About Me

Моята снимка
Hi there! My name is Nina, a.k.a. as Topcho. I'm a med student from Bulgaria and I like to craft and create, to read and write, and to lose my time in everyway possible :)

Blog Archive

Follow by Email

Последователи

Етикети

четвъртък, 8 януари 2015 г.

[book review]Прераждане/Rebirth

Заглавие: "Прераждане"
Автор: Кристиян Малинов
Поредица: Недосегаем #2

Предпрочитно:
Миналата година, денят след като другарчето от групата си получи книжката за рождения ден:
Другарче:Ти прочете ли я вече?
Аз:Не още. Ти колоквиуми нямаш ли?
Другарче:Искаш ли спойлер *мазна физиономия, както когато се готвиш да кажеш на някого, че Снейп е от добрите, примерно*
Аз:Хубу, кажи.
Другарче:Познай кой и кой са били заедно?
Аз: *познава двойката*
Друарче: Амаааа >.>
Аз: *още по.мазна физиономия* Had a feelin'

Историята:
След като в края на последната книга Крис бе оставен забучен като пеперудка на изложбено платно, сега той се връща, за да ни покаже, че още не сме видели дори началото.  Преродителният процес и пост-преродителният период обаче се оказват далеч не гладки. Някой се намесва в съдбата на Крис, за да му помогне, новите вампирски сили идват ръка за ръка с вампирския глад, щитът му на Недосегаем отказва да се държи както преди, и странни сънища го навещават. Всичко това ще отведе Крис, изненадващо не към към магичния свят на Академията, а към старите приятели от живота, който смяташе, че е оставил след себе си.

Следпрочитно:
Обобщено с едно изречение - много по-добра от първата.
Мисля, че ходът на тази книга би изненадал всички - и случайните читатели, и по-задълбочените фенове от "Недосегаем", които са плели теории как може да се развият събитията, а най-вече хората, анатемосали поредицата за прилична на ХП, Академията и други. (Лично с тези аз така и не открих прилика. Едно е да са вдъхновени, друго е да са подобни. Ако трябва наистина да се напъна да правя сравнение, училищата система тук ми беше най-подобна на тази от Хекс Хол. Край на оф топика). Сега историята поема по свой, съвсем непредвидим път, който не спираше да ме изненадва глава след глава. Тези пътища сякаш вървяха в посока, противоположна на очакванията, които си бях изградила след прочита на Недосегаем, но това съвсем не означава, че са разочароващи. Очаквах да узнаем повече за Мария-Елена, вместо това разкрихме някои неща за Александър; мислех, че ще срещаме по-често Роуз, а се върнахме назад към старите му приятели. И всички тези неща считам за брилянтни сюжетни решения. Освен поглед към взаимоотношенията на героите, в "Прераждане" виждаме и много повече подробности от света на Недосегаем. Любимото ми допълнение към света трябва да чудовищните Пазители, докато Ангелите като цяло имам трудности да приема, защото коренно се различават от общите представи. В последните глави особено ги приемах като нещо качествено ново, именувано така само заради грешка в превода при получаването на божествения факс.
Крис, героят, без съмнение е израснал в "Прераждане". Тук е по-балансиран, по-уравновесен, но без да губи запазения си вкус към драматизма.
В "Недосегаем" тази му склонност сякаш намираше проява по-скоро като teen angst, докато тук подходът е много по-приятен.
Крис, писателят, също е израснал много, което се забелязва и в стила на писане, и в построението на историята. Блоковите описания от типа "я, нов герой; сега ще отделим няколко абзаца, за да опишем как изглежда, дори и да не се връзва много с динамиката на момента" липсваха, всичко бе много по-интегрирано и хомогенно. Нямаше ги и алогизмите, които в предишното си ревю нарекох "препъни-камъчета". Тъй като предния път коментирах и (липсата на) редакция, ще вметна, че тук и това бе чувствително подобрено.  Едно от любимите ми нововъведения бе наличието на няколко гледни точки и много любопитната смяна на начина на водене на разказа - в първо лице само когато повествованието водеше Крис. Наистина беше интересен подход, позволяващ ни да се дистанцираме от време на време от него, като все пак го оставяше в центъра... а на мен ми даваше възможност да се порадвам допълнително и на Ксандър. Ако се чудите защо той не получи споменаване досега, отговорът е прост - малкият бог на спойлерите, който обикновено седи на дясното ми рамо, сега е окован и хвърлен временно в забвение - да знаете, за ваше добро.
В едно нещо обаче "Прераждане" следва традицията на "Недосегаем" - да остави нещата на ръба в самия си край.  Финалът бе в известна степен по-шокиращ и от този на първата книга - ще ви издам само едно нещо (спойлер-дзверът припритва) - може би в тази книга няма да имаме само един-единствен Прероден?

