About Me

Моята снимка
Здравейте! Аз съм Нина - или Топчо :) Добре дошли на моите странички, където плямпам основно за книжки и разни сръчности.

Follow by Email

Последователи

Етикети

сряда, 12 февруари 2014 г.

[book review]White Thirst/Бяла жажда

Заглавие: "Бяла жажда"*
Автор: Майк Анка

Бележки +*: безплатно копие за ревю. И честно казано, идея нямам как да преведа заглавието, затова заложих на добрия стар буквален превод. Със същия успех може да е "Чист копнеж", на това ми звучи твърде като сапунче. Затова и приемам предложения, ако има някакви.

Предпрочитно:
По принцип историите за Желязната завеса не съставляват голям процент от четивата ми. Но мернах тази книга в списъка за поискване, анотацията ѝ звучеше прилично, не беше дебела, беше отбелязано че е до голяма степен мемоар на автора - който е румънец. Освен това щеше да се впише чудесно в не едно от предизвикателствата ми, та реших да я взема да се пообразовам. 
Да отбележа, първоначално в сайта нямаше корица, само снимка (на автора, предполагам), та когато отворих файла останах приятно изненадана от наличието на корица и като цяло много доброто оформление - доста добро първо впечатление.

Следпрочитно:
Оказа се доста трудна книга за оценяване, защото и самите ми чувства към нея се оказаха доста противоречиви.
Както е отбелязано в анотацията, това са мемоарни бележки, историята и героите са в голяма степен истински - и това вече си е добра основа за разказ, още повече като имаме предвид фона, на който точно тази се развива. Един човешки живот винаги може да се превърне в история, от тук нататък всичко зависи от умението, с което е предадена и способността на разказвача да увлече читателя. И точно по тази точка с "Бяла жажда" не се  спогодихме особено.
Това се дължеше най-вече на факта, че книгата беше... не особено добре балансирана, поради липса на по-уместна дума. Имаше изключително подробни  описания на всекидневни действия или на облекло, а в същото време моменти като убийства и сблъсъци бяха споменати ей така, между другото. Авторът описва Италия по начин, който би могъл да ти спре дъха... и би бил уместен, ако това беше преди всичко пътепис. През цялата последна трета на книгата се повтаря колко емоционален и възхитителен е спектакълът, над който работят, но така и не разбираме за какво всъщност е пиесата.
Така натрупани, тези излишъци от информация ме отвличаха от зрънцата, които според мен бяха по-важни и ме отегчаваха - а самата история не предполагаше да скучая.
Само ако имаше малко по-стратегическо акцентиране. Най-най-лесният начин да се постигне това май би било да се поработи по начина, по който са разделени главите. Сякаш нямаше особена мисъл зад това къде почва и свършва дадена глава - първите бяха по 5 страници, след това се навъдиха глави по 30+ страници. Последните съдържаха по няколко смислово отделни епизода, например първата по-обемна глава - шеста - просто си просеше да бъде разделена поне на две. Първата половина щеше да е за промъкването на момчетата през последните граници до Италия, и щеше да завърши с "Бастиян е болен, но държи всичко под контрол. "Остани спокоен" <- ей такъв край на главата определено би ме зарибил да продължа да чета нататък. Втората половина пък, обособена сама, би наблегнала на разочарованието на Майкъл и Бастиян от предателството на приятелите ми, отчаянието, което ги наляга след това, и крайният момент в църквата. 
Ня, малко се отнесох, но всички тези моменти (както и много други) са наистина силни и емоционални, и въпреки това се губят  и размиват, по начина, по който са изсипани главите. Естествено, ако те бъдат пообработени и разширени за сметка на други епизоди, бих била още по-доволна, но дори и с подобна лека намеса, пак би се усетила разлика. Поне така си мисля де.
На второ място... повествованието се води от един общо взето всевиждащ разказвач... което не обичам, ама тц. Така само се дистанцирам от героите, а честите коментари, сравняващи настоящето на героите с някакво далечно бъдеще (което явно ще се случи) - ами аз вече знам, че ще свършат добре, за какво да се безпокоя за тях? Добавяме към микса сегашното време, в което е разказът... резултатът е недоволно Топче.
Като заговорихме за героите... Още от първата глава става ясно, че това не е разказ за двама млади мъже, пресичащи границата и рискуващи живота си. Това е историята на Майкъл и приятеля му, който се превръща в просто поддържаща фигура за главния герой - както и останалите герои, които се появяват. В интерес на истината, Майкъл беше интересен персонаж, въпреки почти пълната мъгла относно миналото му. Но не можах да се привържа особено към никой от фоновите герои - с изключение на Джи-Джи (душкаааа! :D ) и може би Стефани към края на книгата. Именно моментите със Стефани - любимата на главния герой, с която той успява да се събере (изключително по нейна инициатива, трябва да отбележа), бяха единствените, в които се скъси дистанцията между мен и героите.

