[book review] "Големите изкуства на малкия живот" - Нили Кязим

 Заглавие: "Големите изкуства на малкия живот"
Автор: Нили Кязим
Жанр: самопомощ, практическа психология, нехудожествена
Топчеста оценка: 4 звезди
Бележка: копие за ревю

"Големите изкуства на малкия живот" е също и "Малките изкуства на големия живот". Обърках ли ви? Това е джобна книжка, която размишлява върху онези малки, но важни нагласи, които оформят начина, по който прекраваме всекидневието си и по който възприема живота в голям мащаб.  Книжката разделя чертите на характера на две полюсни групи - едните кръщава "Царски орли" - това са хората, които успяват да се преборят с това, което хвърля върху тях живота и да са щастливи. Другите са ленивците - те пък са тези, по-склонни да дават крачка назад, отколкото да се борят с течението, и които са все недоволни от битието си.

Основното мото на книгата е, че в много голяма степен щастието ни зависи от нас самите и от нагласата ни, и че може да положим насочени усилия в тази посока. И тъй като съм абсолютно съгласна с тази теза, нямаше как да не одобря и поне 90% от написаното в книжката. Лично за себе си знам, че животът ми пое в по-добра посока, когато реших целенасочено да търся и оценявам малките неща, които правят деня по-хубав; а ако не ги намирам - да ги създавам. Ще се повторя - голям поддръжник съм на тезата, че човек сам кове личното си щастие; че да си доволен от живота си не е пасивна дейност, а нещо, в което трябва да хвърляш усилие всеки ден.
Може би любимите ми глави бяха за взимането на решения и за страховете и рисковете, реални и фиктивни, и тъй като те бяха в началото, за мен книгата бе със силен старт. Ако трябва да съм честна, мразя да взимам решения. Независимо как изглежда отвън и дали трае минута-две, вътре в мен този процес е буреносен и сякаш се точи цяла вечност. В това отношение, едно от най-добрите, и всъщност лесни решения, които навремето взех, е да се поставя в позиция и професия, където няма да имам друг избор, освен да взимам решения, за себе си и за другите. И да, с времето става по-лесно. С това е свързано и натрупването на безпокойство и колебания заради тези въпроси, които ни висят на главата, което наистина голям източник на стрес за много хора - и аз се признавам за виновна и в това. Друга част, която много ми хареса, бе една кратка притча към края. Не знам дали е оригинална или наистина има такава приказка, но ми хареса поуката - че голямата цел е важна, но с малки, поетапни стъпки може да избегнем страха.

От основните идеи, представени в течение на главите ми се искаше да е по-представена ролята на външната среда. Тя, естествено, присъства, но акцентът на книгата е върху вътрешния ни свят и как го управляваме. Колкото и много неща да зависят от нас, винаги е възможно да се провалим, дори и да сме взели всички верни решения преди това.  Понякога нямаш равен старт, друг път успехът зависи от нещо изцяло извън нас. (В момента чета "Черният лебед", която е точно за това) Въпросът е , че дори и нещо да те дръпне надолу, с правилната нагласа може да постигнеш много. За такива случаи много обичам да цитирам "Полиана" :) Което ме присеща - изборът на цитати беше много сполучлив. За мен ползването на сентенции винаги е било като нож с две остриета. Може много добре да акцентира това, което искаш; но има и риск да се прекали и един вид да отмъкнат светлината на прожекторите. Тук в случая, въпреки че бяха доста, подборката беше наистина хубава и имаха този надъхващ ефект, каквато предполагам е била и целта.

В анотацията споменах, че двете крайности на умствена нагласа - изключително проактивната и пасивната, са наречени съответно "Царски орли" и "Ленивци". Да си призная, аз на ленивците бързо започнах да викам "Пуйчета" :D От една страна, защото основна черта на този манталитет е мрънкането и недоволството. Докато ленивците винаги излъчват едно тихо задоволство, кажете, щом видите пуйка - не чувате ли едно вдигащо се до небето "бърлю-бърлю-бърлю"? :D От друга, така ми се стори тематично с птици :D

Може би единствената причина да не дам 5, а 4 звезди на книгата, е че ми се стори ориентирана  предимно към орлите. Ако по принцип сте такъв тип характер или сте малко пуйче, което е взело съзнателното решение да разпери криле и да се превърне в орле, тя е чудесна. Ще помогне на читателя да се отърси от задръжките, както вътрешни, така и външни, които го задържат на земята, ще го стимулира както да гледа в далечна перспектива, така и да се съсредоточи върху малките стъпки. Ако обаче сте дълбоко затънали в ленивския край на съзнанието си, биха ви трябвали още малко странички. Има някои много хубави части в книгата по въпроса, показващи преломните моменти, когато съзнанието е на кръстопът и може да се изкуши да направи лошия избор, особено когато няма външна подкрепа. Имаше и добри примери как да пресечем тези моменти, преди да тръгнат надолу. Но наистина исках да има още, защото ми се струва, че точно това трябва да е целевата аудиотория на този тип книги за самопомощ.

Другите 4 звезди обаче са заслужени, и с удоволствие бих прочела и преработена, разширена версия на книгата, или пък втора част. За предпочитане и с повече практически примери и идеи, те са ми голяма слабост. А джобният формат я прави много удобна за настолно - или по-скоро телефонно четиво, защото аз я четох в електронен вариант. От този тип книжки е, който аз наричам "напомнянки" - нещо за моментите, в които трябва да се подсетиш да бъдеш смел, уверен или благодарен. Просто бъркаш в джоба си, отваряш файла и той е там да ти напомни да я караш стъпка по стъпка и да празнуваш всеки успех.

Книжката засега е налична в хартиен вариант, а надявам се скоро и в електронен, за поръчки ето тук -ТУК