[book review] "Самодива" - Краси Зуркова

 

Заглавие: "Самодива"

Поредица: Wildalone saga #1

Автор: Краси Зуркова

Издателство: Егмонт

Топчеста оценка: 4 звезди

18 годишната Теа благодарение на музикалния си талант и на много труд постига мечтата си - да отиде да учи в чужбина. Изборът ѝ на университет обаче е продиктуван не само от славата на Принстън, но и семейна тайна, която тя съвсем наскоро е разкрила - но е твърдо решена да стигне до дъното ѝ. Още от първите дни водовъртежът от новости и задачи я поглъща, но тайнствената сянка на млад мъж не спира да я преследва и да я разсейва. Но дали именно той не се крие истината за събития отпреди 15 години, и за нейното собствено бъдеще?

Смесените чувства за тази книга ме преследват от самото начало, и както се оказа, чак до края. Когато преди няколко години "Самодива" стана популярна с излизането си в Америка, те се кореняха в следното: естествено, бях много горда от популярността на български автор, и също така се влюбих в начина, по който е претворила на английски думата "самодива" - wildalone. Много ми легна на сърцето тази дума. Същевременно имам предразсъдък (именно предразсъдък) към български книги, написани оригинално на чужд език, а и откъсите на английски, които бях чела, не ми допаднаха. Бяха ми твърде постни, лаконични.

По тази точка срещата с Краси Зуркова много ми помогна, когато покрай всичко друго тя сподели как изданието на български не е превод, а как автор и редактор седнали заедно, за да направят най-добрата възможна адаптация. И наистина, каквито и опасения имах, те излетяха щом отгърнах първата страница и заедно с Теа изпълних гърдите си със зелено, вдишвайки аромата на прясно окосена трева. Всъщност стилът на Краси Зуркова страшно ми хареса. Може би единствено не ми допадна една ненужна склонност да слага неща в скоби, и някои други подробности за редакция (като например упорството да се пише "полЮлей" и лично на мен би ми било по-комфортно, ако вместо "клавиатура" за пиано се ползваше просто "клавиши", или ако древното (а не съвременното) име на един от героите, Сайлинъс, беше пренесено спрямо начина по който го познаваме - Силен). Беше много по-богат и по-плавен, отколкото очаквах, и за мен беше удоволствие да я чета. Особено описанията, и особено описанията на музика. Изобщо не е лесно да пресътвориш мелодиите в писмена реч; емоцията и картините зад тях; музиката не е създадена за това. Тя може да провокира нещо различно у всеки, и затова е изкуство. Но начинът, по който Краси Зуркова я бе пренесла на белия лист, беше страхотен и толкова пълнокръвен. Освен това, "Самодива" се оказа една от онези книги, които те кара да се разровиш. Теа е пианистка и както казах, музиката е на пиадестал, и ще се изкушите да намерите и чуете всичко, което се свири в книгата - от Шопен до страстните испански импровизации. Но не е само музика, има и художници, и история и древногръцки трагедии, имаше поезия, и за мен беше удоволствие да потърся оригиналите .

Освен около изкуството, животът на Теа Славин се върти и около мистерията и митовете и това е другата много силна страна на "Самодива". Въпреки заглавието си, книгата всъщност не се занимава точно с мита за самодивите и не задълбава много в българския фолклор. "Самодива" е използвано по-скоро като аналогия, и може би като провокатор на интерес, а сюжетът е по-свързан с гръцката митология, отколкото със славянската. Това може и да е разочарование за някои читатели, но за мен си остава факт, че фантастичният елемент в книгата е оригинален, интересен и добре заплетен. Без да издавам много, ще спомена това, което е сравнително добре известно за "Самодива"  - че историята се завърта около мита за Орфей, Дионисовите мистерии и менадите. Писателите често посягат към древногръцката митология, но точно към тези глави от нея - рядко. Не знам, може би наистина историята на Орфей не е така популярна другаде. Но резултатът тук като история, и особено като завръзка, за мен бе повече от задоволителен. Има още какво да се надгражда, но това може спокойно да се случи в следващи книги. И да, "Самодива" явно е замислена като част от поредица, може би трилогия, но засега няма перспектива за продължение. За което ми е жалко, въпреки...

Да, стигнахме до това, което трябва да мине за любовна история. И което беше ужасно. Една от най-ужасните псевдо романтики, на които съм попадала. И не го казвам, защото имаше шаблонност в героите и отношенията (въпреки че бе така), или защото Теа, иначе чудесна героиня, ме дразнеше с колебанията си като ветропоказател (макар и това да бе налице). Казвам го, защото всяка страна от този любовен триъгълник беше повече от токсична.