За десерт - имаше доста странни грешки - в имената на героите - полякът е Петров, българката се казва Клава Петросима (утф?), изрази от рода на sun-of-a-bitch, и изобщо странотии от всякакъв род. Някои определено са случайно плъзнали се пръсти по клавиатурата, докато за други честно казано нямам обяснение. И все пак, това са по-маловажни неща - могат в крайна сметка лесно да бъдат поправени

Сега малко хубави неща. Диалозите. Те наистина ми харесаха - бяха леки и естествени, на едни места разсмиваха, на други внасяха драматизъм, когато беше нужно. Телевизионното обръщение на Майкъл като говорител на емигрантите от лагера наистина поставяше въпроси въпроси вълнуващи и двете страни, които са валидни и днес. Самите изречения бяха много стройни и въпреки всичко книгата се четеше лесно и бързо. Описанията са една от силните страни на автора - и така ми харесаха, а бих им се насладила още повече, ако заради тях не страдаха други елементи. И с каквото започнах - историята сама по себе си, си струва.

Затова и до последно не бях сигурна с колко да оценя тази книга. Оставям я на три, макар че малко ѝ трябва да бъде закръглена на четворка. Защото е историята на обикновени хора, попаднали във водовъртежа на строящата се история. Не е история на големи имена, но това не я прави в никакъв случай по-маловажна.


Title:White Thirst
Author: Mike Anka

Side note: review copy

Pre-read thoughts: 
While stories about the Iron Curtain are not usually my cup of tea, when I spotted this one I decided to give it a try and request it. The page count wasn't too high, it was noted that it was mostly a real life experience, and I figured I can place it in quite some challenges, so a decision was made. Also, when I requested the book, it didn't have a cover shown, but just a photo of the author (I guess), so when I opened the file, it was a pleasent surprize - the whole look of cover and pages was pretty good.

The story:
White Thirst follows the successfull attempt of Michael and his friend Bastian to cross unnoticed the borders and exit the shadow cast of the Iron Curtain. On their way the protagonists encounter many challenges - legal ones, not-so-legal ones, as well as unexpected matters of the heart.

