[book review]"Нашествието на горната земя" - Марк Чевъртън

Заглавие: "Нашествието на Горната земя"
Автор: Марк Чевъртън
Поредица: фен поредица Майнкрафт

Жанр: детски, приключенски, фантастика, фендъм
Издателство:Сиела

Топчеста оценка: 3 звезди
Друго:Варненска библиотека

А аз дори не играя Майнкрафт! Приятелят ми обаче доста ми разказва за нея и се убедих, че зад умишлено чепатия дизайн се крие уникален геймплей (но едва ли бих седнала да играя сериозно). Видях "Нашествието" в библиотеката и реших да се образовам допълнително
Тази книжка определено е фенфикшън, създаден от фен за фенове (мдам, наясно съм с повторението) или поне за хора, запознати с някои основни неща в играта. Авторът разказва един вид модерна приказка, която носи поука за цената на приятелството и последиците от безсмислената жестокост. Главният герой, Геймнайт999, е хлапе и Майнкрафт играч, който обаче не пропуска случай да се изгаври както със съотбортниците си, така и с компютърните жители на играта. Един инцидент с новото изобретение на баща ме обаче го праща в дълбините на сървъра. Там Геймнайт не само вижда до какво са довели жестоките му шеги, но се оказва замесен и в пророчество и единствен защитник на този свят срещу чудовищни нашественици.
Като развитие на сюжета историята беше очаквано предвидима. Героят осъзнава грешките си, покайва, намира нови приятели и т.н. Новото идваше от елементите на играта. Наистина, за да схване човек книгата, трябва да има поне някакви базови знания за Майнкрайфт, дори и да не я играл. Авторът споменава някои неща, но не се впуска подробно да разяснява геймплея - което би било в ущърб на историята, както и да го погледнеш - това е роман, а не наръчник за игра. За мен, заредена с малкото си знания втора ръка, историята бе напълно разбираема.
През цялото време бях със странно смесени чувства - беше ми наивно интересно, но не до степен заинтригуваност, беше ми леко абсурдно, тъй като не можех да се вживея напълно, беше ми идиотски забавно, когато описваха супер драматични моменти, като заколването на прасето. Беше разиграно много театрално, с всичките "Квииик, квииик" и монолозите на угризенията на Геймнайт след това. Най-много смях (през сълзи) породиха "ЕКСПИ топките", оставащи след всяка задача, които са, както се досещате, точките опит.
Главната цел на автора (освен, очевидно, да създаде Майнкрафт приказка), явно е била да предаде и посланието за вредата от тормоза и насилието както в реалността, така и виртуално - една доста наболяла напоследък тема. Геймнайт не е лошо момче, но отношенията му с другите деца в училище, слабостта и неудовлетворението избива като агресия там, където се чувства силен - в интернет. И ако тук (от не-фенска, нефантастична гледна точка) това няма толкова реални последствия, си е факт, че резултатите понякога са фатални - само няколко минути във фийда на който и да било от нас ще го докажат.
Не мога да преценя доколко Марк Чевъртън е успял да предаде това послание - не съм най-обективния читател за тази цел. Определено се надявам да е успял, а и тази книга ще комуникира с млади читатели доста по-успешно, отколкото с мен. Книжката ще е супер за настоящи или кандидат фенове на Майнкрафт и ако имах такива хлапета в обкръженито си, определно щях да я препоръчам. А аз, аз само дебилно си се забавлявах :D