About Me

Моята снимка
Здравейте! Аз съм Нина - или Топчо :) Добре дошли на моите странички, където плямпам основно за книжки и разни сръчности.

Blog Archive

Follow by Email

Последователи

Етикети

сряда, 20 септември 2017 г.

[book review]"Изгубена в книга" - Дженифър Донъли

Заглавие: Изгубена в книга
Автор: Дженифър Донъли
Поредица (един вид): от света на Красавицата и звяра

Издателство Егмонт
Жанр: детска, фантастика, приключенска, романтична

Топчеста оценка: 3,5 звезди

Винаги ми е кофти, както предполагам и на всекиго, когато съм много нахъсана на дадена книга, а тя не потвърди очакванията ми. Кофти ми е, че не мога да се включа пълноценно към ентусиазма на другите читатели, и малко им завиждам, че на тях се е харесала, а на мен - не. Но подред.
Както и преди съм опявала, голям фен съм на "Красавицата и звяра", а скорошната игрална адаптация ме очарова напълно. Не вярвах, че някога ще го кажа, но някои неща ми харесаха дори повече от оригиналния вариант - например това, че тук Звярът не само може да чете, но и го прави доста дейно (което за мен бе напълно логично, при условие че няма много други занимания в замъка, и че е принц, все пак). А сюжетът на "Изгубена в книга" прилягаше идеално на характера на Бел, на нейния опит да избяга от обикновеното, и не на последно място - на библиотеката на Звяра - най-страхотния подарък на света. А с Дженифър Донъли се запознах от сагата ѝ за русалките, която още ми предстои да завърша, но от първата книга бе разкошна.

Така че - прекрасна база за история, чудесен автор - какво би могло да се обърка? Ами, и аз не знам, но определено не се разбрахме с "Изгубена в книга".
Действието се развива скоро след паметния момент с подаръка на Звяра - развълнуваната Бел няма търпение да разучи библиотеката и цялото ѝ съдържание. Но една книга привлича вниманието ѝ - "Никога вече". Нейните страници се оказват път към една прекрасна история - изпълнена с пътешествия, забавления, приятели. История, която, стига Бел да пожелае, може да бъде нейната. Но дали наистина тази идеална приказка е това, за което копнее? И дали, ако се изгуби в страниците на тази книга, няма да изгуби много повече?

Още от пролога нещата не ми потръгнаха. Първата ми не особено приятна изненада бе, че тук завръзката е базирана на сблъсъка между Смърт и Любов,  приели формата на две сестри. Можем да говорим надълго и нашироко за образите на Любовта и Смъртта, за la petite mort и за връзката между тях, но опозицията им тук, в света на тази приказка, ме остави в недоумение. Макар че в този филм загубата от смъртта бе изведена по-напред с майките както на Бел, така и на Звяра, за мен никога няма Смъртта да бъде основният антагонист в тази история. За мен тук винаги битката е била срещу неразбирането - на околните спрямо нас, и това, което ние проявяваме към тях, на самотата, бягството и отчуждението. Да се приведе това под общия знаменател на Смъртта, бе меко казано неудовлетворително. Добавяме към това някаква версия на магьоснически шах и облог за пари (Любовта се обзалага за пари, когато може да има толкова по-интересни неща!?) и още преди първа глава се чувствах по-скоро разочарована.

Но това беше само прологът, и реших да продължа смело напред. Сега е моментът да изтъкна нещата, които наистина ми харесаха в книгата. Дженифър Донъли наистина пише някак мило и уютно, и това си личеше и тук, въпреки че явно се е целила в по-млада аудитория. Както казах, историята за това как може да се изгубиш в книга е просто идеална за тук. Ако успеех да се дистанцирам от знанието коя е всъщност графинята, светът на Никога вече беше пленително изграден. Донъли има нюх за детайлите, като тук любимите ми бяха имената на нещата - като например Анри де Шоз Пасе - графът на отминалите дни. А от цялата история има две важни поуки. Едната, естествено, е да внимаваме да не се изгубим в някой прекрасен, но нереален свят, било той изграден от книги, от телевизия, от интернет, или дори само от фантазии. Защото колкото и успокояващи да са, ако човек се гмурне много дълбоко, може да изпусне истинските, реални неща в живота. А другата е - не оставяй някой друг да пише историята ти. Две прекрасни, важни неща, които трябва да стигнат до всички млади читатели, и да почерпят те сила и храброст от Бел и да намерят баланс.

Същевременно много неща в разказа ме поразочароваха. Не останах с чувството, че историята реално обогатява света на Красавицата и Звяра. Една част от събитията бяха преразказани по-скоро без нужда, предвид обема, но нямах голям проблем с това. По-скоро не ми хареса как бяха... пренесени някои моменти.
Click to view spoiler!
Например разговорът с Чип, когато той я пита дали е щастлива в Замъка и в селото и Бел си дава сметка къде се чувства по-добре. Или още по-важният епизод с разговора с Морис, когато Бел почти пряко волята си защитава Звяра и си дава сметка за привързаността си към него. Това така важно осъзнаване го имаме по-нататък в историята, когато Бел се опитва да докаже на съселяните си, че Звяра е безопасен. И ако го изместим по-напред... се губи. Приемем ли тази книга за част от света на "Красавицата и звяра", то тези моменти са се разиграли веднъж и губят силата си. А това е един от най-значимите елементи от романтичната нишка за мен. Ако мога да цитирам любимата си Робин МакКинли - ... they were dear to me, but he was dearer yet. 

Към развръзката на книгата си мислех, че ще мога да закръгля на 4 звезди, но отново един епизод не ми допадна
Click to view spoiler!
Как придаваме човечност на автоматон, който няма сърце? Пришиваме му текстилно сърце! Само аз ли виждам в това директно епизода от Вълшебникът от Оз и Плашилото?

Дребнава ли съм? Може би да. Но съвсем субективно, като читател, това са нещата, които ми попречиха да се насладя на книгата с ентусиазма, на който се надявах. А както често съм изтъквала, моите оценки са предимно субективни. "Изгубена в книга" щеше много да ми хареса, ако в основата на завръзката беше нещо друго, което поне за мен по-добре да се връзва с темите на "Красавицата и звяра", дори и да просто сблъсък с друга вълшебница

Все пак препоръчвам Изгубена в книга, особено на по-млади читатели. Наистина има хубави неща, които си струва да достигнат до хората от другата страна на страниците. А също така, за тези, които искат да узнаят още за опасностите да се изгубиш в примамливо идеален свят, препоръчвам Коралайн на Нийл Геймън, а на по-порасналите фенове на Красавицата и Звяра - Бюти на Робин Макинлни. Но в крайна сметка, на всеки пожелавам от време на време да се изгубва съвсем в някоя книга, но после да се връща обратно в нашия свят, освежен и изпълнен със сили.

Няма коментари:

Публикуване на коментар