Топчесто раздаване#5 - "Извънземното от Долна Митрополия"
Чудех се коя да е последната книжка, която дам тази Коледа, като част от моето "Топчесто раздаване" ;) Имам още в купчинката "Предай нататък", но се спрях на "Извънземното от Долна Митрополия". След това раздаване, ще се върна към предишните тегления, където на всеки три месеца избирах някой от участниците в Читателските предизвикателства във Форум Муза . Тази година беше леееко умреличко, но се надявам догодина да живне :D Дано и аз успея да си изпълня плановете за тях.
Но да се върнем към настоящото раздаване.
Моето разочарование, да кажем, от книгата се дължеше главно на разминаване на очакванията и съдържанието. Затова отсега казвам на бъдещите читатели - това като цяло не е хумористична книга и в повечето случаи разказите не са точно "римейк" на оригиналното произведения, а по-скоро вдъхновени. Ако не пристъпите с нагласа за хумористичен преразказ, а за по-сериозни разкази - сцени от действителността, мисля, че сборникът ще ви хареса доста повече. Ето го и старото ми ревю на книгата:
Очаквах да прочета или някакъв съкратен, по-скоро комичен, вариант на изброените произведения, или да ги видя пренесени в нашата действителност.
"Извънземното" обаче не е такова. Първо, "Извънземното" е тъжно. И не е леко. Антигравитационните механизми на летящата му чиния нещо са отказали.
"Извънземното" е сборник от разкази. Някои от тях са по-скоро впечатления на автора, други наистина имат сюжет и история, но ми беше изключително трудно да обвържа някои от тях с поставеното им заглавие (на известно литературно произведение).
По-голямата половина от кратките произведения в книгата ми оставиха едно голямо WTF О.о Някои обаче наистина ми харесаха. Затова сега ще се спра на някои от тях:
"Стрихнин в супата" - това бе разказът, който най-много отговаряше на предварителната ми нагласа, и затова се нареди сред любимите ми. Историята е в съвсем Удхаусова последователност, от началото до развръзката. В ролята на леко замотания ерген е футболистчето Ицо, който бие дузпи, следи "Дървопад" и съхне и вехне по сладката Пламенка (която споделя страстта му по серийните филми). Но на пътя им се изпречва кой - естествено страховитата майка на девойката, която няма да позволи такъв съюз. Но накрая всичко се оправя. По Удхаусовски.
"Трикракото куче" - не съм чела едноименната книга, макар че се амбицирах да си я потърся. Тук обаче става дума за една трикрака котка. И за артроза на тазобедрените стави. И за разни други неща.
"Малкият принц" - аз бих обвързала този разказ по-скоро с произведението на Йовков, а не на Екзюпери.Нищо, че не беше истинска бялата лястовица. Пак стана чудото. Наистина ми хареса този разказ.
"1984" - този ми хареса най-вече заради описанието на Дебелата Берта, заради някой и друг цитат като "от леглото на втория етаж като разтревожена тарантула се спускаше Юлиян", "насмукахме се.... в подножието на един огромен препариран глиган" и още...
"По пътя" - "Какво си мислите - като е хипи, и като не се къпе, че е опериран от суета ли?"
Правилата са същите като преди. Ще избера победител на Коледа, 25 декември.. Ето ги все пак отново:
За да участвате:
Но да се върнем към настоящото раздаване.
Ето я анотацията:
Кой пък беше тоя?
Той е казанлъшкият Достоевски, Умберто Еко с инженерска диплома, Вазов с
лаптоп, Удхаус в депресия, Джоан Роулинг с мустаци, Екзюпери с
височинна фобия... И още - Толстой от Красна поляна, Фройд на
целомъдрието, Керуак на околовръстното...
А в новия му опус се шматка едно извънземно, преследвано от кучката
Козета, Гаврош, Гагарин, Паганини на черпака, Хари Потър в пола, една
кокошка с пломбиран зъб и един брат Карамазов. Разбира се, всичко това
се случва в демиургическите пространства на харддиска на авторовия
лаптоп. Един Автор, чиято личност се раздвоява между Краля на романа и
Властелина на вселенския мързел. Ето защо се опитва да направи римейк на
световната класика – за вас, мързеланковци.
„Извънземното от Долна Митрополия” е събрало стотина кратки прози с дъх
на гюловица и стари дантели, тамян и сяра, люти чушки и прочие иронии.
„Под игото” в 1108 знака, „Война и мир” в 801, „Клетниците” в 576.
Цялата световна класика на литературата и киното, свряна в 100 страници…
Очаквах да прочета или някакъв съкратен, по-скоро комичен, вариант на изброените произведения, или да ги видя пренесени в нашата действителност.
"Извънземното" обаче не е такова. Първо, "Извънземното" е тъжно. И не е леко. Антигравитационните механизми на летящата му чиния нещо са отказали.
"Извънземното" е сборник от разкази. Някои от тях са по-скоро впечатления на автора, други наистина имат сюжет и история, но ми беше изключително трудно да обвържа някои от тях с поставеното им заглавие (на известно литературно произведение).
По-голямата половина от кратките произведения в книгата ми оставиха едно голямо WTF О.о Някои обаче наистина ми харесаха. Затова сега ще се спра на някои от тях:
"Стрихнин в супата" - това бе разказът, който най-много отговаряше на предварителната ми нагласа, и затова се нареди сред любимите ми. Историята е в съвсем Удхаусова последователност, от началото до развръзката. В ролята на леко замотания ерген е футболистчето Ицо, който бие дузпи, следи "Дървопад" и съхне и вехне по сладката Пламенка (която споделя страстта му по серийните филми). Но на пътя им се изпречва кой - естествено страховитата майка на девойката, която няма да позволи такъв съюз. Но накрая всичко се оправя. По Удхаусовски.
"Трикракото куче" - не съм чела едноименната книга, макар че се амбицирах да си я потърся. Тук обаче става дума за една трикрака котка. И за артроза на тазобедрените стави. И за разни други неща.
"Малкият принц" - аз бих обвързала този разказ по-скоро с произведението на Йовков, а не на Екзюпери.Нищо, че не беше истинска бялата лястовица. Пак стана чудото. Наистина ми хареса този разказ.
"1984" - този ми хареса най-вече заради описанието на Дебелата Берта, заради някой и друг цитат като "от леглото на втория етаж като разтревожена тарантула се спускаше Юлиян", "насмукахме се.... в подножието на един огромен препариран глиган" и още...
"По пътя" - "Какво си мислите - като е хипи, и като не се къпе, че е опериран от суета ли?"
Правилата са същите като преди. Ще избера победител на Коледа, 25 декември.. Ето ги все пак отново:
За да участвате:
- Напишете коментар под поста за съответната книжка във фейсбук страничката на Wanderbook
- Имайте предвид, че повечето книжки вече са четени, само някои са съвсем нови.
- Не сте длъжни да харесате страничката. Ако мислите, че някой ваш приятел би се заинтересувал, може да го тагнете. Така вие ще поучите две билетчета за тегленето. (Ако другарчето ви наистина реши да участва, ще трябва и то да коментира.) Ще оценя, ако тагвате другарчета, които още не са взели участие в съответното теглене, за да разберат повече хора НО - ако не ви се занимава с лайкване и тагване - не сте длъжни, един коментар "участвам" е достатъчен.
- след крайния срок на случаен принцип ще избера някого.
- Ще пратя книжката с БГ пощи за моя сметка. Щом я пратя, ще пиша на победителя. Ако случайно победителят не желае доставката да е по пощата, а с куриерска фирма - доставката е за негова сметка.
Коментари
Публикуване на коментар