[book review] "Слепият херцог" - Теса Деър

Заглавие: "Слепият херцог"
Автор: Теса Деър

Жанр: романтичен, исторически
Издателство: Егмонт

Топчеста оценка: 5 звезди

Понякога на човек му трябва нещо леко, забавно и незаангажиращо, което да го разтовари. Поне за мен това "нещо" обикновено е под формата на любовен роман. Още от излизането на "Слепият херцог" го бях набелязала, защото - признание - изпитвам слабост към герои, които превъзмогват недъзите си. Но нямах представа колко точно сладко и забавно ще бъде.

Животът на Изи Гуднайт не е лесен - въпреки че почитателите на писанията на баща ѝ я смятат едва ли не за принцеса от приказките.Истината е различна - налага ѝ се да се бори с несигурността всеки ден. Затова тя е решена да се възползва от всяка възможност, която съдбата ѝ предлага. Ако това е рушащ се пълен с прилепи замък - Изи ще го превърне в дом. Ако е някакво подобие на целувка, Изи ще я изпълни с романтика. Ако е нацупен, свадлив херцог, Изи ще го превърне в джентълмен, в чийто разсъдък никой не би се усъмнил. Но понякога може да се окаже, че само решимостта ѝ не е достатъчна... Но може би един хиперентусиазиран фенклуб ще помогне?

Сигурно и преди в любовни романи сте се натъквали на следния сценарий: невинната девойка по стечение на обстоятелствата попада под опеката на съмнителния джентълмен, който се чуди къде да я дене. Тук обаче положението е почти обратното! Изи Гуднайт получава в наследство замък, и този факт сварва неподготвен предишния му собственик, Рансъм, който се оказва поставен пред реалната заплаха да остане на улицата. Фактът, че авторката остави такава силна карта у Изи много ме ме впечатли, и въпреки че ми се искаше да се разиграе дори повече, пак бях много радостна от разчупването на стереотипа. Освен това, Изи е много реалистично гледаща на нещата девойка, без това да помрачи романтиката на персонажа ѝ. Всичко това накуп, и за мен Изи се превърна много лесно в очарователна героиня, която много заобичах и на която постоянно бях съпричастна.
Рансъм - другата половина от любовното уравнение - не успя така успешно да избяга от модела за мъжки герой. Съмнително поведение в миналото, изтерзана душа сега, която обаче намира любовта. В отношенията си с Изи обаче и с размислите и страстите си отново основно около нея, както и последния си жест, Рансъм успя да ме спечели.
Споменава заслужават и второстепенните персонажи. Дънкан е класическият верен иконом с неизменен чар, а госпожица Пелъм бе героиня, която заобичах по неочаквани причини - защото доказа, че може да намерим приятелство в лицето на най-различни хора, дори и да има голяма разлика в социалния (не точно) статут :) Казано с по-прости думи - зарадвах се на осъзнаването на Изи, че при други обстоятелства не би помислила госпожица Пелъм за приятелка, заради огромните разлики в темперамента и характерите, но веднъж събрали се заедно, тя ѝ даде шанс и резултатът беше очарователен. И не на последно място.... най-въодушевеният фенклуб на века! Наистина не мога да ги опиша и само ще се опитам да ви убедя да прочетете и да видите - но феновете на историите на Гуднайт са прекрасни, сърдечни и абсолютно смахнати.

Те обаче не бяха единствената причина да се смея. Повествованието беше изпълнена с фрази, които единствено мога да обясня с желание на авторката да развесели читателите. В друг случай бих ги нарекла абсурдни (и някои са) и не бих ги оправдала. Но факт е, че заради абзаци като:

"-Разбира се, че не сте длъжен, Ваша светлост - рече тя, колкото можеше по-спокойно вбесеното му ляво зърно."

се хилих наистина докато останах без дъх и ме караше по-късно да се усмихвам дори и в кофти моменти тези дни.

"Слепият херцог" се превърна от книга, която избрах да почна наслуки в един от любимите ми исторически любовни романи (за който се чуди - на първо място засега е "Красавицата и звярът" на Аманда Куик). Беше изключително забавен,  разчупен, но не изневерява на титлата си на любовен роман и в него намерих точно това, което търсех, и дори и повече :)