After-read thoughts:
It turned surpisingly hard to review this book, as my opinion of it is very controversary.
As the author states in the annotation, this is a memoir, a mostly true story and this fact already is a great base for a book. Because a human's personal experience in his own life can always turn into a great tale. This and the time and the events in the book, we got it all packed for a majestic story. From this point, it all depends on how this story is told, and wether it will be able to capture the readers. But on many places while reading, White Thirst failed to do this.
I'd say that it was due mostly to the fact that the book was rather... unbalanced, for a lack of better word. We readers were given detailed information of repetitive daily routines or clothing, while dramatic moments like murders and clashes were mentioned and solved briefly. We see a breath-taking Italian scenery that would be well placed... if this book was travel notes. During the last chapters we are repeatedly told how amazing, emotional and etc is the play, but we never really get what it is actually about. All of this confused me as a reader as I couldn't pick up the important parts which at some times lead almost to boredom. And given the story, I shouldn't have been bored of it!
So I'd say some well placed accents will do really good to the book. The easiest way to do it would be to work on the chapters. As it was now, I saw no real thought in dividing the story. The first chapters are really short, about 5 pages, then they grow rapidly to 30+ pages. Those long chapters contain few separate episodes in, but center around none. For example, one of the first longer chapters, chapter six, just calls to be divided at least in two. The first part centering around their last moments of travel before crossing the border, and possibly stopping at "Bastian is sick, but has it over control. "Stay cool" " <- now such an ending of a chapter would def make me want to read further! And the other half about their time in Italy, when the accent of the chapter falls on the betrayal they felt talking to their freinds on the phone,the trouble and the scenes in the church.
These are all strong and emotional moments, but they kind of get lost. By simply working on chapters and placing strategic accents, the attention of the reader will be caught and the whole experience will be easier to appreciate. Of course, if there is a fuller explanation of some events (and not so much on others), it will be great, but even so little will make a difference.
I also didn't enjoy the fact that the story was told from rather omnispective point of view. Combining this with the use of present tense, plus the mentioning of some distant future several times, AND the fact we never really get to know much about the past of the guys, it all made me feel less and worry less for the characters, because I know that they will have a future.
As for the characters. From the first chapters it gets clear that it is not the story of two men. It's the story of Michael and his friend. Michael was def the lead - I liked him - while Bast was more of a supportive figure to the main character, same goes for all the other figures that appear. I couldn't grow fond to them, with the exception of Jee-Jee (I loved him!) and maybe, Stephanie towards the end of the book. The scenes where I felt most emgaged in the book were actually those with Michael and Stephanie, especially the ones toward the end of the book. Those moments were with no doubt the strongest and most emotionally charged

Aslo worth mentioning are the dialogs. I quite enjoyed them. They built some tension where it was needed, and in other places were a good source of comic relief. Sentence structure was also really good, the book was a fast read even despite all mentioned above. The author was really strong in describing - those parts were very good, even if they distarcted me from other events. I would just liked them to be more balanced.
I enjoyed very much the ending. At some points I felt as if some characters where almost abandoned, so seeing them all gather after many years was a great way to finish the story.

As some other people mentioned, there are some typos all around the book, along with tense issues `(mostly with perfect tenses and future tenses) and some weird naming and phrases all along. I saw most of them covered, so I will just add that I would feel slighlty uncomfortable if my man kept up calling me "mon cher" (instead of the "ma chérie", the correct form when addressing a woman). And my guess is that Michael wants to hurry his friends and not insult them being just so ordinary, so he better use "Come on!" instead of "common".
However, these are things that can be fixed easily with some thorough proof-reading and redaction, they are minor mistakes in my opinion.

With all this said, I still have a hard time rating the book. I liked the story, I really did. But there where all those things mentioned that more or less made my experience with it less enjoyable. For now I rate it with three stars, but with just a bit more work on impact and engaging the reader, it can be easily rounded to four stars. Because it is a heart-felt and lived personal story, and not of a some grand name, but just a human, who had to cope and survive with everything life threw at him. And more such stories should be told

Challenges:
Gentle Spectrums -  Hosted by Riedel Fascination - my progress  
 100+books - Hosted by Freda's Voice - my progress
 Quick fix - Hosted by Jessie's book place - my progress (263 pages)
European Reading Challenge - Hosted by Rose City Reader - my progress (They cross different countries but more than half of the book is placed in Italy)
 New Authors - Hosted by Literary Escapism - my progress
 Outdo yourself - Hosted by The Book Vixen - my progress
 Ebooks - Hosted by Workaday Reads - my progress
 Free reads - Hosted by Bookish Ardour - my progress
 What countries have I visited - Hosted by: Christian novels - my progress (Italy)
Alphabet Soup challenge - Hosted by Escape with Dollycas - my progress

1 коментар:

  1. I think your translation for the title is fitting. Sounds like a lot going on in this book and brought around well.
    Great review, though some of the words were lost to me in translation.

    ОтговорИзтриване