтригува. Средата... не ми беше толкова интересна, но ако историята беше писана повече в наши дни, бих казала, че е вдъхновена от всичките истории за древните астронавти и така нататък, които сами по себе си са доста забавно фентъзи. Както споменах горе, тук имаме извънземна раса, която е по-скоро благоразположена, но не изповядва идеята за ненамеса. Финалът обаче, дори направо последните реплики, навързаха неща, споменати из текста, както и самото заглавие, по-такъв интригуващ начин, че направо ме изправи на нокти.

Въпреки всички тези наистина интригуващи идеи обаче,  разказите не винаги успява да поддържат интереса ми. Във всички разкази водеща бе нишката на философския разговор. Признавам, за разлика от много други произведения, на които съм попадала, това не беше налагане на изводи отвисоко. Във всички случаи това бе една равностойна размяна на мисли, идеи и становища между героите. Понякога нямаше и предложен правилен отговор и това бе чудесно; нещо, което много обичам и уважавам в литературата. Тази година се впуснах в малко повече ретро фантастика, и този философски подход, както и начините за описване на хуманизма, явно са нещо характерно за тази фантастика, особено не американската. Но това тук ставаше за сметка на развитието на самите фантастични идеи. Особено в "Сините пеперуди", толкова копнеех нещата да бъдат развити повече, може би и в малко по-друга посока.

Все пак останах доста доволна от повторната си / първата си зряла среща с Павел Вежинов. Определено планирам още такива с другите негови книжки, които притежавам. Но първо смятам да се запозная с друг наш фантаст от близкото минало - Любен Дилов