[book review] Странноприемницата/ The Weird Inn

Заглавие: "Странноприемницата"
Автор: Явор Цанев

Бележка: сборник разкази; имам си автограф пък :)

Предпрочитно:
Абонирах се за списание "Дракус" скоро след като научих за съществуването му - съвсем случайно фейсбуково събитие. Определено ми се струваше добра инициатива, и освен това съвпадаше с поредните ми обещания пред себе си да чета повече родна литература. Когато видях, че ще правят представяне в библиотеката, отидох, и така се сдобих с настоящата книжка (с уверението, че в нея има повече щастливи завършеци :) )

~~Историята~~: Есенцията:
В "Странноприемницата" се помещават 25 кратки разказа, обединени от жанровете фентъзи и хорър. Не подлежат на обобщение, защото едни ще отведат читателя на далечни планети и отвъдни светове, други ще го пратят назад в допотопни (всъщност малко следпотопни) времена, трети - може би най-страшните - ще го оставят залостен зад вратите на собствената къща, насаме с нещата вътре в него.

Следпрочитно:
Следвайки решението си да се захващам със сборниците разкази (и с разказите изобщо) по време на ~~война~~ сесия, прочетох "Странноприемницата" по време на лятната сесия. Тъй като прочетеното досега от автора ми бе харесало, очаквах с нетърпение почивките (на всеки 10 теми), за да се посветя на книгата.
Сборникът започва с разказа, на който е кръстен. Едноименната история започнах с голям ентусиазъм... но се разочаровах малко. Въпреки че идеята му бе интересна, от заглавието очаквах нещо съвсем друго като съдържание, а и това чувство за задъханост и делир не ме спечелиха.
Единственият друг разказ, който не ми беше изцяло на сърце - макар и само финалът - също бе в началото на сборника - "Крилете на бурята". През цялата история така се нагнетяваше статичното електричество, че на края наистина очаквах хлапето да се възпламени, наистина да се понесе сред хвърчащите смет и прах, наистина бурята да го въздигне, а той да я отхвърли, и сам да порасте крила, и сам да стане бурята, която сипе своя гняв отгоре и кара всички да треперят. Ъкхъ. Или просто се бях подготвила за нещо по-различно от "да утрепем всички" ендинг.

А сега, след като си изпях това, мога вече да кажа: всичко останало беше прекрасно!

* скуи-ка и приритва от кеф*От другите разкази, и да ме карате, не мога да се оплача - не мога да намеря от какво. Всеки от тях ме изпълни. Толкова са кратки, същински миниатюри, но това ще да е един от малкото случаи, когато няма да възроптая срещу дължината и няма да мрънкам за още. Но не защото са ми досадили, о не. Защото всяка дума бе точна, премерена и всеки един разказ си беше достатъчен, цялостен и завършен с нито повече, нито по-малко от нужното.
Хорърът в едно или друго измерение присъства чувствително в сборника. Но това не беше хорърът, който търси да шокира, възмути или отврати. Разказите тук си проправяха път до скрития някъде дълбоко-дълбоко в теб ужас; а по пътя си изравяха и други неща попаднали там в забвение - малко съпричастие, малко човечност, по малко от онези неща, които си нямат точни имена, но ти позволяват да се заслушаш, да видиш, да разбереш.

Ако трябва да посоча любим разказ от книгата, до последно ще се колебая между "Като вятър в комина" и "Тъкачът на мечти". Първият ме плени с историята, която беше като една научнофантастична приказка - как затворихме духа в бутилката; вторият - с езика. За първи път, откакто учихме Гео Милев ми се прииска да чета на глас, за да чуя ритъма на текста, възклицанията, паузите. Този разказ беше на границата на лириката.
Е, не ме припирайте да избирам още де - последното още не е дошло.

Сред подгласниците са така романтично-драматичната "Мълния"; "Живота в спокойни води", който ми напомни на масленозелените езера на Конъловите "Нощни приказки" и много оригиналният "Спомен от детството". "Таласъмът на таласъма" и "Погледни към страха" засягаха един от любимите ми хорър аспекти; "Избранникът" ме изненада, а "Сърцето" ми излезе почти тематично по конспекта.Но като изключим споменатите два разказа (които просто ми харесаха по-малко от останалите), останах очарована от всички останали. Наистина останах много доволна от този сборник, и ако не пишех този текст в един и половина след полунощ и половин година след като го прочетох, сигурно щях да съм в състояние да спретна по-впечатляващ коментар. Но и шест месеца след прочита, онова чувство за удовлетворение при спомена още е налице, което несъмнено значи нещо :)

Title: The WeirdInn (or whatever - it's a pun and I can't translate it)
Author: Yavor Tsanev

Note: short story collection; also, I have an autograph!

Pre-read thoughts:
When I first heard by cance about the Dracus magazine - which specialize in new authors's tales of horror, fantasy, sci-fi and mystery, I subscribed almost immediately as it also went nicely along my goal to read more new bulgarian authors. When I heard the publisher will be holding a meeting in the local library, I went and like this bought this book.

~~The story:~~ The Essence:
would be probably more juste to say. This is a collecion of 25 stories, that have little in common beside their genre - fantasy and horror mostly. Some of them will take the reader far in the space, others will turn im back in almost prehistoric times while the thirds till leave him in his own home but force him to stand up to things locked behind doors or minds.

After-read thoughts:
Following my decision to read short stories during exam sessions ( in order to avoid the desire to go on reading the novel for the need to know what happens next), I read this collection the last summer session. From what I've seen in the magazine from this author, I was really looking forward.
The opening story os of the same name as the collection. I had my hopes high.. but it let me down. From the title, I was expecting something entirely different, and I didn't quite like the breathless delirious way of telling.
There was only one other story that disappointed me, thos only in the ending - The wings of the storm. I was feeling the static building through all the story, and was expecing the kid to actually let all that charge out, to actually become one with the storm. Well in anyway I wasn't in for the "let's kill everyone" sort of ending.

Now that I pointed those two stories, I can safely say who much I loved all the rest *going squeee in circles around the room*
I have noting to complain about them. They were all miniature, but maybe for a first time I won't ask for more - not because they bored me, but because every word was so carefully weighted and chosen, that it was in perfect balance. Nothing more, nothing less.
The horror was present in many of the stories, but this wasn't the horror that seeks to shock its audience with gore and violence. No, the horror in those stories was reaching for the depths of the consciosncess, where the deepest fears lay. And on its was it discovers other things we had thrown in the back of our minds - like a bit of humanity and compassion.

If I have to choose my favourite story, it'd be Like wind in the chimney or The Dream weaver. The first was like a sci-fi fairy tale about the jinny in the bottle, and the latter was wirtten in such poetic language it made me want to read it aloud.

Among the runner ups were the romantic-tragic Lightning, the Life in still waters that reminded me of one of Connolly's Nocturnes, and the very original Childhood memory. Goblin's goblin. and Look at the fear were about one of my favourite horror aspects; The Chosen one was a surprise and The Heart was just for the exam I was reading for back then. But honestly, I liked every one of the stories, except for the ones mentioned in the begining. This book was a delightful read and I wish I wasn't writing this so late after midnight, so I'd be able to choose righter word to express how much I liked it. But half a year after the read, I still carry the same sense of satisfaction, and this must count for something.

Challenges: