[book review] "Животът ми като тиквичка" - Жил Парис

 Заглавие: "Животът ми като Тиквичка"
Автор: Жил Парис

Жанр: съвременен, детски, юношески, драма, комедия
Издателство: Колибри
Топчеста оценка: 4 звезди


Деветгодишният Икар, или Тиквичката, както предпочита да го наричат, живее сам с майка си. Или предимно сам, защото тя почти не се отделя от телевизора. Един ден, докато пресъздава предаванията с престъпниците и полицаите, момченцето случайно застрелва майка си с намерен пистолет. Тиквичката не разбира особено последствията от това, но изведнъж се озовава в приемен дом, пълен с деца, които по някаква причина са останали без родителите си. През погледа на Тиквичката ще видим Ахмед, Жужуб, Симон, Алис, Камий... възрастните, от които зависи живота им и любовта и приятелството, които се зараждат там. 

"Животът ми като Тиквичка" бе едновременно детска книга - може би няма да я поставя редом с любими мои вечни детски романи като "Малкият лорд Фаунтлерой" или "Магьосникът от Оз", или "Хайди" и "Полиана", но с готовност бих предложила тази книга на малките читатели от тази възрастова група, които търсят приключения и впечатления на свои връстници. И в същото време, "Животът ми като Тиквичка" е книга за пораснали хора, възрастни не само по години, но и по душа, на които трябва да им се напомни как изглежда светът през детските очи.
Колкото  и странно и парадоскално да звучи, убийството на майката на Икар обръща живота му на добро.  Това не е драматична дикенсова история за ужасни условия и страховити сиропиталища. "Животът ми като Тиквичка" бе пробит с любов, хумор - и да, драма, но през призмата на надежда.  Тиквичката попада на добро място - сред възрастни, които взимат съдбата му не като свое служебно задължение, а наистина присърце; и сред деца, всяко от които има своите страхове и болки, но успява да се свърже със своите връстници. Успява да намери любов и дом, каквито никога не е знаел, че съществуват.

От една изключително разионална гледна точка, нямаше как да не се зарадвам и дори възхитя на условията и отношенията, които царяха в приемния дом, където е настанена Тиквичката.  Не ще и дума, в пъти по-добри от това, което сме свикнали да виждаме и чуваме тук, у нас. Но един изключително важен факт изпъква на този фон - че независимо от по-добрите материални условия, травмата и болката у децата не може да бъде изтрита просто така. Чела съм и други книги за деца в подобно положение, и независимо от същинския сюжет, всеки пък ме удивлява комбинацията от адаптивност и ранимост и начинът, по който възприемат нещата.

Тази любопитна и различна детска гледна точка вижда и казва неща, които често пренебрегваме, или прави наблюдения, които са стъписващи със своята дълбочина, присъща за умовете, необременени от ежедневната рутина. И като четях размислите на Тиквичка, ми се прииска по-често да давам крачка назад и да се опитвам да възприема тази гледна точка.

"Възрастните толкова ги е страх за нас, че понякога прекаляват.
Щеше да е по-добре, ако се вслушваха в мълчанията ни"

Предполагам, това важи и за мълчанието на възрастните?

"... и си казвам, че не е зле да стана излюзионист, защото Господ може би чува молбите ни, но не осъществява мечтите ни"

За илюционист не знам, но строител на собствените си мечти? Със сигурност.

Това, което все пак ми липсваше в "Животът ми като Тиквичка" бе един допълнителен, по-остър сюжет на фона на ежедневието на децата. Донякъде това беше връзката на Тиквичката с Камий, чуденето за съдбата на ѝ и дали ще я върнат на леля ѝ. Но нямаше истинско очакване и напрежение, и ми се искаше някакво по-голямо централно  приключение.



Ако "Животът ми като Тиквичка" и  ви е харесала тази любопитна и различна детска гледна точка, която вижда и казва неща, които пренебрегваме, и разбира действителността по съвсем различен начин, но ви се чете роман наистина за възрастни, може да пробвате "Стая". Романът на Eма Донахю е изключителен и като трилър, и като психологическата история на дете, чийто цял свят представлява една Стая, тъй като майка му е била отвлечена още преди да се роди.

Ако пък искате да проследите едно момче, чиято история започва по подобен начин, може да изберете "Дом" на Камелия Кучер.  Случайно, но страшно хубаво ми се подредиха тези две книги. Животът на Франсоа се развива по много по-различен начин от този на Икар Тиквичката, но започва по един и същи  - в дневната, вмирисана на цигари, с майката, която не го забелязва, и баща, който практически го няма.