Да завършим с рамкова композиция - много по-добра от първата. Сигурна съм, че това ще продължи и в следващата част на поредицата, "Въздигане", която ако не греша трябва да очакваме тази година. Надявам се това да не се отмени поради факта, че "Недосегаем" наскоро дебютира на английски - колкото и да се радвам, че хората отвъд океана ще имат достъп до книгата, все пак съм си едно средностатистическо егоистично топче и си искам моя книжен пай :D




Title:Rebirth
Author:Kristiyan Malinov
Series:Untouchable #2

Pre-read thoughts:
Last year, only a day after a friend from my group got the book for her birthday:
Friend: Have you read it yet
Me: Nope, we have tests, you know.
Friend: Do you want a spoiler? *sly face like when you're going to drop all the truth about Snape on a person just starting to read the deathly Hallows*
Me: Fine, do tell
Friend: Guess what very peculiar couple was in the book
Me:*getting the answer right*
Friend: Awww but howww...
Me:*even slyer grin* Just had a feelin' :D

The story:
The previous book left Chris pinned like a butterfly, but now he is back to show us we haven't seen the last of him. But the nor the process of rebirth and the periods after are not as smooth as he hoped. Someone intevened to save him, the vampire powers come along with the uncontrollable hunger, his Untouchable shield isn't working as before and someone is visiting im in his dreams. All of this is going to lead Chris - quite surprisingly - not to his new friends and their world of magic and wonders - but back to the life he left behind.

After-read thoughts:
In short: far better than the first one.
I think the way and the twists in the book will have everyone unprepared - the common readers, the fans of the series that spent long time musing over how thing will go from now, and maybe mostly those who accused the series as similar to Harry Potter, Vampire academy or Twilight (To which I disagree, by the way. Inspired doesn't mean they are simsilar. If I really have to compare it to some other series, then I'll choose Hex Hall, because if the school structure. End of the off topic). Now the story sets on its own, bery unpredictable path that surprised me chapter after chapter. It seemd that this path went in the exactly opposite direction of what I've envisioned - but that was not a bad way. Where  I was expecuing more clarity about Maria-Elena, we dug deeper in her husband's past while she was away, instead of Rose stealing the spotlight, we saw the return of Chris's old friends. And I actually think of all of these as delightful decisions.
Apart from the character relationships and developpment, in this book we have a broader view of the world of Untouchable. My favourite addition must be the monstrous keepers, while I have some reservs to the image of the Angels. They were so different from the classic that - especially - in the last chapters I thought of them as something entirely new, that got to be called so by some mistake.
Chris, the hero of the story, had greatly evolved since the last book. More balanced and mature, he is sill keeping his "drama queen" trademark. But in the first novel it was manifested more with teen angst, and here is just more about being fabulous.
And Kris, the writer, has evolved as well. Off with the block desciptions of the "oh-look-a-new-character-now-I'll-add-a-whole-paragraph-of-how-he/she-looks-and-it-doesn't-matter-if-it fits-the-moment-or-the-pace" type; here everything was more integrated. Absent were also the illogical moments such as the ones spotted in Untouchable. No more soup eating right after you emerged from a coma. Something I really liked were the different POV. Here we had several POV and the most curious was that only Chris's were told in first person, this allowing us to still keep some distance from the others and follow his lead... while enjoying some Xander moments. If you're wondering why I am mentioning my favourite character only now - it is for your benefit - I'm trying to keep the spoiler monster at bay.
For one thing Rebirth is following closely Untouchable's example - ending it with a huge cliffhanger. In a way, it was more shocking than the final of the first book. I'll tell you only one thing (down spoilers, I said DOWN) - maybe Chris wasn't the only one who got his rebirth in this book? Oh my!

Closing things up: it was far better than the first one. The third installment is expected later this year, and I hope it won't be delayed by the fact that the first book has just recently made its debut in the USA. While I am happy for all myEnglish-speaking friends that can now get in touch with the Untouchable, I'm still selfish and looking forward to getting my next piece of reading pie.

Challenges:
  1. Etheral - Hosted by Riedel Fascination - my progress

Няма коментари:

Публикуване на коментар