[book review] "12 фантастични разказа с неочакван край" - Делян Недев, Стоян Новаков

 

Заглавие: "12 фантастични разказа с неочакван край"

Автор: Дeлян Недев, Стоян Новаков

Жанр: къси разкази, фантастика, дистопия

Издателство: Фабрика за книги

Топчеста оценка: 4 звезди

В този кратък сборник всеки от авторите се включва с по 6 ударни разказа. Всеки от тях представя късчета различни бъдещи сценарии, фантастични, но и на места стряскащо възможни. Едни до други са подредени картини от апокалиптични пустоши и утопични сценарии, виртуални реалности, зад които се крият страшни истини, пътуване и преплитане на времето. Всяка от историите гарантирано ще ви кара да отгръщате страниците, и не само - да посягате и към следващата ( изключително неочаквано за мен, прочетох книгата в рамките на един ден - а стандартният ми подход към разказите е да си ги разпределям по един - два на ден. ) 

Преди да започна да чета лекичко се чудех дали ще различа двамата автори и кой от двамата ще ми допадне повече, но категорично не си поставях това за цел. Още преди да завърша сборника обаче имах отговор на това (още повече, че всъщност творбита на двамата автори се редуваха удобно). Поне в рамките на тази книга, повече ми допаднаха творбите на Дeлян Недев, основно защото те в най-голяма степен отговаряха на личната ми представа за това какви качества трябва да представлява един къс разказ. Те бяха по-кратки, позволяваха ни само да надникнем в един свят, в едно бъдеще, без да са ангажират да ни въвеждат в него. Поставяха проблем, оставяха героите да го развият и завършваха наистина ударно, всички до един гордо изпълниха обещаният от заглавието "неочакван край". Историите на Стоян Новаков, пък, обратно - строяха много по-сложни и детайлни светове и една голяма част от обемите на разказите бе посветена на това ни разясни обстановката. Честно казано, всяка от тези алтернативни вселени беше повече от очарователна. Любима несъмнено ми стана тази от разказа "Ой", където времена и пространства се преплитат и двойници от алтернативни вселени прекосяват границите. В рамките на тези кратки истории обаче тези обяснения на места дотежаха, въпреки че бяха колкото се може по-интегрирани. Сякаш ме оставиха повече в ролята на страничен наблюдател. Накратко, с огромно удоволствие бих прочела за развитието на тези бъдещи варианти в някое по-дълго произведение, повест или роман, където те ще имат колкото си искат и им трябва пространство да се разкрият малко по малко; но за къси-късички разкази, повече ми допадна подходът на Делян Недев.

Един много приятен за мен детайл беше съвсем лекото присъствие на нещо българско в почти всеки от разказите - дали ще е споменаването на колежката Люба от Белене или произхода на името на бъдещия агент  (някой подарил ли е вече екземпляр от тази книга на Григор Димитров? :D ). На места това беше просто забавно, но на други - придаваше допълнителна и доста стряскаща реалистичност - като например още в откриващия разказ "Тиймбилдинг". Още в началото там погледът ти се забива в българското име, а врътката на финала прави това бъдеще още по-притеснително. Подобен ефект имаше леката българска следа в разказа "Ваканция", която отстрани показваше едно бъдеще за страната ни, сякаш започващо именно от събития, случващи се днес.

Трудно ми е да определя кой от разказите в книгата ми хареса най-много. У почти всеки нещо привличаше вниманието ми - дали историята на бъдещия свят, дали детайли или герои. Но един заслужава специално споменаване - историята на "Ева". Това бе наистина различен разказ - като постройка и като връзка с читателя - в последните му редове наистина почувствах как ми влиза под кожата.

Анотацията на гръбчето на книгата завършва почти с предизвикателство - да изключим светлините, щом приключим с четенето. Дали ще го сторите или не, не знам, но гарантирам, че няма после лесно да заспите и в малките часове някои от тези сценарии ще се въртят в главата ви.