About Me

Моята снимка
Здравейте! Аз съм Нина - или Топчо :) Добре дошли на моите странички, където плямпам основно за книжки и разни сръчности.

Blog Archive

Follow by Email

Последователи

Етикети

вторник, 2 май 2017 г.

[book review]"Крокодилът Гена и неговите приятели" - Едуард Успенски



Заглавие: "Крокодилът Гена и неговите приятели"
Автор: Едуард Успенски

Издателство: Дамян Яков
Жанр: детски, хумор

Топчеста оценка: 5 звезди

Не знам, може би вече не всички читатели правят асоциация, когато чуят за "Чебурашка" или "Крокодила Гена", но при мен все още веднага зазвучава песничката на акордеон, прияжда ми се ескимо и се появява пухкавата животинка с големи уши, големи очи и също толкова голямо сърце. Но макар да съм гледала сериалчетата (включително и едно ново странно аниме... Чебурашка на японски беше определено странно) и да съм чела тук-там историйки, не бях чела цяла книжка.

За тези, които не са запознати от сериала, сюжетът е следният: непознатата досега като вид животинка, впоследствие наречена Чебурашка, се озовава от джунглата в големия град. Там се среща с Крокодила Гена, с момиченцето Галя, а по-късно и с други хора и животни. Всички заедно решават да основат клуб за търсене на приятели, но в усилията им често се намесва пакостливата баба Шапокляк и мишката ѝ Лариска.

Оказа се, че "Крокодилът Гена" е книжка без възраст. Написана преди повече от половин век, та е все още извънредно актуална; а за мен, надраснала основната читателска аудитория с 15-20 години, бе все така забавна и сгряваща. Една такава, че те стопля отвътре, което беше чудесно предвид виелиците, в които я четох. Просто си личи, че авторът е писал с много обич, и тя няма скоро да изветрее от хартията.
Героите в книжката са много колоритни. На първо място естествено Гена, крокодилът, който работи в зоопарка като крокодил. После бъбривата жирафа и мълчаливата маймунка, двойкаджията, който си търси за приятел по-голям двойкаджия и да завършим с най-неочаквания антагонист - бабичката-злодей с питомната мишка. А на перипетиите, които смелата дружинка срещна по пътя си се смях с глас. То не бяха театрални представления, носорози и речи! Изобщо всяка сценка бе пропита с хумор, и както казах, с обич, сред които постепенно разцъфна приятелството, което търсеха първоначално всички герои. Нещата се случваха толкова естествено и не гонеха някаква цел или поука (с каквото впечатление ме остави още от детството ми "Незнайко" например, и затова така и не го заобичах). Просто хората (и животните) си помагат, подават ръка един на друг, приемат се и... стават приятели. Това е.

Трябва да вметна няколко думи и за богатите илюстрации. Всяка глава  е надлежно представена и в рисунки, и макар че хич не харесах образите на момиченцата (изглеждат като 40 годишни лелки), затова пък заобичах образите на другите герои, особено на Гена, на Шапокляк, и на Чебурашка.



Независимо на каква възраст сте и дали ще посегнете към "Крокодила Гена" с носталгия или с любопитство - намерете половин час за нея. Ще си осигурите един усмихнат ден. А после предайте тази усмивка нататък

Няма коментари:

Публикуване на коментар