Тук може и да рискувам малко спойлери, но мисля, че нищо фатално. Любовният триъгълник, доста омешано, се развива между Теа, и двамата братя Рис и Джейк. Няма да ви издавам как се заплитат нещата и накъде клонят симпатиите на Теа. Ще се спра само на героите. Рис бе водещият като характер, и трябваше да влезе в стереотипа за самоуверения мъжкар. Но ако трябва да го опиша с една дума, тя би била "гнусен". Всяка постъпка и реплика на този герой ми беше толкова дълбоко противна, дори не мога да се сетя кога последно съм изпитвала толкова силна антипатия. В един момент много се зачудих дали драматичните открития, които несъмнено се очакваха, ще успеят поне малко да повишат мнението ми за Рис. Но не, не успяха. Това не на последно място се дължеше на факта, че и Рис от миналото, и Рис след като всички карти бяха разкрити, си беше все същия задник.

Джейк бе третата страна на любовния триъгълник. Може би, ако четях тази книга преди 15 години, щях да развия някакви симпатии към него. Щях да видя у него чувствителна меланхолия, или нещо подобно. Но сега виждах само слабохарактерност и апатия. Несъмнено той е малко по-поносим от брат си, но отново незаслужаващ гръмки титли.

Видях се в чудо с тези герои. Не можех да разбера защо тази иначе добре и интелигентно построена книга изведнъж е заложила на такива персонажи. И то за герои, които се предполага да харесаш - за разлика от, например, една от последните книги да които ви разказвах - "ЛАМЯ ЕООД" 3. Там за мен беше ясно, че акцентът не е върху героя, а върху събитията; читателят може да си развали отношенията с него в името на крайния резултат за сюжета. Но тук? Тук романтиката играе голяма роля. Тук трябва да симпатизираме на героите; поне на едно от момчетата - но няма, просто няма за какво да се хвана, за да се случи това.

Не мога да ви изкажа колко се разочаровах от любовните взаимоотношения в "Самодива".  Приятелските бяха малко по-добре, макар че е по-точно да кажа колегиални. Имаше двама такива герои с потенциал, но те не успяха да прескочат летвата и да навлязат по-дълбоко в действието. Сред поддържащите герои също имаше някои добри попадения - като професор Джайлс и тайнственият градинар. Все пак, и колегите, и останалите сравнително харесах, но не мога да се помиря с Рис и Джейк. Дали искам продължение? О, несъмнено. Искам да знам какво ще се случи нататък, искам дори да дам шанс за реабилитация на героите.

Трудно е да оформя еднозначно заключение за тази книга. Закръглих оценката ѝ към 4 звезди вместо към 3, но реално ми се ще да дам 5 звезди за сюжет и за писане; и най-много 2 за взаимоотношения и връзки. В някои отношения се влюбих в тази книга, в други я намразих. Ако сте начинаещ читател, може би ще изчетете книгата на един дъх, без забележки. Ще се радвам за вас, но само ще ви помоля да запомните, че поведението на нито един от тримата герои не е правилно. Животът поднася препятствия и обстоятелства, но те не са извинение за всеки тип поведение. Ако сте малко по-зрял читател, нездравото поведение на главните герои на любовния фронт сигурно ще ви направи отрицателно впечатление; игнорирайте го и се съсредоточете върху останалото; пуснете си Шопен и си налейте чаша вино. Последното първо ще е тематично покрай Дионис, и второ, ще ви помогне да преглътнете по-лесно недъзите на книгата.

Накрая, няколко леки препоръки, докато не смеем да се надяваме, че "Самодива" ще получи своето продължение.

Ако ви е бил интересен в "Самодива" елементът с ученето в чужбина, препоръчвам друго YA фентъзи - "Светлината на Атлантида" на Десислава Шейтанова, където главната героиня Стела отива да учи в Шотландия - ревю ТУК. Според мен, много добро българско YA фентъзи, може би насочено повече към момичета, макар и с доста по-бавно темпо в сравнение със "Самодива".

Ако пък повече ви е заинтригувала музиката и магията в нея, може да ви допаднат "Балада" - ревю ТУК -  и "Ридание" - ревю ТУК -  на Маги Стийвотър. Те са свързани с друга митология, но отново има музика (включително и гайда :D ) Във втората книга пък има и едно много любимо за мен свръхестествено същество - лианан ши (или както се произнася).

А знаете ли какво още e общо между тези три поредици?

Не са завършени и няма следващ том на хоризонта.