About Me

Моята снимка
Здравейте! Аз съм Нина - или Топчо :) Добре дошли на моите странички, където плямпам основно за книжки и разни сръчности.

Blog Archive

Follow by Email

Последователи

Етикети

неделя, 4 ноември 2018 г.

[book review] The Ghost Bride - Yangsze Choo [book club]

Заглавие:The Ghost Bride/ "Призрачната невеста"
Автор: Янгзе Чу

Жанр:романтика, мистерия, фентъзи
Топчеста оценка: 4 звезди
Бележка: четена за читателски клуб на Форум Муза

Четохме тази книжка доста отдавна в клуба, но нали помните какво изтъкнах за клубните бележки? :D А и да си призная, историята и атмосферата още за живи в главата ми.

В колониална Малая/днешен Сингапур, доколкото разбрах, старите порядки са все още живи, въпреки дългото британско управление. Ли Лан е дъщеря от добро, но разорено семейство и няма особени перспективи - не и докато не получава особено предложение. Предлагат ѝ да се омъжи за единствения син на могъщото и богато семейство Лим - Тиан Чинг. А уловката - синът е починал наскоро при тайнствени обстоятелства и невеста за призрака е древна традиция да помирят духа му. Такава сделка би уредила Ли Лан с дом и богатство до края на дните ѝ, но на неочаквана цена. Нощ след нощ светът на духовете я дърпа все по-силно и с все по-голяма неохота я пуска на сутринта. Призрачният ѝ годеник не е особено галантен, трудно е човек да се довери на мистериозния пазител Ер Ланг. Света на живите също обаче крие тайни - Ли Лан подозира тъмни тайни, крити от семейство Лим, а присъствието на красивия, мил Тиан Бай - новият наследник, само я разсейва.... а тя трябва да внимава, ако не иска завинаги да остане в света на духовете.

От време на време минавам на азиатска вълна - май и сега съм на такава. Навремето  точно това натежа при гласуването ми за избор на книга. Аз лично останах абсолютно очарована от почти всеки аспект на книгата - но с Дийдра пак бяхме на противоположни мнения :D Добре, че са Скълди и Пендъргаст, и Сандерсън!

Атмосферата... отдавна не се бях потапяла толкова напълно в атмосферата на някой роман. Можех да видя съвсем ясно и избродираните със ситни синци пантофки, направени навремето от майката на Ли Лан, да си представя осветената само от бледна луна стая, където се провеждаше конкурса по вдяване, да заровя ръце в меката грива на Чендана. Чувствах се все едно съм в аниме - да, признавам си, годините ми на стаж като отаку също изиграха значение, особено като фен на xxxHolic и Natsume Yuujinchoo. Детайлите от традициите и представите за отвъдния живот едно на ръка - авторката страхотно беше помирила различните представи. А и гласът и езикът на разказа - беше удоволствие да го чета. Не знам защо, но ето този цитат страшно ми допадна
[the moon light]... was at once elusive and filled with trickery, so that lost objects that had rolled into the crevices of a room were rarely found, and books read in its light seemed to contain all sorts of fanciful stories that were never there the next morning.
Тези изречения поставиха нежна, но осезаема граница между нощта и деня, светът на живите и светът на мрака - и за пореден път доказаха, че книгите, четени нощем, имат собствена доза магия.

След като похвалих атмосферата, в която така се влюбих, трябва да призная, че тя беше излязла на преден план, оставяйки самия сюжет зад себе си. Това е и причината в крайна сметка да не дам 5 звезди, въпреки че ми хареса за повече от 4.  Искаше ми се двете разследвания - за предполагаемото убийство на Тиан Чинг и корупцията в отвъдното - да се бяха преплели повече, да бяха по-активни, да им бе отдадено повече внимание. Разочаровах се, че в крайна сметка за финала на корупционното разследване научихме втора ръка.

Героите - и тримата, които обявих за главни - Ли Лан, Ер Ланг и Тиан Бай, ми харесаха по свой си начин. От самото начало Ли Лан ми беше симпатична, заради начина, по който помирява в себе си рационалната мисъл, наследена от баща ѝ и дълбоката вяра в свръхестественото, развита от бавачката ѝ. Честно казано с удоволствие четох за първите ѝ любовни трепети . Нямах нищо против увлечението ѝ към Тиан Бай, първата ѝ любов, и предпочитам описанията на безсънните ѝ нощи пред девойки, които от пръв поглед искат само и единствено да открият зайците в себе си и да се налазят. Този по-кротък вариант ми беше като приятно разнообразие. Като Джейн Остин в азиатски вариант - а аз наистина си харесвам Джейн Остин  . Хареса ми как постепенно те преминаха в по-дълбоките чувства към Ер Ланг. В някои моменти наистина ми идеше да ѝ кажа - да, всичко е доста стресиращо, ама помисли малко! Но като цяло си останах с добри чувства към нея Very Happy
Тиан Бай беше толкова земен, колкото Ер Ланг не бе. Харесвам си ги и двамата, макар че още при първите появи на Ер Ланг (по точно при втората, при къщата) започнах да се надявам, че чувствата на Ли Лан ще се пренасочат. Тиан Бай беше рационалното, земното, сигурното и според мен се опитваше да се справи по най-добрия за всички възможен начин в положението, в което бе поставен. Но след преживяното Ли Лан просто не можеше да принадлежи напълно на земята. А след разходката в света на душите, и частица от читателя остава там.


Няма коментари:

Публикуване на коментар